Д-р Хаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Д-р Хаус
House logo.svg
Жанр Медицинска драма
Мистерия
Драматична комедия
Създател(и) Дейвид Шор
Актьори Хю Лори
Лиса Едълстийн
Омар Епс
Робърт Шон Ленард
Дженифър Морисън
Джеси Спенсър
Питър Джейкъбсън
Кал Пен
Оливия Уайлд
Амбър Тамблин
Одет Анабъл
Шарлийн Ий
Начална мелодияTeardrop“ на Масив Атак
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език Английски
Сезони 8
Епизоди 177 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителни продуценти Кейти Джейкъбс
Дейвид Шор
Пол Атаназио
Брайън Сингър
Ръсел Френд
Гарет Лърнър
Томас Л. Моран
Хю Лори
Времетраене около 43 минути
Разпространение
ТВ Канал Фокс
Формат на картината 480i (SDTV)
720p (HDTV)
Излъчване 16 ноември 2004 г. – 21 май 2012 г.
Външни препратки
Официален уебсайт
Страница в IMDb
Д-р Хаус в Общомедия

„Д-р Хаус“ (на английски: House или House, M.D.) е американски медицински сериал, който е излъчен за пръв път в САЩ на 16 ноември 2004 г. по телевизия Фокс. Главният герой на сериала е д-р Грегъри Хаус (Хю Лори), неконвенционален медицински гений, който оглавява екип от диагностици в измислената Университетска болница Принстън-Плейнсбъро в Ню Джърси. Идеята за сериала е на Пол Атаназио и Дейвид Шор, който е определян като създател на сериала и основно разработва концепцията за главния персонаж. Изпълнителни продуценти са Шор, Атаназио, Кейти Джейкъбс и режисьорът Брайън Сингър. По-голямата част от сериала е сниман в Сенчъри Сити.

Хаус често влиза в противоречие със своите колеги лекари, включително и със собствения си екип, тъй като много от хипотезите му за болестите на пациентите са базирани на прозрения, появяващи се от нищото, а понякога и спорни заключения. Пренебрежението му към болничните правила и процедури често го вкарва в конфликт с шефката му, която е болничен администратор и декан на медицинския факултет, д-р Лиса Къди (Лиса Едълстийн). Единственият истински приятел на Хаус е д-р Джеймс Уилсън (Робърт Шон Ленард), началник на Отделението по онкология. През първите три сезона диагностичният екип на Хаус се състои от д-р Робърт Чейс (Джеси Спенсър), д-р Алисън Камерън (Дженифър Морисън) и д-р Ерик Форман (Омар Епс). В края на третия сезон екипът се разформира. Форман се присъединява отново, а Хаус постепенно избира трима нови членове: д-р Реми „Тринайсет“ Хадли (Оливия Уайлд), д-р Крис Тауб (Питър Джейкъбсън) и д-р Лоурънс Кътнър (Кал Пен). Кътнър прави последната си поява към края на пети сезон. Чейс и Камерън продължават да се появяват в различни роли в болницата до началото на шести сезон. По-късно Камерън се оттегля от болницата, а Чейс се връща в диагностичния екип. Д-р Реми „Тринайсет“ Хадли отсъства през по-голямата част на седми сезон, а позицията ѝ е заета от Марта М. Мастърс (Амбър Тамблин). Къди и Мастърс се оттеглят преди осми сезон, Форман става новият медицински декан, а д-р Джесика Адамс (Одет Анабъл) и д-р Чи Парк (Шарлийн Ий) се присъединяват към екипа на Хаус.

Приветстван с акламации от критиката през по-голямата част от излъчването си, „Д-р Хаус“ е сред Топ 10 оценените шоу-сериали от втория до четвъртия си сезон. Разпространен в 66 страни, „Хаус“ е най-гледаното телевизионно предаване за 2008 г. Сериалът получава редица награди, включително пет награди Еми, два Златни глобуса, награда Пийбоди и девет награди Изборът на публиката.

Музиката в началото на всяка серия е песента „Teardrop“ на Масив Атак (която обаче е заменена и не се използва в редица страни, в това число и България, поради авторски права).

На 10 май 2011 е подновен за осми сезон[1], чиято премиера се състои на 3 октомври 2011 г. На 8 февруари 2012 г. е обявено, че осмият сезон ще бъде последен.[2] Последният епизод е излъчен на 21 май 2012 г.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Идея[редактиране | редактиране на кода]

На телевизията ѝ трябваше сериал от процедурния жанр, а на Пол Атаназио му хрумна идеята за медицински сериал с елементи на полицейско разследване. Заподозрените щяха да са микробите. Мисълта ми е, че микробите нямат мотиви.

Дейвид Шор за списание „Райтърс Гилд“[3]

През 2004 г. Дейвид Шор, Пол Атаназио и Кейти Джейкъбс, бизнес партньор на Атанейшо, предлагат сериал (дотогава неозаглавен) на Fox от типа медицински сериал с разследване в стил „От местопрестъплението“,[4] в което докторите изследват симптомите и техните причини.[5] Атанейшо се вдъхновява от статията „Диагноза“ на д-р Лиса Сандърс в списание „Ню Йорк Таймс“.[6] Fox купува сериала, но тогавашният ѝ президент Гейл Бърман предупреждава създателите, че иска „медицински сериал без бели престилки по болничния коридор“.[7] За Джейкъбс тази уговорка оказва голямо влияние върху крайната форма на сериала.[7]

След като Фокс одобрява сериала, той получава работното заглавие „Да преследваш зебри, да заобиколиш канала“ (Chasing Zebras, Circling the Drain[8], като „зебра“ на английски е медицински жаргон за необичайна или неясна диагноза, докато „да заобиколиш канала“ се отнася за нелечими случаи[9]). При предварителното полагане на основните характеристики на сериала се създава идеята за екип от лекари, които работят заедно и се опитват да „диагностицират онова, на което не може да се постави диагноза“.[10] Шор обаче счита, че ще бъде важно да има интригуващ централен персонаж, който да разпознава характера на пациентите и да дава диагнози на базата на тайните и лъжите им.[10] Докато Шор и създателите избистрят героя, концепцията на предаването постепенно става по-малко процедурна и повече концентрирана върху главната роля.[11] Персонажът е кръстен Хаус, като това става и заглавието на сериала (В България е добавено „д-р“ за по-голяма яснота).[8] Шор разработва останалите персонажи и написва сценария за пилотния епизод.[4] Брайън Сингър, който режисира пилотния епизод и има голям принос за избирането на главните роли, казва, че епизодът се казва „Всички лъжат“, като това е и мотото на сериала.[11] Сюжетът на първите няколко епизоди е вдъхновен от работата на Бъртън Руше, колумнист на списание „Ню Йоркър“ в периода 1944 – 1994 г., тънък познавач на необичайните медицински случаи.[5]

