СЕАТО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страни-членки на OTASE

Организация на договора от Югоизточна Азия (на английски: South-East Asia Treaty Organization; на френски: Organisation du Traité de l'Asie du Sud-Est), съкратено СЕАТО (SEATO, OTASE), или неофициално Манилски пакт, е бивша военно-политическа групировка, създадена по инициатива на САЩ (договорът за нейното създаване е подписан през септември 1954, влязъл в сила през февруари 1955 г.).

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Организацията e положено с подписването от САЩ, Великобритания, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините на 8 септември 1954 г. на договора в Манила, влязъл в сила на 19 февруари 1955 г.

В съответствие с Манилския договор (чл. 4) участниците в СЕАТО се задължават в случай на въоръжена „агресия“ в „района, обхванат от договора“, против някого от тях „да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури“ и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия“. Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от Тихия океан, без районите на Тихия океан северно от 21 градуса и 30 минути северна ширина“.

Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо урегулиране във Виетнам, Лаос и Камбоджа и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила, подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.

Висш орган на СЕАТО е Съветът на министрите (сесия на Съвета на министрите е провеждана ежегодно). Постоянен орган е Съвеътт на упълномощените начело с генерален секретар (от септември 1972 г. – С. Хонгладар, Тайланд). На съвета на министрите е подчинен Комитетът на военните съветници (Комитет за военно планиране). Седалището е в Бангкок (Тайланд).

СЕАТО поддържа военната интервенция на САЩ във Виетнамската война. В средата на 1960-те години в организацията възникват признаци на криза поради изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и поради започналия процес на отслабване а международното напрежение[1]. Франция от 1965 г. престава да участва в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 г. на финансовото участие в организацията. Пакистан напуска СЕАТО през ноември 1973 г.

В обстановката на общо укрепване на позициите на прокомунистическите сили в Югоизточна Азия, породено от победата Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) във Виетнамската война (30 април 1975 г.), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975 г.) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на 30 юни 1977 г.

Държави-членки[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

В съветски издания СЕАТО е обвинявана, че като организация с участието на водещи империалистически държави противодейства на национално-освободителните движения и прогресивните сили в региона[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БСЭ, третье изданье, М., стр. 476
  2. БСЭ, третье изданье, М., стр. 476