Движение на необвързаните държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Движение на необвързаните държави
World map with the members and observers of the Non-aligned movement
  Членове  Наблюдатели
Централа Ню Йорк, САЩ
членство 120 държави членки
17 държави наблюдатели
лидери
 -  Главен орган за вземане на решения Конференция на държавните или правителствени ръководители на необвързаните страни[1]
създаване през 1961 г. в Белград, Югославия

Движение на необвързаните страни (на английски: Non-Aligned Movement) е международна организация, от държави, които не са членки на военни блокове (НАТО, Варшавски договор, СЕНТО, СЕАТО, АНЗЮС и т.н.). Към 2012 г. организацията наброява 120 члена и 17 държави със статут на наблюдатели.[2]

Организацията е основана през 1961 г. в Белград, и е до голяма степен създание на югославския президент, Йосип Броз Тито, първият министър-председател на Индия, Джавахарлал Неру, вторият президент на Египет, Гамал Абдел Насър, първия президент на Гана, Кваме Нкрума и първият президент на Индонезия, Сукарно. Всичките петима лидери са представители на политически течения,които не са обвързани нито със Западния блок, нито с Източния по времето на Студената война.

В своя реч от 1979 г. Фидел Кастро заявява,че целта на организацията е да гарантира " националната независимост, суверенитет, териториалния интегритет и сигурността на необвързаните държави" в тяхната "борба срещу империализма, колониализма, неоколониализма, расизма и всички форми на чужда агресия, окупация, доминация, вмешателство или хегемония, както и срещу великите сили и блоковата политика"[3] [4]. Държавите-членове на Движението на необвързаните представляват почти 2/3 от членовете на ООН и 55 % от световното население. Членове на организацията са държави, считани като "развиващи се" или като част от Третия свят.[5]

Членове на организацията през годините са били държави като Югославия, Аржентина, Народна организация на Югозападна Африка, Кипър и Малта. Въпреки, че голяма част от членовете на движението малко или повече са били близки с някоя от великите сили, движението успява да запази целостта си по време на Студената война. Някои членове са имали сериозни конфликти помежду си (войните между Индия и Пакистан и Иран и Ирак). А когато избухва войната в Афганистан, организацията е на прага на разпад заради вътрешни противоречия между членовете. Близките до Съветския съюз държави подкрепят инвазията, докато други членове (основно мюсюлмански държави) я отхвърлят.

Тъй като движението на необвързаните страни се ражда като контрапуккт на Студената война[6], след края на блоковото разделение на света в края на 80-те, организацията започва да търси нов смисъл на съществуването си. След разпада на една от държавите-основатели - Югославия, нейното членство е прекратено през 1992 г. след редовна среща на министрите, проведена в Ню Йорк по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН.[7] Държавите-наследници на Югославия проявяват малък интерес към членство в движението, въпреки че някои от тях получават статут на наблюдатели. През 2004 г. след като Кипър и Малта прекратяват членството си в движението и се присъединяват към ЕС, Беларус остава единствения член на Движението на необвързаните в Европа. Последните държави, които са приети в движението са Азербайджан и Фиджи, които влизат през 2011 г. През 1995 г. и 1998 г. молбите за членство на Босна и Херцеговина и Коста Рика са отхвърлени.[8]

Между 26 и 31 август 2012 г. в Техеран се провежда 16-то събрание на Движението на необвързаните. Според агенция "Мер Нюз" представители на повече от 150 държави присъстват[9]. Участие вземат 27 президента, 2 крале, 7 министър-председателя, 9 вицепрезидента и 2 председателя на парламенти[10][11] По време на събранието Иран заема председателското място от Египет за периода 2012 - 2015 г.[11] Следващата среща на върха на движението ще се проведе в Каракас, Венецуела през 2015 г.