По отношение на главния герой Шор се опира на преживяванията си като пациент в една учебна болница:[12]

Знаех, че щом изляза от стаята, ще започнат да ми се подиграват за неосведомеността ми и си помислих, че би било интересно да се види герой, който прави това още докато е при пациента си.[13]

Основният замисъл е главният персонаж да има някакъв недъг.[14] Първоначалната идея е Хаус да е на инвалидна количка, но Фокс я отхвърля. Джейкъбс по-късно изразява признателността си към настойчивостта на телевизията героят да бъде променен – изправянето му на крака добавя решителен физически аспект.[11] В крайна сметка сценаристите решават Хаус да бъде с увреден крак в резултат на грешна диагноза, което го принуждава да използва бастун и му причинява болка, водеща до наркотична зависимост.[14]

Препратки към Шерлок Холмс[редактиране | редактиране на кода]

Шерлок Холмс е директно вдъхновение за сериала

В сериала се появяват много сходства между Грегъри Хаус и прочутия детектив Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл.[15][16] Шор винаги е бил фен на Холмс и е намирал равнодушието на героя към клиентите му за неповторимо.[13] Има огромна прилика и по начина, по който Хаус опира до дедуктивния метод[15] и психологическия анализ дори в най-неприложимите ситуации[9] и неговото нежелание да се заема с безинтересни случаи.[17] Неговият изследователски метод е логически да елиминира една по една грешните диагнози – метод, присъщ на Холмс.[8] Двамата герои свирят на инструменти (Хаус свири на пиано, китара и хармоника, а Холмс – на цигулка) и вземат наркотични вещества (Хаус е пристрастен към викодин, а Холмс употребява кокаин и морфин за развлечение).[15] Приятелството на Хаус с д-р Джеймс Уилсън е отражение на приятелството между Холмс и неговия довереник, д-р Уотсън.[8] Робърт Шон Ленард, който играе Уилсън, споделя, че героят му, чието име много прилича на това на Уотсън, и Хаус първоначално е трябвало да работят заедно подобно на Холмс и Уотсън, като тази роля впоследствие се иззема от диагностичния екип на Хаус.[18] Според Шор самото име на Хаус е замислено като „поклон“ към Холмс.[8][19] Жилищният номер на Хаус е 221Б, което е директна препратка към адреса на Холмс – „Бейкър Стрийт“ 221Б.[9]

В различни епизоди се срещат още препратки към разказите за Шерлок Холмс. Главната пациентка в пилотния епизод се казва Ребека Адлър по името на Айрийн Адлър – героиня от първия разказ за Холмс „Скандал в Бохемия“.[20] В последната серия на втори сезон Хаус е застрелян от обезумял престъпник на име Мориарти. По същия начин се казва най-големия враг на Холмс.[21] В епизода „It's a Wonderful Lie“ от четвърти сезон Хаус получава второ издание на творбите на Конан Дойл за коледен подарък.[22] В епизода „The Itch“ от пети сезон Хаус взема ключовете и викодина си, които стоят върху „Мемоарите на Шерлок Холмс“.[23] В друг епизод от пети сезон, „Joy to the World“, за да заблуди екипа си, Хаус използва книга на Джоузеф Бел, от когото Конан Дойл черпи вдъхновение за Шерлок Холмс.[8] Книгата е подарък за предната Коледа от Уилсън и е надписана: „Напомни ми за теб, Грег“. Преди да потвърди, че книгата е от него, Уилсън споделя с двама души от екипа, че му е била връчена от същата Айрийн Адлър.[24] Последната серия на сериала е препратка към привидната смърт на Холмс в разказа „Последният проблем“ от 1893 г., с който първоначално Конан Дойл има намерение да приключи поредицата.[25]

Екип по продукцията[редактиране | редактиране на кода]

Брайън Сингър режисира пилотния епизод, както и третия, озаглавен „Occam's Razor“.[26]

„Д-р Хаус“ е копродукция между Хийл енд Тоу Филмс, Шор Зи Продъкшънс и Бед Хет Хари Продъкшънс с помощта на Юнивърсъл Медия Студиос за Фокс.[27] Пол Атаназио и Кейти Джейкъбс (начело на Хийл енд Тоу Филмс), Дейвид Шор (Шор Зи Продъкшънс) и Брайън Сингър (Бед Хет Хари Продъкшънс) са изпълнителни продуценти на сериала още от самото начало.[12] Лорънс Каплоу, Питър Блейк и Томас Л. Моран влизат в екипа като сценаристи веднага след заснемането на пилотния епизод. Дорис Игън, Сара Хес, Ръсел Френд и Гарет Лърнър се присъединяват към сценаристите в началото на втори сезон. На Френд и Лърнър, които са бизнес партньори, е предложено да се включат още при стартирането на сериала, но те отказват. През следващата година Джейкъбс им предлага още веднъж и имайки предвид предизвикания бум, този път те приемат.[28] Илай Ати и Шон Уайтсел влизат в състава на сценаристите в началото на четвърти сезон. От този сезон Моран, Френд и Лърнър също са изписани като изпълнителни продуценти наред с Атаназио, Джейкъбс, Шор и Сингър.[27] Хю Лори се води изпълнителен продуцент във втория[29] и третия[30] епизод от пети сезон.

Шор е шоурънърът на „Д-р Хаус“.[31] До края на шести сезон по епизоди пишат над 10 сценаристи. С най-много приноси са Каплоу (18 епизода), Блейк (17), Шор (16), Френд (16), Лърнър (16), Моран (14) и Игън (13). Най-много режисирани епизоди има Деран Сарафян (22 епизода, без участие в шести сезон), и Грег Яйтанес (17). От останалата бройка режисьори само Дейвид Стрейтън е режисирал поне десет епизода до края на шести сезон. Хю Лори режисира седемнадесетия епизод на шести сезон, „Lockdown“.[32] Елан Солтес е супервайзър на визуалните ефекти от началото на сериала.[33] Лиса Сандърс, професор по медицина и клиничен асистент в Йейлското училище по медицина, е технически консултант. Тя също така е автор на статията „Диагноза“, вдъхновила сериала.[34] Според Шор трима различни лекари наглеждат работния процес.[35] Бобин Бергстрьом, дипломирана медицинска сестра, е медицински консултант на снимачната площадка.[35]

Кастинг[редактиране | редактиране на кода]

Не бях особено развълнуван, когато за първи път обмислях [работата по „Д-р Хаус“]. Това, което обикновено се случва, е че снимаш един пилотен епизод и от много малкото одобрени, едва около четвърт продължават за втора година. Затова реших, че ще прекарам три забавни седмици. Никога не съм си и мечтал, че ще бъда тук след три години и половина.

