Ройтерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Reuters)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ройтерс
Reuters
Reuters Logo.svg
Щаб-квартирата на Ройтерс в Канари Уорф, Лондон
Щаб-квартирата на Ройтерс в Канари Уорф, Лондон
Тип подразделение
Индустрия информационна агенция
Основаване 1851 г.
Основател Пол Ройтер
Седалище Лондон, Великобритания
Ключови личности Майкъл Фрайденберг (президент)
Стивън Адлър (главен редактор)
Собственик Thomson Reuters
Ройтерс в Общомедия
Технически център на „Ройтерс“, Лондон

„Ройтерс“ (на английски: Reuters) е информационна агенция със седалище в Лондон. Това е втората по големина информационна агенция в света (след AP) и най-голямата по приходи. Тя предоставя новини на повечето големи медийни агенции, което ѝ създава голямо влияние в медиите и общественото мнение по света. Според доклад на Комисията по проблемите на комуникацията на ЮНЕСКО за Reuters са абонирани над 6500 вестници и 400 радио- и телевизионни станции в 153 страни.

История[редактиране | редактиране на кода]

19 век[редактиране | редактиране на кода]

Агенция Ройтерс е основана от Пол Ройтер през 1851 г. Създадена е след развитието на телеграфа, който отваря нови възможности за прехвърляне на бизнес, новини и други новини. Първоначално компанията отразява търговските новини и обслужва банки, брокери и компании.[1] Агенцията изгражда репутация на първата, която публикува новини от чужбина. Например тя е първата в Европа, която докладва за убийството на Ейбрахам Линкълн през 1865 г.[1][2] През 1872 г. Ройтерс се разширява до Далечния Изток, а през 1874 г. и до Южна Америка. Разширяването става възможно благодарение на напредъка на технологиите и телеграфа. През 1883 г. Ройтерс започва да изпраща електронни съобщения до лондонски вестници.[3]

20 век[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. Ройтерс започва да използва радио за излъчване на новини по света и е пионер в тази област.[2] През 1925 г. Асоциацията на пресата на Обединеното кралство (PA) придобива по-голямата част от акциите на агенцията и няколко години по-късно завършва придобиването и става едноличен собственик. По време на Световните войни вестник „Гардиън“ съобщава, че Ройтерс „обслужва националните интереси под натиск от британското правителство. През 1941 г. Ройтерс е освободен от натиска на преструктурирането като частна компания“. Новите собственици създават фондация Ройтерс. През същата година PA продава половината Ройтерс на Асоциацията на издателите на вестници, а съвместната собственост е разширена през 1947 г. на представители на вестници в Нова Зеландия и Австралия. По това време са написани принципите на Reuters за доверие, за да не се нарушава независимостта на компанията.[4]

През 1984 г. компанията излиза като публична компания на фондови борси като Лондонската фондова борса и NASDAQ.[5]

21 век[редактиране | редактиране на кода]

По време на dot-com балона цената на акциите нараства и след това пада през 2001 г.[2] През 2002 г. Britannica пише, че по-голямата част от световните новини идват от три големи агенции: AP, Reuters и френската информационна агенция.

Притежава 196 офиса в 94 държави. За нея работят няколко хиляди журналисти по целия свят. Предлага както общи, така и специализирани финансови новини.[6]

През 2008 г. нейната майчина организация „Ройтерс Груп“ се обединява с канадско-американската Корпорация „Томсън“, която контролира 53% от новата компания, носеща името „Томсън Ройтерс“ (Thomson Reuters).[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Томсън Ройтерс, Енциклопедия Британика
  2. а б в Ройтерс: Обобщение на историята, The Guardian, 4 май 2007 г.
  3. Katie, Allen. "Reuters: a brief history". Archived from the original on 11 October 2017.. // The Guardian. Retrieved 19 February 2017.
  4. История на компанията, Томсън Ройтерс
  5. "Reuters (news agency)". 26 March 2010. Retrieved 3 November 2012.. // Encyclopædia Britannica.
  6. "News agency". // Encyclopædia Britannica. 23 August 2002.
  7. "Reuters (news agency)". // Encyclopædia Britannica. 26 March 2010. Посетен на Retrieved 3 November 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]