Стойчо Воденичаров
| Стойчо Воденичаров | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Стойчо или Стойко Воденичаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Воденичаров е роден в 1870 година в Лозенград, тогава в Османската империя, днес Къркларели, Турция. Влиза във ВМОРО. Братовчед е на Яни Воденичаров. След Керемидчиоглувата афера става член на Лозенградския революционен комитет, в който влизат и Никола Кърджиев (председател), Иван Карчев (секретар) и Никола Петков и Стойчо Орманджиев членове. Участва активно в подготовката на въстанието. След разкрития през май 1903 година е принуден да бяга в България и се установява в Бургас. Завръща се след амнистията в 1904 година.[1]
Оставя спомени за революционната дейност в Одринско.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 27.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 292 - 299.