Предистория[редактиране | edit source]

За първи път терминът "необвързана държава" е използван от Венгалил Кришнан Менун по време на своя реч в ООН през 1953 г. Неговият приятел Джавахарлал Неру повтаря неговата фраза година по-късно в своя реч, която изнася в Коломбо, Шри Ланка. В своята реч Неру описва "петте стълба", на които трябва да се опрат индо-китайските отношения. Въпросните стълбове, които са наречени "Петте принципа на мирно съжителство" по-късно стават основа на Движението на необвързаните държави. Петте принципа са:

  • Взаимно уважение на териториалната цялост и суверенитета
  • Взаимно въздържане от употреба на сила
  • Взаимно въздържане от намеса във вътрешните работи
  • Равенство и взаимна изгода
  • Мирно съвместно съжителство

Важна стъпка по пътя към основаването на Движението на необвързаните в конференцията проведена в Бандунг през 1955 г. Това е първата голяма среща на лидерите от Африка и Азия, на която домакин е индонезийският президент Сукарно. На тази конференция се срещат лидери като Сукарно, Гамал Абдел Насър, Джавахарлал Неру, Йосип Броз Тито, Кваме Нкрума, Хо Ши Мин, Жу Енлай, Нородом Сианук, както и младата Индира Ганди. По време на конференцията е приета "декларация за насърчаване на световния мир и сътрудничество", която включва петте принципа на Неру и колективно обещание за неутралитет по време на Студената война. Шест години по-късно, по инициатива на Йосип Броз Тито е проведена първата Конференция на държавните и правителствени ръководители на необвързаните държави, която се провежда в Белград.[12] Терминът "необвързана държава" за първи път се появява на петата конференция от 1976 г, когато участващите страни са приети като членове.[13]

По време на срещата в Лусака през 1970 г, участващите страни си поставят като цел мирното разрешаване на конфликтите и въздържане от съюзи с великите сили.

Бащите-основатели на Движението са Сукарно от Индонезия, Неру от Индия, Тито от Югославия, Насър от Египет и Нкрума от Гана. Техните действия остават в историята като "Инициативата на петимата".

Организационна структура и членство[редактиране | edit source]

Движението се ражда от желанието на държави да не бъдат свързани с геополитически или военни структури и именно заради това тази организация няма типичната стройна организационна структура. Някои от организационните основи са дефинирани през 1996 г.[14]. Конференцията на държавните и правителствени ръководители на необвързаните държави "е най-висшият орган за вземане на решения".

Изискванията за членство съвпадат с основните критерии на ООН. Държавата кандидат-член трябва да е показала готовност за изпълнение на основните 10 принципа от Бандунг 1955 г.

  • Уважение на фундаменталните човешки права и целите и принципите на Харта на Обединените нации.
  • Уважение на териториалната цялост и суверенитета на всички държави.
  • Признание на всички национални освободителни движения.
  • Признание на равенството между всички раси и равенството между всички нации - малки и големи.
  • Въздържане от интервенция и намеса във вътрешните работи на която и да е държава.
  • Уважение на правото на всяка нация за самоопределение, в съгласуваност с Хартата на ООН.
  • Въздържане от актове на агресия или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава.
  • Решение на всички международни диспути чрез средствата на мира и в съгласие с Хартата на ООН.
  • Насърчаване на взаимните интереси и сътрудничество.
  • Уважение на правосъдието и международните задължения.

Председателство[редактиране | edit source]

Председателството на Движението на необвързаните се сменя на всеки три години. В момента Иран държи председателството и бе домакин на 16-та конференция на движението, проведена между 26 и 31 август 2012 г. На 1 септември председателството бе предадено на президента на Иран, Махмуд Ахмадинежад. Следващата конференция ще се проведе в Каракас, Венецуела през 2015 г, когато председателството ще бъде поето от президента на държавата-домакин.

Политика и идеология[редактиране | edit source]

Движението на необвързаните държави е имало много различни главни секретари - авторитарни лидери антикомунисти като Сухарто или демократични социалисти като Нелсън Мандела. Състоящо се от много правителства, изповядващи различни идеологии, единственото нещо което обединява движението е стремежът към световен мир. На седмата конференция в Ню Делхи през 1983 г, движението описва себе си като "най-голямата мирна организация в историята".[15] Движението поставя акцент и върху разоръжаването. Всъщност ангажираността на движението към мира предхожда официалното си институционализиране през 1961 г. Срещата на лидерите на Югославия, Египет, и Индия на о. Бриони през 1956 г. признава съществуваща връзка между борбата за мир и взаимното разоръжаване.

През 70-те и 80-те години движението спонсорира кампании за преструктуриране на търговските връзки между развитите и развиващите се страни чрез Хартата на икономическите права и задължения, приета през 1974 г. от ООН и по-късно чрез Хартата на информационните и комуникационни права. Последната сама по себе си предизвиква инициатива на движението за създаване на сътрудничество в областта на комуникациите чрез създаването през 1975 г. на Non-Aligned News Agencies Pool, прераснала в 2005 г. в NAM News Network.