Хю Лори[36]

Първоначално продуцентите търсят „типичен американец“ за ролята на Хаус.[37] Брайън Сингър отчасти чувства, че няма начин да наеме човек за ролята, който не е американец.[10] По време на кастинговата сесия актьорът Хю Лори е в Намибия и се снима във филма „Полетът на феникса“. Той прави запис за прослушване в хотелска баня, единственото място с достатъчно светлина,[37] и се извинява за външния си вид[38] (който Сингър сравнява с „видео на бин Ладен“).[39] Лори импровизира, използвайки чадър вместо бастун. Сингър е много впечатлен от изпълнението му и коментира това как „американският актьор“ успява да вникне в персонажа.[10][40] Сингър не знае, че Лори е британец, заради убедителния му американски акцент. Лори отдава акцента си на „пропиляна младост [в гледане на] твърде много телевизия и твърде много филми“.[37] Въпреки че по-познати актьори като Денис Лиъри, Роб Мороу и Патрик Демпси са взети предвид за ролята, Шор, Джейкъбс и Атаназио са впечатлени колкото Сингър и избират Лори за ролята на Хаус.[41]

Лори по-късно разкрива, че отначало си е помислил, че главният персонаж е д-р Джеймс Уилсън. Той предполага, че Хаус е с поддържаща роля, заради естеството на характера му, докато не получава пълния сценарий за пилотния епизод.[42] Лори, като син на доктора Ран Лори, казва, че се чувства виновен за това, че му „плащат повече, за да бъде фалшива версия на собствения [си] баща“.[37] От старта на трети сезон заплащането му е от 275 000 до 300 000 долара на епизод – три пъти повече от това, което е изкарвал допреди в сериала.[43][44] До петия сезон Лори изкарва по 400 000 на епизод, което го прави един от най-скъпо платените актьори в телевизията.[45]

Хю Лори прави записа си за прослушване, докато снима филм в Намибия.

Робърт Шон Ленард получава сценария за „Криминални уравнения“ на CBS, както и този за „Д-р Хаус“.[46] Ленард мисли, че сценарият на „Криминални уравнения“ е „готин“ и планира да отиде на прослушване за шоуто.[46] Въпреки това той решава, че героят Чарли Епс, за когото ще се явява, е в прекалено много сцени; по-късно той отбелязва „Колкото по-малко работя, толкова по-щастлив съм“.[46] Той вярва, че прослушването му за „Д-р Хаус“ не е било особено добро, а дългото му приятелство със Сингър му е спечелило ролята на д-р Уилсън.[46] Сингър харесва изпълнението на Лиса Едълстийн на проститутка в „Западното крило“ и ѝ изпраща копие от сценария на пилотния епизод.[47] Едълстийн е привлечена от качеството на писане и „енергичния диалог“ на персонажа ѝ с Хаус, и е взета за ролята на д-р Лиса Къди.[47]

Агентът на австралийския актьор Джеси Спенсър му предлага да се пробва за ролята на д-р Робърт Чейс. Спенсър вярва, че предаването ще бъде в стил, подобен на този на „Окръжна болница“, но си променя мнението, след като прочита сценария.[48] След като е избран, той убеждава продуцентите да направят героя му австралиец.[49] Патрик Демпси също се пробва за ролята на Чейс; по-късно той става познат с изпълнението на д-р Дерек Шепърд в „Анатомията на Грей“.[50] Омар Епс, който играе д-р Ерик Форман, е вдъхновен от по-ранното си изпълнение на стажант-лекар в медицинската драма „Спешно отделение“ на NBC.[51] Дженифър Морисън чувства, че прослушването ѝ за ролята на д-р Алисън Камерън е пълна катастрофа.[52] Преди прослушването ѝ обаче, Сингър е гледал някои нейни изпълнения, включително това в „Кръгът на Доусън“, и вече е искал да я вземе за ролята.[52] Морисън напуска шоуто, когато героинята ѝ е отписана в средата на шестия сезон.[53]

В края на трети сезон Хаус уволнява Чейс, а Форман и Камерън напускат.[54] Заради това, Хаус трябва да формира нов екип, за който стига до седем финалисти. Продуцентите планират да вербуват двама нови актьори, заедно с Форман, който се връща в петия епизод на сезона, възвръщайки старата бройка на екипа от трима членове; решението накрая е да се добавят трима главни.[55] (Заедно с Епс, актьорите Морисън и Спенсър остават в състава, а персонажите им се местят на нови длъжности.) По време на продукцията сценаристите отписват по един кандидат на епизод; в резултат на това, според Джейкъбс, нито продуцентите, нито съставът знаят кой ще бъде нает до последната минута.[56] В деветия епизод на сезона екипът на Хаус е разкрит: към Форман се присъединяват Лоурънс Кътнър (Кал Пен),[57] Крис Тауб (Питър Джейкъбсън),[58] and Реми „Тринайсет“ Хадли (Оливия Уайлд).[59] Отхвърлениете от Хаус кандидати не се връщат в шоуто с изключение на последния: Амбър Волакис (Ан Дудек), която се появява до края на четвърти сезон като приятелката на Уилсън,[60] а също и в пети като халюцинация на Хаус.[61] Въпреки че Пен и Уайлд са по-известни от останалите актьори, които играят другите финалисти, Джейкъбс казва за тях, че те са преминали през абсолютно същия процес на прослушване и са останали в шоуто на базата на това колко заинтересовани са били сценаристите от техните персонажи.[56] Кътнър е премахнат към края на петия сезон, след като Пен приема позиция в офиса на Белия дом.[62]

Договорите на Едълстийн, Епс и Ленард изтичат в края на седмия сезон. Като мярка срещу орязването на бюджета, тримата актьори са помолени да приемат по-ниски заплати. Епс и Ленард се договарят с продуцентите, но Едълстийн не го прави и през май 2011 г. е обявено, че тя няма да се върне в осмия сезон.[63]

Стил на филмиране и локации[редактиране | редактиране на кода]

Учебният център Фрист служи като външен вид на болницата.

