Саддам Хюсеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саддам Хюсеин
Саддам Хюсеин
президент на Ирак
Мандат
19 юли 1979 – 9 април 2003
премиер-министър на Ирак
Мандат
19 юли 1979 – 23 март 1991
премиер-министър на Ирак
Мандат
30 май 1994 – 17 април 2003
Роден
Починал
Съпруг(а) 1) Саджида Тулфах
2) Самира Шахбандар
3) Нидал ал-Хамдани
4) Иман Хувейш
Деца 6
Полит. партия Баас
Университет Каирски университет
Университет „Мунтасирия“
Занятие юрист
Подпис Saddam Hussein Signature.svg
Военна служба
Преданост Флаг на Ирак Ирак
Военно звание маршал
Командвания Главнокомандващ на въоръжените сили на Ирак
Войни/битки Ирано-иракска война
Нахлуване в Кувейт
Война в Персийския залив (1990–1991)
Война в Ирак (2003)

Саддам Хусейн Абд ал-Маджид ал-Тикрити (арабски: صدام حسين عبدالمجيد التكريتي, в транскрипция: Саддам Хусейн Абд ал Маджид ал Тикрити) или само Саддам Хюсеин е иракски политик. Президент на страната от 1979 до 2003 г. По религиозна принадлежност е сунит. Роден е на 28 април 1937 г. в Ал-Ауджа (край град Тикрит).

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Съдебни процеси[редактиране | редактиране на кода]

  • На 30 юни 2004 Саддам Хюсеин, (държан от американските сили в Кемп Кропер в Багдад) и 11 старши функционери на партия Баас са предадени официално на временното иракско правителство, за да бъдат съдени за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, както и да бъде разследвано неговото участие в насилствените кампании срещу кюрдите на север по време на Ирано-иракската война и срещу бунтовете на шиитите на юг през 1991 и 1999.
  • На 19 юни 2006 обвинението иска смъртна присъда за Саддам, неговия полубрат Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившия вицепрезидент Таха Ясин Рамадан. Два дни след това бе убит трети адвокат на защитата.
  • На 21 август 2006 срещу Саддам започва друго дело за геноцид и престъпления срещу човечеството. Това е делото по аферата „Анфал“ – операция, която между 1987 и 1988 води до смъртта на около 182 000 кюрди, избити при масово разселване на кюрдското население. Операцията се извършва в три етапа, като кулминацията ѝ е обгазяването на 5 000 кюрди в село Халабджа на 16 март 1988.
  • На 25 декември 2006 Саддам Хюсеин е отстранен от съдебното заседание след спор със съдията. Защитата на Хюсеин бойкотира процеса заради неподходящите процедури на трибунала.[1]
  • На 5 ноември 2006 Върховният иракски наказателен трибунал признава Садам Хюсеин за виновен в извършването на престъпления срещу човечеството за нареждането на убийството на 148 шиити през 1982 в град Дуджейл и е осъден на смърт чрез обесване.[1] След като съдията съобщава присъдата, Саддам изкрещява „Господ е велик! Да живее Ирак! Да живее иракският народ! Смърт за предателите!“ [2]
  • На 26 декември апелативната камара на Върховния иракски трибунал потвърждава присъдата. Саддам Хюсеин трябва да бъде екзекутиран до 30 дни.

Екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

На 30 декември 2006 е изпълнена смъртната присъда на Саддам Хюсеин пред адвокати, служебни лица и лекар, приблизително в 6:00 местно време (03:00 UTC). [3] Той е обесен в иракската военна база (Camp Justice) североизточно от Багдад, база, която някога е била щаб на военното разузнаване на Саддам, а после използвана за лагер, където да бъдат затваряни и измъчвани стотици жители. Противно на предположенията Саддам е екзекутиран сам, а неговия природен брат Барзан Ибрахим ал-Тикрити и бившият главен съдия на революционния трибунал Ауад Хамед ал-Бандар, обвинени по същото дело, ще бъдат обесени след мюсюлманския празник Айд ал-Адха.

По времето на екзекуцията Саддам отказва да носи качулка. Преди да бъде обесен, му е прочетена ислямска молитва и той я повтаря. В интернет изтича видеозапис от мобилен телефон на неговото обесване. [2] [3]

Ден след като е екзекутиран, Саддам Хюсеин е погребан в родното си село Ал-Ауджа край Тикрит в гробница, в която са погребани неговите синове Удай и Кусай. Около 100 човека присъстват на церемонията, извършена рано сутринта.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Отзвукът от присъдата и нейното изпълнение в Ирак, другите арабски страни и целия свят е твърде различен – от безрезервно одобрение от страна на неговите противници (най-вече шиити и кюрди) до острото осъждане от неговите поддръжници (главно баасисти и сунити). Умерената по своите възгледи Европа признава вината му за стотиците хиляди жертви от вътрешни репресии и безсмислени войни, но и не одобрява смъртното наказание по принцип.

Публикуваният видеозапис от екзекуцията с подигравки към него допълнително усилва мотивацията на поддръжниците на Саддам (предимно от средите на иракската партия Баас, забранена след войната от 2003) да организират за отмъщение терористични акции и да засилят съпротивата срещу Коалиционните сили в Ирак и неговото правителство, както и зад граница. Седмица след екзекуцията се съобщава за вече създадена нова терористична организация с името Бригадата на мъченика Саддам Хюсеин [4].

Появяват се редица вярващи, че Саддам не е екзекутиран. Те критикуват лошото качество на записа от мобилен телефон, като твърдят, че това не е Саддам, а негов двойник. На записа ясно се вижда, че са направени няколко снимки (светкавици), но тези снимки не са публикувани никъде. Твърди се[кой го твърди?], че трупът, който е погребан не е на Саддам, а на кремиран мюсюлманин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Осъдиха Саддам на смърт. // Нетинфо. Посетен на 2006-11-05.
  2. ((en))  Saddam Hussein sentenced to death. // BBC. Посетен на 2006-11-05.
  3. ((bg))  Саддам Хюсеин е екзекутиран. // Нетинфо, 2006-12-30. Посетен на 2006-12-30.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за