Индийски национален конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Индийският национален конгрес (ИНК), наричан още Партия на конгреса, е индийска политическа партия. Тя е най-добре представената отделна партия в 14-ия парламент на Индия (2004 – 2009). Конгресът играе важна роля в движението за независимост на Индия и участва в повечето правителства на страната от независимостта ѝ до днес, включително образуваното през 2004.

История[редактиране | редактиране на кода]

Индийският национален конгрес възниква първоначално в Индия като политическа партия, изразяваща предимно интересите на индийските дребни и средни селяни (което е преобладаващата част от индийците през 19. век), интересите на които години наред отстоява дългогодишният юрист Мохандас Карамчанд Ганди (известен като Махатма Ганди), който е и основен създател на партията. Още в периода на британското колониално владичество през 1921 г. Индийският национален конгрес създава контакти със Съветска Русия, и от 1922 г. със СССР. ИНК управлява в Индия от обявяването на независимостта през 1947 до загубата на Индира Ганди в общите избори през 1977. Партията е създадена през 1885 като целта ѝ е била да даде подготовка на индийците за управленските постове като е получавала подкрепа от британските вицекрале до пристигането на Кързън през 1898. Именно негово е било решението за разделянето на Бенгалия на две провинции през 1905, което е било посрещнато враждебно от опозицията в лицето на Конгреса, предвождана от индуския екстремист Бал Гангадар Тилак, наследен от Мохандас Карамчанд Ганди през 1915 (по това време започва да преобладава идеята за гражданско неподчинение без насилие).

По-късно след обявяването на независимостта под ръководството на Джавахарлал Неру (министър-председател на Индия от 1947 до смъртта му през 1964) Конгресът се превръща във всеобщо политическо движение, в което са допуснати представители с предимно националистически убеждения, между които обаче не присъстват леви и десни екстремисти, и се задълбочават връзките със СССР и социалистическите страни от Източна Европа и Азия, както и силни връзки с арабския свят. Както Джавахарал Неру, така и дъщеря му Индира Ганди, която става председател на ИНК след смъртта му и министър-председател на Индия, провъзгласяват, че тяхна основна цел е индийският път на социализма – линия на политика, която прави Индия основен съветски съюзник в южна Азия (без да влиза в СИВ и Варшавския договор) и държава, която укрепва и в икономическо и военно отношение с мощен съветски военен арсенал, като в това време съветско-китайските отношения се влошават. Между ръководителите на СССР и Индия Леонид Брежнев, Джавахарал Неру и Индира Ганди започват постоянни визити с цел перманентно взаимно информиране за съвместните инициативи. През 1964 са установени стратегически съюзни отношения с КПСС. Индия е сред основателите на възникналото Движение на необвързаните държави. Тази структура на партията се запазва, макар и за малко да губи депутатски места в изборите от 1967. Въпреки това председателката на ИНК Индира Ганди увеличава своя авторитет както в Индия, така и в света, създавайки силен култ на уважение към своята личност, по подобие на баща си Джавахарал Неру и предшественика му Махатма Ганди. Във външната си политика Ганди подкрепя безрезервно съветската политика и застава на страната на Египет, Сирия и Ливан във войните им с Израел през 1970-те години. Индира Ганди създава и близки отношения със социалистическите държави в Източна Европа извън СССР като НР България, СР Румъния и Германската демократична република, като между Ганди и първите партийни и държавни ръководители на тези страни – Тодор Живков, Николае Чаушеску и Ерих Хонекер – се създават близки съвместни политически действия, между Индийския национален конгрес и редица партии в социалистическите страни, като с РКП в Румъния, БЗНС (казионен) в България и Германската селска партия в ГДР са установени международни връзки през 1976 г. Загубата на изборите през 1977 дава възможност за настъпване на незначителни промени в Конгреса и партията идва отново на власт начело с Индира Ганди, избрана отново за министър-председател на Индия с пълно мнозинство през 1980. Икономическото състояние на Индия се подобрява в сравнение с предходния период, а в международен план Индира Ганди подкрепя съветското навлизане в Афганистан, ислямската революция в Иран, като изгражда близко приятелски отношения с иракския президент Саддам Хюсеин и осъжда политиката на Израел по окупацията на Южен Ливан и Голанските възвишения в Сирия. Вътрешните етнически конфликти довеждат до убийството на Индира Ганди през 1984 г. от един от телохранителите ѝ, тайно изразявал политически и религиозно различия с нея, а на нейно място председател на ИНК и министър-председател на Индия става синът ѝ Раджив Ганди, който продължава политиката на майка си по отношение на вътрешноикономическата и етническата сфера, а в международно отношение продължава съюза със СССР и социалистическите страни, както и с арабските държави, и индийския път на социализма. Макар и този период да съвпада с Перестройката на Михаил Горбачов в СССР, Раджив Ганди въпреки продължаване на отношенията със СССР не подкрепя Перестройката на Горбачов без да се конфронтира с него, но подобно на майка си е убит през 1991 г. ИНК под нейно ръководство се задържа 9 години на власт, след което от ноември 1989 до юни 1991 с малка изборна победа Нарасинха Рао, доскорошен министър на външните работи на Индия създава правителство с независими депутати, което се задържа до май 1996, когато губи новите избори и Рао подава оставка. ИНК съумява да възстанови позициите си в парламента като поддръжник на коалиционното правителство на Обединения фронт. През 1998 има нов партиен лидер – Соня Ганди – съпруга на Раджив Ганди.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]