„Д-р Хаус“ често се снима с използването на снимачната техника „вървене и говорене“,[7][17] популяризирана в телевизията от сериали като „Свети Елзуеър“, „Спешно отделение“, „Спортна вечер“ и „Западното крило“.[64] Техниката включва употребата на проследяващи кадри, показващи двама или повече герои, които се разхождат от едно място на друго, докато говорят.[64] Изпълнителният продуцент Кейти Джейкъбс казва, че шоуто често използва техниката, защото „когато правиш сцена в движение, това е... начин за създаване на спешност и напрегнатост“.[7] Тя отбелязва значението на „факта, че Хю Лори е почти 1 метър и 90 сантиметра и е по-висок от всички останали, защото със сигурност прави тези „разходки с разговори“ да изпъкват“.[7] Нанси Франклин от „Ню Йоркър“ описва „страхотните специални ефекти на вътрешността на пациентите, които приличат на такива от „Фантастичното пътуване“. Обзалагам се, че не знаехте, че когато бъбреците ви спрат да работят, те звучат като пукащ се мехур“.[65] „Камери и специални ефекти минават не само през гърлото на пациентката“, отбелязва друг критик, „но през носа, вътре в мозъка и крака ѝ“.[66] Вместо да се уповават само на компютърна графика, в интериорните кадри на тялото се използват ефекти с миниатюри и фотография за контрол на движенията.[33] На много от местата за снимане са поставени предмети извън сценария, позволяващи на Лори да импровизира, което показва аспекти от персонажа му и историята.[7]

Пилотният епизод е сниман в Канада; снимките за всички останали епизоди се състоят на студията на Fox в Сенчъри Сити.[35] Брайън Сингър избира болницата близо до родния му град, Западен Уиндзор, Ню Джърси, за място на действието.[12] Учебният център Фрист на Принстънския университет служи като външения вид на Принстън Плейнсбъро в кадрите, заснети от въздух.[67] Част от снимките се състои в Южнокалифорнийския университет за епизода „Half-Wit“ от трети сезон с участието на Дейв Матюс и Къртууд Смит.[68] Част от шестия сезон е снимана в изоставената психиатрична болница Грейстоун Парк в Парсипани-Трой Хилс, Ню Джърси, служеща за фиктивната психиатрична болница Мейфийлд.[69]

Интро[редактиране | редактиране на кода]

Интрото започва с ядрено-магнитен резонанс на глава с изображението на латинската буква „H“ в квадратче от логото (международният символ за болница) на преден план. На мястото на това се появява лицето на д-р Хаус, взето от пилотния епизод, а след това пълното заглавие се изписва пред него. Главата на Хаус изчезва, а заглавието е подчертано и е допълнено от съкращението „M.D.“ (доктор по медицина), довършвайки цялото лого на сериала. Това е цялата дължина на началната последователност за първия епизод.[70] Всички останали епизоди имат по-дълго интро, включващо имената на шестимата главни актьори и създателя Дейвид Шор. Името на Лори се появява първо, последвано от имената на останалите петима членове по азбучен ред (Едълстийн, Епс, Ленард, Морисън, Спенсър и накрая Шор).[71]

След като заглавието изчезва, следва изглед от въздуха на болницата (всъщност различни сгради на университета Принстън, главно учебния център Фрист).[67] След това има поредица от картини, придружаващи името на всеки член на състава; повечето имена се показват до или върху илюстрации на човешката анатомия. Името на Лори се появява до модел на човешка глава, от която се вижда мозъкът; името на Едълстийн се появява до компютърна графика на нервни аксони; името на Епс се появява върху рентгенова снимка на ребра; името на Ленард се появява върху рисунка на двете полукълба на мозъка.[71] В началото продуцентите искат да включат изображения на бастун и шишенце с викодин, но Fox отказва. За името на Морисън няма картина; за нейното име е одобрен изглед от въздуха на гребци в езерото Карнеги на университета Принстън.[72] Името на Спенсър се появява до стара анатомична рисунка на гръбнак. Между имената на Спенсър и Шор има сцена, в която Хаус и тримата членове от оригиналния му екип вървят по един от коридорите на болницата.[71] Джейкъбс казва, че повечето от фоновете на имената нямат специално значение; само картината на човешки врат с надписа „по идея на Дейвид Шор“ загатва, че Шор е „мозъкът на шоуто“.[72] Интрото е номинирано за Еми за Най-добър дизайн на заглавие през 2005 г.[73] Спенсър и Морисън са кредитирани в интрото, дори и когато ролите им стават второстепенни в четвърти и пети сезон, а това на Морисън – и след като е отписана. В седми сезон е представено ново интро, което да показва промените в състава, премахвайки името на Морисън и включвайки тези на Джейкъбсън и Уайлд.[74][75]

Оригиналната начална мелодия на сериала, каквато е за Съединените щати, се състои от инструментални части от „Teardrop“ на Масив Атак.[76][77] Акустична версия на „Teardrop“ с китара и вокали от Хосе Гонсалес се чува като музика за фон във финала на четвърти сезон.[78]

Общ преглед на сериала[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също: Списък с епизоди на Д-р Хаус

Всеки път, когато се опиташ да обобщиш шоу с една дума, звучиш като задник. То е за истината.

