Уикипедия:Вътрешни препратки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Вътрешните препатки свързват една страница, която се намира в Уикипедия на български език, към друга страница, която също се намира в този сайт.

При стандартни настройки на профила, вътрешните препратки са по-тъмно сини, препратките към сродни проекти са по-светло сини, докато външните препратки са светлосини и завършват с иконката External.svg.

Не е строго установено, но практиката е в рамките на текста на статията да се съдържат преимуществено вътрешни препратки. Външните препратки трябва да се оформят в самостоятелен раздел („Външни препратки“) в края на статията. Междууикитата са разположени отстрани, но те се редактират посредством Уикиданни.

Противопоказно е да се поставят хипервръзки към всички възможни думи в една статия. Тази практика е известна като свръхпрепратки. Повишената гъстота на препратките може да отвлече вниманието от онези истински ценни препратки, които читателят ще има полза да последва.

Изборът на препратки с добавена стойност не винаги е лесен и еднозначен. Например, има смисъл да се сложи препратка към статията за числото три в статията триъгълник, но няма да има смисъл да постави препратка към статията за числото пет в статията за романа „Кланица 5“.

Към какво е по-добре да няма препратки[редактиране на кода]

Като цяло, не са препоръчителни:

  • препратките към обикновени, ежедневни думи.
  • препратките към второстепенни теми, в резултат на които има купища червени препратки към статии, които никога няма да бъдат написани (или да просъществуват самостоятелно, например статии за глави от книги).
  • поставянето на една и съща препратка множество пъти, тъй като излишните препратки претрупват страницата и правят поддръжката ѝ по-трудоемка. Случва се при по-дълги статии една и съща смислена по отношение на съдържанието препратка да се повтори през достатъчно голямо количество текст, но от повторения при малки статии или в рамките на един раздел няма смисъл.
  • отделните препратки към няколко думи от едно словосъчетание, в случаите когато самото словосъчетание представлява заглавие на статия. Примерно, поставяйте препратка към Герб на България, а не към Герб на България. Тези препратки вероятно ще бъдат много по-интересни, полезни и информативни за читателя, и по всяка вероятност на свой ред съдържат като препратки отделните думи от словосъчетанието (докато обратното не е толкова вероятно).
  • автореференции – препратки, които сочат към себе си пряко или посредством пренасочваща страница. Тези кръгови хипервръзки са дразнещи за читателите.
  • препратки към думи в пояснителните страници, които сами по себе си не са обект на пояснението. Общото правило е: на всеки ред от списъка по една препратка (към алтернативно значение), понеже всички допълнителни препратки могат да заблудят читателите.

Към какво е по-добре да има препратки[редактиране на кода]

По принцип, е препоръчително да се слагат следните видове препратки:

  • препратки към страници, съдържащи повече обзорна информация по дадена тема, а също и препратки към понятия, които представляват конкретни примери по темата.
  • подходящи препратки към други статии, които ще помогнат на читателите по-добре да вникнат в настоящата. Такива са например препратки към личности, географски места, събития, теми, за които има написани статии или още няма, но си струва да бъдат заложени като препратки.
  • препратки към статии за специализирани термини, освен ако те не са изцяло обяснени в рамките на настоящата статия. Понякога най-подходяща е междууики-препратка към Уикиречника.
  • препратки към думи, чието значение може да бъде объркващо за читатели, за които българският не е роден език, особено преводачи. Трябва да се внимава да не се препраща към пояснителна страница, а към конкретното целево значение.

Други съображения[редактиране на кода]

Гъстота на препратките[редактиране на кода]

Стремете се към разумно разпределение на препратките. Не слагайте всичките препратки от един параграф само в едно изречение. Многото нагъсто разположените препратки в главата на статията могат да откажат читателя да я дочете докрай. Такова струпване обаче е неминуемо в някои случаи, например статии за специализирани технически термини, които още в дефиницията си се опират на други по-общи термини. Излишните препратки към едно и също нещо също правят статията трудно четима.

Препратки към раздели. Заглавия на раздели[редактиране на кода]

Като цяло, не е много препоръчително да се поставят препратки към раздели от статии, понеже читателят ще бъде пратен в средата на статия, извън необходимия му контекст. Такива препратки обаче са напълно уместни при обсъждания. Форматът за такава препратка е [[Страница#Раздел|текст на препратката]], като препоръката е текстът на препратката да прави асоциация с името на конкретния раздел, а не толкова на цялата статия, към която сочи.

