Направо към съдържанието

Лозенградчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лозенградчани са жителите на град Лозенград, Турция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Лозенград

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Екзарх Антим I

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борис Ибришимов (1907 – 1996), български композитор и диригент
  • Боню Стойков (1879 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[2]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Димитров (1881 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Георги Ибришимов (1901 – ?), български духовник[3]
  • Георги Милев Ковачев (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[4]
  • Георги Минков (1864 – 1943), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  • Георги Янчев Михалчев (1878 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[5]
  • Георги Янев Пройков, български комунист, роден на 21 януари 1907 година, член на БКМС от 1923 година, в СССР от 17 август 1925 година, арестуван в 1937 година, загинал в 1938 година, посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 декември 1955 година[6]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Груев (1878 – 1976), български просветен деец и революционер
  • Димитър Киров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[7]
  • Димитър Ковачев (1887 – 1974), български революционер
  • Дмиитър Коибаширов (1880 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов[2]
  • Димитър Михалчев (1880 – 1967), виден български философ
  • Димитър Х. Узунов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[8]
  • Димитър Янъков (Янаков), български революционер, заточен при Керемидчиоглувата афера[9]
  • Димо Стоянов Мутафов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Камчев (1858 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Иван Карчев, български революционер
  • Иван Томов Пиперков, български комунист, роден на 10 януари 1903 година, член на БКП от 1922 година, в СССР от 17 август 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван през 1938 година, загинал, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[6]
  • Иван Орманджиев (1890 – 1963), български историк

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кирил Томов Пиперков, български комунист, роден на 29 април 1906 година, член на БКМС, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1928 година, арестуван през 1938 година, загинал в 1939 година, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[6]
  • Костадин Георгиев (1876 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Костадин Янев (1876 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Коста Тенишев (1878 – 1951), български революционер
  • Купен Ян. Бабаджанов (1882 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[5]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Милка Атанасова – Куца Милка, българска учителка и революционерка, деятелка на ВМОРО[11]
  • Михаил Христов Минчев, български комунист, роден на 15 септември 1898 година, член на БКП от 1918 година, в СССР от 21 ноември 1932 година, арестуван през февруари 1938 година като шлосер в завод „Первый ГБЗ – имени Кагановича”, Москва, осъден на 8 години в лагер, на 8 октомври 1949 година е арестуван и заточен в Красноярския край, реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 година, възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1955 година, завърнал се в България през 1955 година[6]
  • отец Михаил Пастърмаджиев, служил в село Оряховица, Старозагорска духовна околия от 1954 г.[12]
  • Младен Желязков (1838 – 1904), български лекар

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никола Асланов (1875 – 1905), български революционер
  • Никола Кърджиев (1875 – ?), български революционер
  • Никола Стоянов Бутниколиба (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията,[13] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[2]
  • Никола Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[13]
  • Никола Христов Минчев-Моряка, български комунист, роден на 15 юни 1904 година, в Съветска Русия от ноември 1922 година, член на ВКП (б) от 1926 година, арестуван, завърнал се в България на 11 април 1945 година, обявен за активен борец, починал през 1974 година[6]

П

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Самуил Егински (около 1770 – 1871), гръцки духовник
  • Станислав Вълков (1884 – 1927), български революционер, деец на ВМОРО
  • Стефан Добрев (1878 – ?), български революционер
  • Стефан Тодоров (1874 – ?), български офицер
  • Стойко Бойчев (1869 – ?), български революционер
  • Стойчо Воденичаров (1870 – ?), български революционер
  • Стойчо Орманджиев, български революционер
  • Стоян Бойчев (1878 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  • Стоян Димитров Коларов, български комунист, роден в 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван на 20 октомври 1937 година, като завеждащ учебната работа в училище в село Благоево, Одеска област, осъден на смърт и разстрелян на 9 октомври 1939 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 година[6]
  • Стоян Лазов (1874 – 1929), български революционер
  • Стоян Пронев, български революционер
  • Стоян Христов (1873 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец
  • Тодорка Николова Калоянчева (Тодорка Стоянова Калоянчева), българска комунистка, родена на 17 септември 1896 година, членка на БКП от 1921 година, в СССР от 21 юни 1931 година, членка на ВКП (б), след арестуването на съпруга ѝ Стоян Калоянчев през 1938 година е изключена от ВКП (б) и заточена в Узбекската ССР до 1945 година, завърнала се в България през 1945 година, активен борец, починала през 1972 година[6]
  • Тома Пиперков (? – 24 август 1928, Бургас), български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет в 1901 година[15]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Яни Воденичаров (1882 – ?), български революционер
  • Яни Желязков (1873 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[2]
  • Яни Читаков (1879 – ?), български революционер

Родени в махалата Карахадър

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Попниколов (1875 – след 1943), български революционер, осъден на 5 години затвор заради участието си в Преображенското въстание[16]
  • Димитър Попниколов (1880 – 1978), български революционер и просветен деец
  • Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 година.
  • Костадин Попниколов (1889 – 1918), ротен командир, загинал в 1918 година през Първата световна война[17]
  • Никола Бъчваров (1853 – 1917), български свещеник и революционер, осъден на 7 години заточение в Мала Азия, умрял в Созопол
  • Петър Шивачев (1864 – ?), български революционер, свещеник, просветен деец и общественик
  • Яни Попов (1878 – 1954), български революционер

Македоно-одрински опълченци от Лозенград

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Анастасов, 1 рота на 5 одринска дружина[18]
  • Груд Анастасов, жител на Ортакьой, 1 рота на 8 Костурска дружина[18]
  • Георги Анестев, 30-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[19]
  • Димитър Анастасов, 4 рота на 8 Костурска дружина[18]
  • Панайот Абрашев, 45-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[20]
  • Панайот Анестев, 27-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, бронзов медал[19]
  • Петър Бабов, 30-годишен, жител на Бургас, писар, ІІІ клас, 1 рота на Лозенградска партизанска дружина[21]

Починали в Лозенград

[редактиране | редактиране на кода]
  • Антон Великов Енчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[22]
  • Асен Хаджипаскалев Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[23]
  • Атанас Николов Савов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[24]
  • Атанас Руевски Стоянов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[25]
  • Георги Досев Досев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[26]
  • Димитър Иванов Калпазанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[27]
  • Иван Г. Върбанов, български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Балканската война[28]
  • Иван Стаевски, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29]
  • Никола Стомоняков, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[30]
  • Петър Данков Вишов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[31]
  • Стефан Атанасов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[32]
  • Тодор Ангелов Редков, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[33]
  • Тодор Иванов Йонков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[34]
  • Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Челиков, български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет между 1901 и 1902 година.[35]
  • Филарет Вафидис (1850 – 1933), гръцки духовник, костурски митрополит, по произход от Лозенград

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  3. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  4. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 170, л. 57
  5. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  6. ↑ а б в г д е ж Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  7. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  9. ↑ а б Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 90.
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 33
  11. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  12. ↑ Летописна книга на с. Оряховица Старазагорско.
  13. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  14. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  16. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 64 – 65.
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 562, л. 2
  18. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  19. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 68
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 78
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 100
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 103
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 44
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 55
  28. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 20
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 102
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 82
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 99
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 22
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 37
  35. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лозенградчани&oldid=12777268“.