Дейвид Шор[79]

Грегъри Хаус, Доктор по медицина, е описан като мизантропичен медицински гений, който оглавява екип от диагностици в учебната болница Принстън-Плейнсбъро в Ню Джърси.[70] Повечето епизоди се въртят около диагнозата на главния пациент и започват със студено начало преди надписите извън болницата, показвайки събитията, водещи до симптомите на пациента.[17] Един типичен епизод проследява екипа и опитите му да диагностицира и лекува болестта на пациента.[76][80] Опитите им често се провалят, докато състоянието на пациента не стане критично.[76] Отделението на Хаус обикновено лекува пациенти, които преди това са били при друг лекар, но не са получили точната диагноза.[67] Хаус по принцип отхвърля случаите, които не счита за интересни.[17] Сюжетните линии имат за цел да се фокусират повече върху неконвенционалните медицински теории и практики, и реакциите на другите персонажи към тях, отколкото върху сложните детайли по лечението.[4]

Екипът използва метода на диференциалната диагноза,[80] а Хаус насочва техните мнения. Използвайки бяла дъска, записва и елиминира възможните етиологии с маркер.[81] Пациентът обикновено е диагностицирн грешно по време на епизода и съответно лекуван.[80] Това по принцип поражда по-големи усложнения, но впоследствие помага на Хаус и екипа му да диагностицират пациента правилно, тъй като същността на усложненията често дава нови ценни свидетелства.[17] Хаус успява да стигне до правилната диагноза привидно от нищото, често вдъхновяван от преминаващ знак, породен от друг персонаж.[80] Диагнозите варират от относително често срещани до много редки.[82]

Екипът среща много диагностични проблеми като криенето на симптомите от пациентите, обстоятелствата или личните им истории, което често кара Хаус да обяви по време на обсъждането с екипа, че „Пациентът лъже“ или да промълви „Всички лъжат“; такова предположение насочва решенията и диагнозите на Хаус,[9] и прави рутинна процедура контрамярката за влизане с взлом. Заради това, че хипотезите му се базират на внезапни прозрения или противоречиви интуиции, той често има проблеми с получаването на разрешение за медицински процедури, които той счита за нужни от своя началник, който във всички сезони с изключение на последния е д-р Лиса Къди.[83] Такива случаи са особено тези, в които предложените процедури включват голям риск или засягат етически въпрос. Има чести разногласия между Хаус и екипа му,[84] особено с д-р Алисън Камерън, чиито стандарти на медицинска етика са по-консервативни от тези на другите персонажи.[76]

Като много от лекарите в болницата, от Хаус се изисква да лекува пациенти в приемната.[70][85] Неохотното изпълнение на задължението му или умелите му методи да го избягва водят до повтарящ се второстепенен сюжет, който често служи като комичен елемент.[76][86] По време на работа Хаус обърква пациентите с недружелюбни наблюдения в личния им живот, ексцентрични предписания и неортодоксални лечения.[70] След като изглежда, че е невнимателен с оплакванията им, той редовно ги впечатлява с бърза и точна диагноза.[15] Аналогии с простите случаи в клиниката често водят до прозрения, помагащи на екипа в разрешаването на случая.[17][87]

Не е за пристрастеността, но не можеш да пуснеш нещо като това в миксера и да не очакваш да не бъде забелязано и коментирано. Има препратки към количеството на консумацията, което се увеличава с времето. То става все по-малко и по-малко средство за справяне с болката и е нещо, с което ще продължим да се занимаваме и на което да обръщаме внимание.

—Шор за пристрастеността на Хаус към викодина[88]

Важен елемент в сюжета е употребата на викодин от Хаус за справяне с болката, причинена от инфаркт в квадрицепса му пет години преди първия сезон, която го принуждава да ползва и бастун.[89] В епизода „Detox“ от първи сезон Хаус признава, че е пристрастен към викодина, но казва, че няма проблем, защото хапчетата „ми позволяват да си върша работата и отнемат болката ми“. Пристрастеността му е довела до това колегите му, Къди и д-р Джеймс Уилсън, да го насърчават да ходи на рехабилитация няколко пъти.[90] Когато няма достъп до викодин или преживява необичайно силна болка, понякога се лекува сам с други наркотични обезболяващи като морфин,[91] оксикодон,[92] и метадон.[93] Също така, Хаус често пие ликьор, когато не е на работа, и се определя като „голям пияч“.[94] Към края на пети сезон Хаус започва да халюцинира; след като елиминират други възможни диагнози, той и Уилсън определят зависимостта му от викодина като най-вероятната причина.[95] Хаус изпада в отричане за кратко, но във финала на сезона той влиза доброволно в Психиатрична болница Мейфийлд.[96] В първия епизод от следващия сезон Хаус излиза от Мейфийлд, успешно подтиснал пристрастеността си.[97] Година и половина по-късно обаче, в епизода „Bombshells“ Хаус взима викодин, реагирайки на новината, че Къди може би има рак на бъбреците,[98] а зависимостта му се връща.[99]

Герои и сюжетни линии[редактиране | редактиране на кода]

Име Изпълнява се от Пост Сезони
1 2 3 4 5 6 7 8
Д-р Грегъри Хаус Хю Лори Шеф на отделението по диагностична медицина Главна роля
Д-р Лиса Къди Лиса Едълстийн Декан на медицинския факултет Главна роля
Д-р Ерик Форман Омар Епс Невролог, Декан на медицинския факултет Главна роля
Д-р Джеймс Уилсън Робърт Шон Ленард Шеф на отделението по онкология Главна роля
Д-р Алисън Камерън Дженифър Морисън Имунолог, Диагностична медицина Главна роля Гост
Д-р Робърт Чейс Джеси Спенсър Хирург[100], Интензивист[101], Диагностична медицина Главна роля
Д-р Крис Тауб Питър Джейкъбсън Пластичен хирург[102], Диагностична медицина Участва още Главна роля
Д-р Лоурънс Кътнър Кал Пен Специалист по спортна медицина[101], Диагностична медицина Участва още Гост
Д-р Реми „Тринайсет“ Хадли Оливия Уайлд Интернист[101], Диагностична медицина Участва още Главна роля Участва още
Д-р Марта Мастърс Амбър Тамблин Доктор по философия втора степен в приложна математика и история на изкуството[103], Студентка по медицина Участва още Гост
Д-р Джесика Адамс Одет Анабъл Лекар в затворническа клиника[104], Диагностична медицина Главна роля
Д-р Чи Парк Шарлийн Ий Невролог[105], лекар Главна роля

Главни герои[редактиране | редактиране на кода]

През излъчването на „Д-р Хаус“ шестима от главните актьори са кредитирани в интрото. Всички от тях играят лекари, работещи в измислената учебна болница Принстън-Плейнсбъро в Ню Джърси.[70] Главният герой д-р Грегъри Хаус (Хю Лори) оглавява отделението по диагностична медицина.[106] Хаус се описва като „диагностик, специалист по инфекциозни болести и нефрология“.[107] Д-р Джеймс Уилсън (Робърт Шон Ленард), единственият истински приятел на Хаус, оглавява отделението по онкология.[108] Д-р Лиса Къди (Лиса Едълстийн), ендокринолог,[109] е шефката на Хаус, както и медицинският декан на болницата и главен администратор.[110] Хаус има сложна връзка с Къди, а техните взаимодействия често включват голяма степен на инсинуации и сексуално напрежение.[111] В епизода „Joy“ от пети сезон двамата се целуват за първи път.[112] Физическата им връзка не прогресира до края на сезона; във финала му „Both Sides Now“ Хаус вярва, че той и Къди са правили секс, но това е халюцинация, предизвикана от пристрастеността му към викодина.[96] В края на шести сезон Къди казва на Хаус, че го обича. Те се целуват и се съгласяват да се пробват като двойка.[113] През седмия сезон двамата се опитват да запазят връзката си.