Не е добра идея и поставянето на препратки в рамките на заглавия на раздели, например == История на [[България]] == . Тъй като по всяка вероятност в последващия текст от раздела съответната дума ще се срещне поне веднъж, по-добре е препратката да се сложи там, а не в заглавието на раздела.

Цитати[редактиране на кода]

Някои редактори предпочитат да избягват препратките в рамките на цитати, като така запазват непокътната цитираната чужда реч. Каквито препратки има, се поставят в окръжаващия цитата текст.

Дати[редактиране на кода]

Уикипедия има статии за дните от годината, за месеци, години, десетилетия, столетия и хилядолетия. Общото правило е да се поставят препратки към такива статии само в случай, че има вероятност получената по този начин информация реално да задълбочи познанието на читателя в интересуващата го материя.

Датите, съдържащи ден, месец и година, в общия случай се оформят като препратки. Практиката е денят и месецът да образуват една препратка, а годината – друга. Месецът се изписва с думи и с малка буква. Така например, препратката върху днешната дата се записва така: [[21 ноември]] [[2017]], което на екрана изглежда така: 21 ноември 2017.

Отделни споменавания на месеци и дни от седмицата в общия случай не се форматират като препратки. По отношение на годините няма единодушие – някои потребители винаги избягват тези препратки, други – винаги ги слагат, а трети – поставят, когато има налични, препратки към статии или раздели от статии посветени на даден отрязък от време в контекста на дадена тематична област, например: „2007 година в киното“, „19 век в българската история“.

Раздел „Вижте също“[редактиране на кода]

В много статии освен препратките в текста, присъстват и специално обособени раздели „Вижте също“, съдържащи вътрешни препратки към други понятия, които са най-силно свързани по силата на някакъв признак. Например, в този раздел могат да стоят препратки към статии за по-обобщени или по-конкретни понятия, синоними, антоними, омоними, други значения и т.н.

Авторефереренции[редактиране на кода]

Когато в дадена статия се съдържа препратка към самата нея, тази препратка не се визуализира в тъмно синьо, както е с останалите вътрешни препратки, а в стандартния за текста цвят, но с удебелен (получер) шрифт. Обикновено наличието на автореференции в статиите е признак за неопитност на редактора, но от друга страна тъкмо на това тяхно специфично форматиране се разчита, когато статиите се включват в навигационни шаблони.

Червени препратки[редактиране на кода]

При стандартните настройки, препратките към вече съществуващите страници са сини, а към все още несъществуващите са червени. Според ситуацията, червената препратка може да означава няколко неща:

  • препратка към все още ненаписана, но потенциална енциклопедична статия.
  • наличие на правописна грешка при опит да се сложи препратка към вече съществуваща статия. С изключение на първата буква от препратката, останалите са чувствителни на малки и главни букви.
  • правилно изписана препратка към съществувата страница, която обаче е по-уместно да се реализира като пренасочваща или препратка с разделител |. В общия случай различните словоформи на дадена дума не предполагат отделни пренасочващи, а се реализират с разделител, но множествените (или съответно единствени) числа на думите е уместно да бъдат пренасочващи. За повече информация: Уикипедия:Правила за наименование.

Накратко, червените препратки сигнализират или за все още ненаписани статии, или за лесно отстраними проблеми. По тази причина някои редактори не харесват когато създадените от тях статии съдържат червени препратки и ги изтриват или „маскират“ на сини по различни начини, но най-вече като изкуствено стесняват или разширяват обхвата на понятието към най-близкото възможно, за което съществува статия. Пример за такова „маскиране“ е: [[Гьотинген|Гьотингенски университет]], вместо най-естественото: [[Гьотингенски университет]]. „Маскирането“ може и да придава по-завършен вид на статията, но заблуждава читателя, който очаква при щракване на дадена синя препратка да попадне на точно определено място и да получи точно определена информация.

Въобще, червените препратки не са нещо срамно, че да бъдат прикривани. Наличието им в статия не означава, че тя е написана неграмотно. Напротив, червените препратки трябва да се разглеждат като идеи за нови статии и стимул и към читателите на Уикипедия да споделят знанието си и на свой ред да се проявят като автори на съдържание за енциклопедията.

Вижте също[редактиране на кода]

На български
На английски