Илия Попниколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Попниколов
български революционер
Роден
Починал

Илия Попниколов (Попов) Янев (изписване до 1945 година: Илия попъ Николовъ) е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в лозенградското българско село Карахадър, тогава в Османската империя, в семейството на свещеника и революционер Никола Бъчваров. Братята му Димитър Попниколов (1880 - 1878) и Яни Попов (1876 - 1945) са видни дейци на ВМОРО. Илия работи като български учител в Бунархисар. Привлечен е в революционната организация. След изпаряването на Хуриета, при агитация против младотурския режим е арестуван, заболява тежко и умира през април 1912 година в затвора.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Яни Бъчваров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бъчваров
(1853 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Попниколов
(1875 – след 1943)
 
Яни Попов
(1878 – 1954)
 
Димитър Попниколов
(1880 – 1978)
 
Костадин Попниколов
(1889 – 1918)
 
Илия Попниколов
(? – 1912)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 64.