Първоначалният диагностичен екип на Хаус се състои от д-р Ерик Форман (Омар Епс), невролог; д-р Робърт Чейс (Джеси Спенсър), интензивист; и д-р Алисън Камерън (Дженифър Морисън), имунолог.[110] В епизода „Family“ от трети сезон Форман предизвестява, че напуска, казвайки на Хаус „Не искам да ставам като теб“. В края на сезона Хаус казва на Чейс, че или е научил всичко, което може, или че изобщо не е научил нищо и го уволнява. Малко след това Камърън, която се е привързала към Чейс, също напуска.[54] Така Хаус остава без екип в началото на четвърти сезон.[114]

По нареждане на Къди Хаус вика четиридесет лекари.[94] Ранните епизоди от четвърти сезон се фокусират върху процеса по избиране, структуриран като елиминационно състезание в стил реалити[94] (Джейкъбс го нарича „версия на Survivor“).[115] Хаус номерира всеки кандидат от 1 до 40 и ги свежда до седем финалисти.[116] Той оценява представянето им в диагностичните случаи и получава помощ от Форман, който се връща в отделението, след като бива уволнен от друга болница заради поведение, подобно на това на Хаус.[116][117][118] Тъй като завръщането на Форман означава, че има само две свободни места, Хаус изиграва Къди да му позволи да наеме трима асистенти.[119] Накрая той избира д-р Крис Тауб (Питър Джейкъбсън), бивш пластичен хирург; д-р Лоурънс Кътнър (Кал Пен), специалист по спортна медицина; и д-р Реми „Тринайсет“ Хадли (Оливия Уайлд), интернист (наричана „Тринайсет“ заради номера си в състезанието).[119][120] В края на сезона открива, че има нелечимата болест на Хънтингтън, от което се е опасявала от дълго време.[78]

В епизода „Joy to the World“ от пети сезон Форман и Тринайсет се целуват.[24] В началото Тринайсет е несклонна да започне връзка с Форман, но впоследствие двамата започват да се срещат и са все още заедно в края на сезона.[96] Двамата късат в рано през шестия сезон. В епизода „Simple Explanation“ от пети сезон Кътнър е намерен мъртъв в апартамента си в огнестрелна рана в главата. Заради това, че не е оставил предсмъртна бележка, Хаус подозира убийство, въпреки че смъртта е приета от другите герои като самоубийство.[121]

В епизода „Hunting“ от втори сезон Камерън и Чейс правят секс за една нощ.[122] В средата на третия сезон те започват сексуална връзка, която Камерън настоява да си остане такава;[109] когато Чейс заявява, че „иска повече“, Камерън прекратява аферата.[123] Въпреки това, до края на сезона Камерън открива, че изпитва романтични чувства към Чейс и двамата започват сериозна връзка.[54] След като напускат диагностичния екип, те поемат различни роли в болницата – Камерън като старши лекар в спешното отделение и Чейс като хирург.[94] Те се сгодяват в епизода „Saviors“ от пети сезон (първия епизод след самоубийството на Кътнър)[61] и се женят във финала на същия сезон.[124] Когато Чейс се присъединява отново към екипа на Хаус в шести сезон, Камерън напуска него и болницата в осмия епизод „Teamwork“.[125] Тя се връща за кратко в „Lockdown“, девет епизода по-късно.[126]

Рано през седмия сезон Тринайсет изчезва без обяснение. Къди нарежда на Хаус да запълни мястото ѝ с друга жена,[127] но впоследствие оставя избора на него: студентката по медицина Марта М. Мастърс (Амбър Тамблин), която прави първата си поява в шестия епизод на сезона.[128] Тринайсет се връща в „The Dig“ – осемнайсетия епизод на сезона и 150-ия за сериала, в който е разкрита причината за отсъствието ѝ: прекарала е шест месеца в затвора, защото е помогнала на брат си, който е бил в напреднал стадий на Хънтингтън, да получи евтаназия.[129] Въпреки че Джейкъбсън и Уайлд играят централни роли (както и Пен), те не получават кредитиране в интрото до седми сезон. Кредитирани са като „Участват още“, и имената им се появяват след интрото.[130] В седми сезон Джейкъбсън и Уайлд получават това кредитиране; Тамблин, новият редовен член на състава, не получава.[131]

Периодични герои[редактиране | редактиране на кода]

Всеки от първите шест сезона на „Д-р Хаус“ включва един или повече периодични персонажи, които се появяват в сюжетни арки.[132] В първи сезон Едуард Воглър (Шай Макбрайд), милиардерът и собственик на фармацевтична компания, се появява в пет епизода.[133] Той дарява 100 милиона долара в замяна на това да оглавява борда на болницата.[134] Воглър представлява опит за вкарване на злодей, което е ход, насърчаван от Fox. По времето, когато епизодите с Воглър започват да се излъчват, сериалът вече е хит и персонажът скоро е премахнат.[133] Шор казва, че концепцията за гадния шеф не е жизнено важна за сериала: „Казва се „Д-р Хаус“. Публиката знае, че той никога няма да бъде уволнен.“[9]

Стейси Уорнър (Сийла Уорд), бившата приятелка на Хаус,[135] се появява в последните два епизода от първи сезон и в седем епизода от втори.[9] Тя иска от Хаус да лекува съпруга ѝ, Марк Уорнър (Къри Греъм), когото Хаус диагностицира с остра интермитентна порфирия в края на първи сезон.[135] Стейси и Хаус отново се сближават, но впоследствие Хаус ѝ казва да се върне при Марк, което силно я наранява.[136]

