Лозенградчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лозенградчани са жителите на град Лозенград, Турция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Лозенград[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Екзарх Антим I

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Ибришимов (1907 – 1996), български композитор и диригент
  • Боню Стойков (1879 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[2]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Димитров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Георги Милев Ковачев (? - 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[3]
  • Георги Минков (1864 – 1943), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  • Георги Янев Михалчев (1881 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]
  • Георги Янев Пройков, български комунист, роден на 21 януари 1907 година, член на БКМС от 1923 година, в СССР от 17 август 1925 година, арестуван в 1937 година, загинал в 1938 година, посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 декември 1955 година[5]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Груев (1878 – 1976), български просветен деец и революционер
  • Димитър Киров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[6]
  • Димитър Ковачев (1887 – 1974), български революционер
  • Дмиитър Коибаширов (1880 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов[2]
  • Димитър Михалчев (1880 – 1967), виден български философ
  • Димитър Х. Узунов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[7]
  • Димо Стоянов Мутафов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[8]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Камчев (1858 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Иван Карчев, български революционер
  • Иван Томов Пиперков, български комунист, роден на 10 януари 1903 година, член на БКП от 1922 година, в СССР от 17 август 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван през 1938 година, загинал, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[5]
  • Иван Орманджиев (1890 – 1963), български историк

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Томов Пиперков, български комунист, роден на 29 април 1906 година, член на БКМС, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1928 година, арестуван през 1938 година, загинал в 1939 година, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[5]
  • Костадин Георгиев (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Костадин Янев (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Коста Тенишев (1878 – 1951), български революционер
  • Купен Ян. Бабаджанов (1882 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Милка Атанасова – Куца Милка, българска учителка и революционерка, деятелка на ВМОРО[9]
  • Михаил Христов Минчев, български комунист, роден на 15 септември 1898 година, член на БКП от 1918 година, в СССР от 21 ноември 1932 година, арестуван през февруари 1938 година като шлосер в завод „Первый ГБЗ - имени Кагановича”, Москва, осъден на 8 години в лагер, на 8 октомври 1949 година е арестуван и заточен в Красноярския край, реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 година, възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1955 година, завърнал се в България през 1955 година[5]
  • отец Михаил Пастърмаджиев, служил в село Оряховица, Старозагорска духовна околия от 1954 г.[10]
  • Младен Желязков (1838 – 1904), български лекар

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Асланов (1875 – 1905), български революционер
  • Никола Кърджиев (1875 – ?), български революционер
  • Никола Стоянов Бутниколиба (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията,[11] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[2]
  • Никола Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[11]
  • Никола Христов Минчев-Моряка, български комунист, роден на 15 юни 1904 година, в Съветска Русия от ноември 1922 година, член на ВКП (б) от 1926 година, арестуван, завърнал се в България на 11 април 1945 година, обявен за активен борец, починал през 1974 година[5]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Самуил Егински (около 1770 – 1871), гръцки духовник
  • Станислав Вълков (1884 – 1927), български революционер, деец на ВМОРО
  • Стефан Добрев (1878 – ?), български революционер
  • Стефан Тодоров (1874 – ?), български офицер
  • Стойко Бойчев (1869 – ?), български революционер
  • Стойчо Воденичаров (1870 – ?), български революционер
  • Стойчо Орманджиев, български революционер
  • Стоян Бойчев (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Стоян Димитров Коларов, български комунист, роден в 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван на 20 октомври 1937 година, като завеждащ учебната работа в училище в село Благоево, Одеска област, осъден на смърт и разстрелян на 9 октомври 1939 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 година[5]
  • Стоян Лазов (1874 – 1929), български революционер
  • Стоян Пронев, български революционер
  • Стоян Христов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец
  • Тодорка Николова Калоянчева (Тодорка Стоянова Калоянчева), българска комунистка, родена на 17 септември 1896 година, членка на БКП от 1921 година, в СССР от 21 юни 1931 година, членка на ВКП (б), след арестуването на съпруга ѝ Стоян Калоянчев през 1938 година е изключена от ВКП (б) и заточена в Узбекската ССР до 1945 година, завърнала се в България през 1945 година, активен борец, починала през 1972 година[5]
  • Тома Пиперков (? – 24 август 1928, Бургас), български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет в 1901 година[12]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Яни Воденичаров (1882 – ?), български революционер
  • Яни Желязков (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[2]
  • Яни Читаков (1879 - ?), български революционер

Родени в махалата Карахадър[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Попниколов (1875 - след 1943), български революционер, осъден на 5 години затвор заради участието си в Преображенското въстание[13]
  • Димитър Попниколов (1880 – 1978), български революционер и просветен деец
  • Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 година.
  • Костадин Попниколов (1889 – 1918), ротен командир, загинал в 1918 година през Първата световна война[14]
  • Никола Бъчваров (1853 – 1917), български свещеник и революционер, осъден на 7 години заточение в Мала Азия, умрял в Созопол
  • Петър Шивачев (1864 – ?), български революционер, свещеник, просветен деец и общественик
  • Яни Попов (1878 – 1954), български революционер

Македоно-одрински опълченци от Лозенград[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Анастасов, 1 рота на 5 одринска дружина[15]
  • Груд Анастасов, жител на Ортакьой, 1 рота на 8 Костурска дружина[15]
  • Георги Анестев, 30-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[16]
  • Димитър Анастасов, 4 рота на 8 Костурска дружина[15]
  • Панайот Абрашев, 45-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[17]
  • Панайот Анестев, 27-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, бронзов медал[16]
  • Петър Бабов, 30-годишен, жител на Бургас, писар, ІІІ клас, 1 рота на Лозенградска партизанска дружина[18]

Починали в Лозенград[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Великов Енчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[19]
  • Асен Хаджипаскалев Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[20]
  • Атанас Николов Савов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[21]
  • Атанас Руевски Стоянов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[22]
  • Георги Досев Досев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[23]
  • Димитър Иванов Калпазанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[24]
  • Иван Г. Върбанов, български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Балканската война[25]
  • Иван Стаевски, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[26]
  • Никола Стомоняков, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[27]
  • Петър Данков Вишов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[28]
  • Стефан Атанасов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29]
  • Тодор Ангелов Редков, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[30]
  • Тодор Иванов Йонков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[31]
  • Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Челиков, български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет между 1901 и 1902 година.[32]
  • Филарет Вафидис (1850 – 1933), гръцки духовник, костурски митрополит, по произход от Лозенград

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  2. а б в г д е ж з и к л м Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 170, л. 57
  4. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. а б в г д е ж Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  6. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 33
  9. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  10. Летописна книга на с. Оряховица Старазагорско.
  11. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  13. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 64-65.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 562, л. 2
  15. а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  16. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 68
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 78
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 100
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 103
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 44
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 55
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 20
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 102
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 82
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 99
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 22
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 37
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.