Раджив Ганди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раджив Ганди
राजीव गाँधी
индийски политик
21 октомври 1987 г.

Роден
Починал
Мадрас, Индия
Погребан Делхи, Индия

Религия Индуизъм[1]
Образование Тринити Колидж[1]
Имперски колеж Лондон[1]
Кеймбриджки университет[1]
Партия Индийски национален конгрес[1]
Семейство
Баща Фероз Ганди[1]
Майка Индира Ганди[1]
Съпруга Соня Ганди (1969 – 1991)[1]
Деца Рахул Ганди[2]
Приянка Ганди[2]

Уебсайт
Раджив Ганди в Общомедия

Раджив Ганди (на хинди или राजीव गाँधी) е индийски политически деец, министър-председател на Индия в периода 1984 – 1989 г.

Син е на индийската политичка Индира Ганди и внук на Джавахарлал Неру. Учи във Великобритания, стреми се да не се намесва в политиката. Привлечен е от майка си към политиката сравнително късно – след неочакваната смърт на по-малкия му брат Санджая Ганди.

През 1983 г. е избран за генерален секретар на политическата партия Индийски национален конгрес и става фактически приемник на майка си. След нейното убийство през 1984 г. е избран за председател на партията, оглавява правителството и едновременно е министър на външните работи до 1988 г. След падането от власт на „ИНК“ през 1989 г. става лидер на опозицията.

Убит е по време на предизборна кампания от тамилска терористка-камикадзе, недалеч от Мадрас на 21 май 1991 г.

През 1998 г. са осъдени 28 заговорници, участвали в организацията и убийството на Раджив Ганди. След неговата смърт „ИНК“ (И) пак остава в ръцете на политическата династия „Ганди-Неру“, като след няколко години начело на партията застава вдовицата му Соня Ганди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Rajiv Gandhi. // Посетен на 24 юли 2018 г..
  2. а б Rajiv Gandhi. // Посетен на 5 юли 2018 г..