Майкъл Тритър (Дейвид Морз), полицейски детектив, се появява в няколко епизода от трети сезон. Той се опитва да накара Хаус да му се извини за това, че го е оставил в стаята за прегледи с термометър в ректума.[137] След като Хаус отказва да се извини, Тритър му навлича обвинения в притежание на упойващи вещества без предписание и го принуждава да ходи на рехабилитация. Когато случаят достига съда, Къди лъже заради Хаус и обвиненията са свалени. Съдийката порицава Тритър за преслеването на Хаус до такава крайност и казва на Хаус, че според нея той има „по-добри приятели, отколкото заслужава“, споменавайки единайсетте часа свидетелски показания от нейна страна за него. Хаус е осъден на една нощ в затвора за проява на неуважение към съда и завършва рехабилитацията си под влияние на викодина.[90]

Кандидатите за новия диагностичен екип на Хаус са главните периодични герои в четвърти сезон.[138] В допълнение към избраните трима, другите четирима финалисти са Джефри Коул (Еди Гатеги); Травис Бренан (Анди Комо), епидемиолог;[138] Хенри Добсън (Кармен Ардженциано), работник в медицинско училище;[94] и Амбър „Безскрупулната кучка“ Волакис (Ан Дудек), интервенционален радиолог.[120] След елиминация всеки от тях напуска сериала с изключение на Волакис, която се появява и в останалата част, тъй като е започнала връзка с Уилсън.[139][140] Във финала на сезона Волакис се опитва да отведе пияния Хаус в дома му, защото Уилсън не е на разположение. Те претърпяват катастрофа с автобус, която води до нейната смърт.[78][141] Тя се появява отново към края на пети сезон измежду халюцинациите на Хаус.[61]

Частният детектив Лукас Дъглас (Майкъл Уестън), чието създаване отчасти е вдъхновено от любовта на Шор към „Досиетата на Рокфорд“, се появява в три епизода от пети сезон.[142][143] Първоначално Хаус наема Дъглас да шпионира Уилсън, който слага край на приятелството им след смъртта на Волакис (по-нататък приятелството се възвръща). Хаус по-късно плаща на Дъглас да наблюдава личния живот на Къди и членовете на екипа му.[144] Имало е планове, ако героят бъде добре приет от публиката, да участва в свой собствен спиноф сериал.[145] През септември 2008 г. Шор говори пред „Entertainment Weekly“ за виждането си за персонажа: „Не искам да правя поредния медицински сериал. Това, което ме вълнува по отношение на писането, са изборите, които хората правят и естеството на правилното и грешното... и един частен детектив може да се заеме с този въпрос много по-подготвено отколкото един доктор би могъл.“[146] Шоу с Дъглас така и не стига до есенната програмна схема на Fox.[147] Той се връща в шестия сезон като гаджето на Къди.[148] Те са за кратко сгодени, докато Къди не се отказва, осъзнавайки, че е влюбена в Хаус.[149]

Възприемане[редактиране | редактиране на кода]

Приемане от критиката[редактиране | редактиране на кода]

„Д-р Хаус“ получава главно позитивни отзиви при дебюта си;[150] счетено е, че вкарва разнообразие в програмната схема на Fox, изпълнена главно с реалити шоута.[151] Мат Руш от „TV Guide“ казва, че предаването е „необикновено лекарство за обикновената медицинска драма“.[152] Критикът от „Ню Йорк Дейли НюзДейвид Бианкули аплодира „високия калибър на актьорската игра и сценария“.[66] „A.V. Club“ на The Onion одобрително го описва като „най-гадната“ черна комедия на Фокс след оцелелия за кратко „Профит“ през 1996 г.[153] Джон Ленард от списание „Ню Йорк“ нарича сериала „медицинска телевизия в най-задоволяващата си форма“,[154] докато Матю Гилбърт от „Бостън Глоуб“ оценява това, че шоуто не „подслажда“ недостатъците на героите, за да успокои страховете на зрителите относно „медицинските фабрики“.[155] По-малко впечатленият Брайън Лоури от „Варайъти“ пише, че шоуто разчита на „типичен начин на разказване, макар и в лъскава опаковка“.[156] Тим Гудмън от „Сан Франсиско Кроникъл“ го описва като „посредствен“ и неоригинален.[157]

Изпълнението на Лиса Едълстийн в ролята на Къди е добре прието от критиците.

Общата реакция от критиката към персонажа на Грегъри Хаус е като цяло позитивна.[150][158] Том Шейлс от „Вашингтон Поуст“ го нарича „най-електризиращия главен персонаж в телевизията от години“.[159] Роб Оуен от „Питсбърг Пост Газет“ го намира за „очарователно несимпатичен“.[160] Критиците сравняват Хаус с измислените детективи Ниро Улф,[161] Еркюл Поаро и Ейдриън Монк,[162] както и със заядливия доктор Пери Кокс от „Смешно отделение“.[151][160] Едно проучване на сериала намира силна прилика между Хаус и друг известен телевизионен доктор, Хоукай Пиърс от „Военнополева болница“.[163] Изпълнението на Лори получава много похвали.[76][161][164] Гудмън от „Сан Франсиско Кроникъл“ го нарича „чудо за възхищение“ и „почти единствената причина да се гледа Д-р Хаус“.[157] Габриел Донъли от „Дейли Мейл“ казва, че заради сложната личност на Лори, той е „перфектният избор“ за главната роля.[44]

Критиката към оригиналния поддържащ състав е положителна, а Шейлс от „Вашингтон Поуст“ го определя като „първокласен“.[159] Изобразяването на д-р Уилсън от Ленард е считано за достойно за Еми от критиците на „TV Guide“, Entertainment Weekly и USA Today.[165][166] Бианкули от „Ню Йорк Дейли Нюз“ е щастлив да види Едълстийн „най-после получила заслужено силна роля“.[66] Критикът на свободна практика Даниъл Файнбърг е разочарован от това, че Ленард и Едълстийн не получават достатъчно признание за изпълненията си.[167]

Реакциите към големите промени в четвърти сезон са смесени. „С новия екип „Д-р Хаус“ придобива малко по-енергично усещане“, пише Тод Дъглас младши от „Ди Ви Ди Толк“. „А предпоставката за пети сезон е доста брилянтна.“[168] Алън Сепинуол от The Star-Ledger пише „Екстензивното, дълго прослушване дава на сценаристите шанс да съживят шоуто и напълно да разкрият комичния гений на Лори“.[132] Мери Макнамара от „Лос Анджелис Таймс“, от друга страна, взима под внимание новостите: „съставът продължава да се увеличава, историите стават по-разпилени и неравномерни, докато не се получи куп страхотни актьори, принудени да гледат как Хю Лори крепи шоуто с чистата сила на волята си“.[169] Робърт Бианко от „USA Today“ похвалва финала на сезона: „Да поговорим за запазването на най-доброто за накрая. С два разкошни, сърцераздирателни часа... сценаристите спасяват сезон, който изглеждаше ярък, пренаселен и може би твърде амбициозен за собственото си добро.“[166]

