Стойчо Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойчо Воденичаров
български революционер
Роден

Стойчо или Стойко Воденичаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Воденичаров е роден в 1870 година в Лозенград, тогава в Османската империя, днес Къркларели, Турция. Влиза във ВМОРО. Братовчед е на Яни Воденичаров. След Керемидчиоглувата афера става член на Лозенградския революционен комитет, в който влизат и Никола Кърджиев (председател), Иван Карчев (секретар) и Никола Петков и Стойчо Орманджиев членове. Участва активно в подготовката на въстанието. След разкрития през май 1903 година е принуден да бяга в България и се установява в Бургас. Завръща се след амнистията в 1904 година.[1]

Оставя спомени за революционната дейност в Одринско.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 27.
  2. Спомени на Стойчо Воденичаров, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 292-299.
     Портал „Македония“         Портал „Македония