Движението на необвързаните приема всички политики и практики базирани на сътрудничество и особено тези, които носят взаимна изгода на участниците. повечето от членовете, членуват и в ООН. Двете организации имат заявени общи политики на сътрудничество, но успехите на движението със своите многостранни споразумения често са пренебрегвани от доминираното от по-големи и развити страни, ООН.[16] Движението на необвързаните държави е играло важна роля в различни идеологически конфликти през цялото си съществуване, включително оказването на съпротива срещу режимите на апартейд и подкрепата на различни освободителни движения в различни точки на света като Зимбабве или Южна Африка. Подкрепата на подобни движения произхожда от вярването, че всяка държава трябва да базира своите политики в съгласуваност с националните си интереси, а не с тези на някоя велика сила. Движението на Необвързаните се е превънало в глас на подкрепа за развиващите се страни и все още съдържа идеали, които са актуални и в най-ново време.

Роля след края на Студената война[редактиране | edit source]

След края на Студената война и ерата на постколониализма, Движението на необвързаните е принудено да предефинира себе си и да открие новите си цели в контекста на новата световна система. Основният въпрос е дали фундаменталните за организацията идеологии като националната независимост, териториалната цялост и борбата срещу колониализма и империализма, могат да бъдат приложени върху съвременните проблеми. Движението поставя акцент на своите принципи на многостранност, равенство и мир, в опит да стане по-силен глас на глобалния Юг и да се превърне в инструмент, който може да бъде използван за засилване на позициите на своите членове при преговори с развитите държави. В опитите си да се грижи за интересите на Южните държави, движението набляга на важността за сътрудничество и единство между държавите-членки.[17] В миналото точно това е бил един от големите проблеми на организацията, заради броят на нейните членове и множеството различия между тях. Докато е имало общо съгласие по основните принципи, на практика много рядко се е стигало до някакво конкретно общо действие, като движението е предпочитало да изрази своята критика или подкрепа пред това да приеме решителни действия.[18]

Организацията продължава да вижда най-бедните държави като експлоатирани и маргинализирани. Само,че вече това не се случва от две съревноваващи се суперсили, а от един цял мултиполярен свят[19]. Новият враг срещу когото движението е обявило своята борба, е западната хегемония и неоколониализмът. То се противопоставя срещу чуждестранните окупации и намесата във вътрешните работи. Движението на необвързаните изменя своя фокус към социално-икиномическите предизвикателства, пред които се изправят държавите-членки и по-специално неравенствата породени от глобализацията и прилагането на неолибералните политики. Организацията идентифицира икономическата изостаналост, бедността и социалната несправедливост като най-големите опасности заплашващи световния мир и сигурност.

Конференции[редактиране | edit source]

Текущи дейности и позиции[редактиране | edit source]

Критиките на американската политика[редактиране | edit source]

През последните години организацията разкритикува американската външна политика. Американската инвазия в Ирак и войната срещу тероризма, опитите си да задуши Иран и ядрените планове на Северна Корея и други свои действия са разобличени като нарушения на правата на човека и грубо потъпкване на суверенитета на по-малките нации.[20] Лидерите на движението също така критикуват американския контрол над Организацията на обединените нации и другите международни структури.

Самоопределението на Пуерто Рико[редактиране | edit source]

От 1961 г. групата подкрепи обсъждането на случая за самоопределение на Пуерто Рико пред Организацията на обединените нации. Резолюция по въпроса ще бъде предложена на срещата на борда от Хостосийското Национално Независимо движение.[21]

Самоопределението на Западна Сахара[редактиране | edit source]

От 1973 г. групата подкрепи обсъждането на случая на Западна Сахара самоопределение пред Организацията на обединените нации.[22] Движението на необвързаните страни потвърди на своята среща в Шарм Ел Шейх през 2009, подкрепата за Самостоятелно определяне на хората от Сахара, които имат право на свободен избор. Организацията също така припомни на ООН, отговорността, която има по отношение на проблемът със Западна Сахара.[23]

Устойчиво развитие[редактиране | edit source]

Движението публично се ангажира с принципите на устойчивото развитие и постигането на Целите на хилядолетието, но вярва, че международната общност не е създала благоприятни условия за развитието и е нарушила правото на суверена на всяка държава- членка. Въпроси като глобализацията, дълговото бреме , нелоялни търговски практики , спад в чуждестранна помощ, условия на донорите и липсата на демокрация в международните финансови решения са цитирани като фактори.[24]

