Индийски национален конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флаг на ИНК

Индийският национален конгрес (ИНК), наричан още Партия на конгреса, е индийска политическа партия. Тя е най-добре представената отделна партия в 14-тия парламент на Индия (2004 – 2009). Конгресът играе важна роля в движението за независимост на Индия и участва в повечето правителства на страната от независимостта ѝ до днес, включително образуваното през 2004.

История[редактиране | редактиране на кода]

Индийският национален конгрес възниква първоначално в Индия като политическа партия изразяваща предимно интересите на индийските дребни и средни селяни (което е преобладващата част от индийците през 19 век), интересите на които години наред отстоява дългогодишния юрист Мохандас Карамчанд Ганди известен като Махатма Ганди който е и основен създател на партията. Още в периода на британското колкниално владическтво през 1921 г. Индийския национален конгрес създава контакти със Съветска Русия, и от 1922 г. със СССР. ИНК управлява в Индия от обявяването на независимостта през 1947 до загубата на Индира Ганди в общите избори през 1977. Партията е създадена през 1885 като целта ѝ е била да даде подготовка на индийците за управленските постове като е получавала подкрепа от британските вицекрале до пристигането на Кързън през 1898. Именно негово е било решението за разделянето на Бенгалия на две провинции през 1905, което е било посрещнато враждебно от опозицията в лицето на Конгреса, предвождана от индуския екстремист Бал Гангадар Тилак, наследен от Мохандас Карамчанд Ганди през 1915 (по това време започва да преобладава идеята за гражданско неподчинение без насилие).

По-късно след обявяването на независимостта под ръководството на Джавахарлал Неру (министър-председател на Индия от 1947 до смъртта му през 1964) Конгресът се превръща във всеобщо политическо движение, в което са допуснати представители с предимно националистически убеждения, между които обаче не присъстват леви и десни екстремисти и се задълбочават връзките със СССР и социалистическите страни от източна европа и Азия както и силни връзки с арабския свят, както Джавахарал Неру, така и дъщеря му Индира Ганди която става Председател на ИНК след смъртта му и министър председател на Индия провъзгласяват че тяхна основна цел е индийския път на социализма, линия на политика която прави Индия основен съветски съюзник в южна Азия (без да влиза в СИВ и Вършавския договор) и държава която укрепва и в икономическо и военно отношение с мощен съветски военен арсенал, като в това време съветско-китайските отношения се влошават. Между ръководителите на СССР и Индия Леонид Брежнев, Джавахарал Неру и Индира Ганди започват постоянни визити с цел перманентно взаимно информиране за съмвестните инициативи. През 1964 са установени стратегически съюзни отношения с КПСС. Индия е сред основателите на възникналото Движение на Необвързаните държави. Тази структура на партията се запазва, макар и за малко губи депутатски места в изборите от 1967. въпреки това Председателката на ИНК Индира Ганди увеличава своя авторитет както в Индия, така и в света, създавайки силен култ на уважение към своята личност, по подобие на баща си Джавахарал Неру и предшественика му Махатма Ганди. във външната си политика Ганди подкрепя безрезервно съветската политика и застава на страната на Египет, Сирия и Ливан във войните им с Израел през 70 те години. Индира Ганди създава и близки отношения със социлаистическите държави в източна Европа извън СССР като НР България, СР Румъния и Германската демократична република като между Ганди и първите партийни и държавни ръководители на тези страни Тодор Живков , Николае Чаушеску и Ерих Хонекер се създават близки съвместни политически действия, между Индийскияя национален конгрес и редица партии в социалистичските страни като РКП в Румъния, БЗНС (казионен) в България и Гемранската селска партия в ГДР са установени международни връзки през 1976 г. Загубата на изборите през 1977 дава възможност за настъпване на незначителни промени в Конгреса и партията идва отново на власт начело с Индира Ганди избрана отново за министър председател на Индия с пълно мнозинство през 1980. Икономическото състояние на Индия се подобрява в сравнение с предходния период, а международен план Индира Ганди подкрепя съветското навлизане в Афганистан, ислямската революция в Иран като изгражда близко приятелски отношения с иракския президент Саддам Хюсеин и осъжда политиката на Израел по окупацията на южен Ливан и Голанските възвишения в Сирия . Вътрешните етнически конфликти довеждат до убийството на Индира Ганди през 1984 г. от един от телохранителите и, тайно изразявал политически и религиозно различия с нея, а на нейно място Председател на ИНК и министър председател на Индия става синът и Раджив Ганди който продължава политиката на майка си по отношение на вътрешно икономичската и етническата сфера, а в международно отношение продължава съюза със СССР и Социалистическите страни както и с арабските държави и индийския път на социализма. Макар и този период да съвпада с перестройката наМихаил Горбачовв СССР Раджив Ганди въпреки продължаване на отношенията със СССР не подкрепя перестройката на Горбачов без да се конфронтира с него но подобно на майка си е убит през 1991 г. ИНК под нейно ръководство се задържа 9 години на власт, след което от ноември 1989 до юни 1991 с малка изборна победа Нарасинха Рао, доскорошен министър на външните рабори на Индия създава правителство с независими депутати, което се задържа до май 1996 след като губи новите избори и Рао подава оставка. ИНК съумява да възстанови позициите си в парламента като поддръжник на коалиционното правителство на Обединения фронт. През 1998 има нов партиен лидер – Соня Ганди – съпруга на Раджив Ганди.