Реформите на ООН[редактиране | edit source]

Движението на необвързаните страни е доста прямо в критиката си към структурата на ООН, най-вече в начина, по който организацията е била използвана от могъщи държави, по начини, които нарушават принципите на движението. Движението на необвързаните прави редица препоръки, чрез които ще се засили представителството и силата на "необвързани" държави. Предложените реформи са насочени към подобряване на прозрачността и демократичността на ООН за вземане на решения. Съвета за сигурност на ООН е елемент, смятан за най-изкривен, недемократичен и в необходимост от реорганизация.[25]

Сътрудничеството Юг-Юг[редактиране | edit source]

Напоследък Движението на необвързаните страни работи заедно с други организации на развиващия се свят, и по-специално с група на 77-те, формирайки известен брой съвместните комитети и публикувайки отчети и документи, представляващи общите интереси на двете организации. Този диалог и сътрудничество може да се приема като усилие за увеличаване на глобалната осведоменост на организацията и засилване на нейното политическо влияние.

Културно многообразие и човешки права[редактиране | edit source]

Движението приема универсалността на човешките права и социалната справедливост, но яростно се съпротивлява на културното хомогенизиране. В съответствие с възгледите си за суверенитета, организацията призовава за защита на културното многообразие както и към толерантност към религиозните, социално-културните и историческите особености, които определят правата на човека в определен регион.[26]

Генерални секретари[редактиране | edit source]

Генерални секретари
Име Държава От До
Йосип Броз Тито Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия 1961 1964
Гамал Абдел Насър Flag of Egypt.svg Египет 1964 1970
Кенет Каунда Flag of Zambia.svg Замбия 1970 1973
Хоуари Боумедиене Flag of Algeria.svg Алжир 1973 1976
Уилям Гопалава Flag of Sri Lanka.svg Шри Ланка 1976 1978
Ричард Джаявардене 1978 1979
Фидел Кастро Flag of Cuba.svg Куба 1979 1983
Неелам Санджива Реди Flag of India.svg Индия 1983
Заил Сингх 1983 1986
Робърт Мугабе Flag of Zimbabwe.svg Зимбабве 1986 1989
Янез Дрновшек Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия 1989 1990
Борисав Йович 1990 1991
Стипе Месич 1991
Бранко Костич 1991 1992
Добрица Чосич 1992
Сухарто Flag of Indonesia.svg Индонезия 1992 1995
Ернесто Сампер Писано Flag of Colombia.svg Колумбия 1995 1998
Андрес Пастрана Аранго 1998
Нелсън Мандела Flag of South Africa.svg ЮАР 1998 1999
Табо Мбеки 1999 2003
Мохатир Мохамад Flag of Malaysia.svg Малайзия 2003
Абдула Ахмед Бадави 2003 2006
Фидел Кастро Flag of Cuba.svg Куба 2006 2008
Раул Кастро 2008 2009
Хосни Мубарак Флаг на Египет Египет 2009 2011


Работни групи, комитети[редактиране | edit source]

  • Високопоставена работна група за преструктуриране на Организацията на обединените нации
  • Работната група по правата на човека
  • Работна група по въпросите на мира в мироопазващите операции
  • Работна група по въпросите на разоръжаването
  • Комисия на Палестина
  • Работната група за Сомалия
  • Необвързаната сигурност на Кавказ
  • Постоянен Комитета на министрите за икономическо сътрудничество
  • Съвместния координационен комитет (председателстван от председателя на G-77 и председател на НАМ)


Държави-членки[редактиране | edit source]

Със статут на наблюдаващи са:

Предишни членове[редактиране | edit source]

Шаблон:Div col

  1. Flag of Argentina.svg Аржентина (1973-1991) [27][28]
  2. Flag of Cyprus.svg Кипър (1961-2004) [28]
  3. Flag of Malta.svg Малта (1973-2004) [28]
  4.  Югославия (1961-1992)[29])

Шаблон:Div col end

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. The Non-Aligned Movement: Background Information. // Government of Zaire, 21 September 2001. Посетен на 23 April 2011.
  2. "NAM Members & Observers". 16th Summit of the Non-Aligned Movement, Tehran, 26–31 August 2012.
  3. Fidel Castro speech to the UN in his position as chairman of the non-aligned countries movement 12 October 1979
  4. "Pakistan & Non-Aligned Movement". Board of InvestmentШаблон:Spaced ndash Government of Pakistan. 2003
  5. Grant, Cedric. "Equity in Third World Relations: a third world perspective". International Affairs 71, 3 (1995), 567–587.
  6. Suvedi, Sūryaprasāda. Land and Maritime Zones of Peace in International Law. Oxford: Clarendon Press; New York: Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-198-26096-7. с. 169–170.
  7. Lai Kwon Kin. Yugoslavia casts shadow over non-aligned summit. // The Independent. 2 September 1992. Посетен на 26 September 2009. Iran and several other Muslim nations want the rump state of Yugoslavia kicked out, saying it no longer represents the country which helped to found the movement.
  8. Najam, Adil. Chapter 9: The Collective South in Multinational Environmental Politics. // Policymaking and prosperity: a multinational anthology. Lanham, MD, Lexington Books, 2003. ISBN 0-7391-0460-8. с. 197–240. Turkmenistan, Belarus and Dominican Republic are the most recent entrants. The application of Bosnia-Herzegovina and Costa Rica were rejected in 1995 and 1998.
  9. NAM summit will raise Iran’s profile in the international arena
  10. NAM summit kicks off in Tehran
  11. а б Southern Africa: Media Briefing By Deputy Minister Ebrahim Ebrahim On International Developments
  12. Belgrade declaration of non-aligned countries. // Egyptian presidency website, 6 September 1961. Архив на оригинала от 23 April 2011. Посетен на 23 April 2011.
  13. Fifth conference of heads of state or Government of non-aligned nations. // Egyptian presidency website, 6 September 1961. Архив на оригинала от 23 April 2011. Посетен на 23 April 2011.
  14. Meeting of the Ministerial Committee on Methodology of the Movement of the Non-Aligned Countries, Caratagena de Indias, May 14–16, 1996. // Head of State and Government of the Non-Aligned Countries. Government of Zaire, 14–16 May 1996. Посетен на 24 April 2011.
  15. Ohlson, Thomas и др. Arms Transfer Limitations and Third World Security. Oxford, Oxford University Press, 1988. ISBN 978-0-198-29124-4. с. 198.
  16. Morphet, Sally. "Multilateralism and the Non-Aligned Movement: What Is the Global South Doing and Where Is It Going?". Global Governance: A Review of Multilateralism and International Organizations. 10 (2004), pp. 517–537.
  17. Putting Differences Aside, Daria Acosta, 18 September 2006.
  18. Staff (7 August 2009). "Profile: Non-Aligned Movement". BBC News.
  19. XII Summit, Durban, South Africa, 2–3 September 1998: Final Document, no. 10-11.
  20. Staff (16 September 2006). "Non-Aligned Nations Slam U.S.". CBC News.
  21. Шаблон:Clarify Transcript. No Alineados preparan apoyo a la libre determinación de Puerto RicoШаблон:Spaced ndash El texto se presentaría al cierre de la cita del NOAL en Sharm el Sheij. // Radio Cooperativa, 14 July 2009. Посетен на 23 August 2012.
  22. [мъртъв линк] "3162 (XXVIII) Question of Spanish Sahara. U.N. General assembly 28th session, 1973" (PDF format; requires Adobe Reader). United Nations.
  23. XV Summit of heads of state and government of the Non Aligned MovementШаблон:Spaced ndash Final Document. Sharm El Sheikh, Egypt.16-04-2009. See points 237, 238 & 239.
  24. Statement on the implementation of the Right to Development, 7 January 2008.
  25. XII Summit, Durban, South Africa, 2–3 September 1998: Final Document, no. 55.
  26. Declaration on the occasion of celebrating Human Rights Day.
  27. La NaciónШаблон:Spaced ndash OpiniónШаблон:Spaced ndash Pág. 19: Los No Alineados ("The Non-Aligned"), for Lucio Garcia del Solar, 10 October 2006 (in Spanish).
  28. а б в Final Document of the 7th Summit of the Non-Aligned Movement -(New Delhi Declaration)
  29. Kin, Lai Kwok (2 September 1992). "Yugoslavia Casts Shadow over Non-Aligned Summit". Reuters (via The Independent.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Non-Aligned Movement“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.