В контраст с одобрението, което сериалът получава по-рано, пети сезон е посрещнат относително по-слабо. Ей Ей Гил от „The Sunday Times“ остава с усещането, че шоуто е „изгубило чувството си за хумор“.[170] Морийн Райън от „Chicago Tribune“ пише, "„Д-р Хаус“ беше едно от най-добрите шоута по телевизията, но сериозно е излезнало от релсите".[171] Въпреки че Макнамара от „Лос Анджелис Таймс“ намира детектив Лукас Дъглас за „възхитително допълнение“ към ранните епизоди на сезона,[169] Райън го вижда като „неприветливо разсейване... дразнеща мижитурка“.[143] Особено критикувано е фокусирането върху Тринайсет и последвалата ѝ връзка с Форман.[132][172]

След излъчването на последния епизод Кен Тъкър от „Entertainment Weekly“ пише, че "в последните си сезони „Д-р Хаус“ се е превърнал по-скоро в сантиментално шоу".[173] В блога Vulture на списание „Ню Йорк“, Маргарет Лайънс пише, "Освен болнична драма, персонажи или каквото и да е, „Д-р Хаус“ е сложна медитация върху мизерията." Лайънс продължава с това, че "има граница между „просветения цинизъм“ и „мизерното безредие“, а „с продължаването на шоуто, драматичният му пламък угасва, докато искрата на агонията му гори все по-силно.“[174] Алън Сепинуол пише, „Повторението и мръсотията на средните сезони напълно отрязаха каквато и емоционална връзка да съм имал с личните борби на Хаус.“[175]

Сериалът се класира на 62-ро място в списъка „Нови ТВ класики“ на „Entertainment Weekly“.[176] Определен е за вторият най-високо оценяван сериал за първите десет години на IMDb Pro (2002 – 2012).[177]

Телевизионни рейтинги в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

От премиерата си „Д-р Хаус“ остава популярен. През първия си сезон, когато е поставен на 24-то място между всички сериали, той е деветото най-популярно предаване сред жените.[178] Подпомаган от това, че е излъчван преди широко популярното American Idol,[179] всеки от последвалите три сезона се позиционира в топ десет измежду всички зрители. „Д-р Хаус“ достига своя връх в рейтингите на Nielsen в третия си сезон, привличайки средно по 19.4 милиона зрители на епизод.[180] Според Джейкъбс, екипът по продукцията остава изненадан, че сериалът е спечелил толкова голяма публика.[181] В петия си сезон шоуто привлича по 12 милиона зрители на епизод и накрая остава на деветнадесето място. Остава най-популярното шоу на Fox заедно с American Idol.[182]

Най-гледаният епизод е „Frozen“ от четвърти сезон,[183] който е излъчен след Супербоул XLII.[184][185] Успява да привлече малко над 29 милиона зрители.[186] „Д-р Хаус“ се класира на трето място за седмицата, изравнявайки рейтинга на American Idol и е надминат само от самия Супербоул и церемонията след това.[187]

Сезон Епизоди Разписание Сезонна премиера Сезонен финал ТВ сезон Място Зрители
(в милиони)
1 22 Вторник 21:00 16 ноември 2004 г. 24 май 2005 г. 2004 – 2005 24 13,34[188]
2 24 Вторник 21:00 13 септември 2005 г. 23 май 2006 г. 2005 – 2006 10 17,35[189]
3 24 Вторник 20:00 (2006)
Вторник 21:00 (2006 – 07)
5 септември 2006 г. 29 май 2007 г. 2006 – 2007 5 19,95[190]
4 16 Вторник 21:00 (2007 – 08)
Понеделник 21:00 (2008)
25 септември 2007 г. 19 май 2008 г. 2007 – 2008 7 17,64[191]
5 24 Вторник 20:00 (2008)
Понеделник 20:00 (2009)
16 септември 2008 г. 11 май 2009 г. 2008 – 2009 16 13,62[192]
6 22 Понеделник 20:00 21 септември 2009 г. 17 май 2010 г. 2009 – 2010 22 12,76[193]
7 23 Понеделник 20:00 20 септември 2010 г. 23 май 2011 г. 2010 – 2011 42 10,32[194]
8 22 Понеделник 21:00 (2011)
Понеделник 20:00 (януари-март 2012 г.)
Понеделник 21:00 (април-май 2012 г.)[195]
3 октомври 2011 г. 21 май 2012 г. 2011 – 2012 58 8,69[196]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Главна статия: Списък с награди и номинации на Д-р Хаус

„Д-р Хаус“ дефинира наново представата за медицинско телевизионно шоу. Вече го няма идеализираният лекар, който притежава отговорите на всички въпроси или болница, където медицинските носилки се състезават надолу по коридорите, фокусът на Хаус е върху фармакологичните и интелектуалните необходимости да бъдеш лекар. Моделът опит-грешка на новата медицина умело разпростира шоуто отвъд формата на класическата процедурност, и в сърцето на шоуто, но с дефект (на крака) лекар прави предписания – един добре пасващ символ на съвременната медицина.

—Жури на Американския филмов институт за спечелването на наградата през 2005 от шоуто.[197]

„Д-р Хаус“ получава много награди и номинации. През 2005, 2007 и 2008 г. Лори е номиниран за награда Еми в категорията Най-добър актьор в драматичен сериал.[198] Бордът на Емитата номинира сериала и за Най-добър драматичен сериал през 2006, 2007, 2008 и 2009 г., но шоуто не печели нито един път.[199] За епизода „Three Stories“ от първи сезон Дейвид Шор печели Еми за Най-добър сценарий за драматичен сериал през 2005 г.[73][200] и награда Хуманитас през 2006 г.[201] Режисьорът Грег Яйтанес получава Еми за Най-добра режисура в драматичен сериал за 2008 г. за епизода „House's Head“, който е първата от двете части на финала на четвърти сезон.[202]

Сериалът е номиниран за осем Златни глобуса и печели два. Хю Лори е номиниран пет пъти, като печели през 2006 г.[203][204] и отново през 2007 г.[205][206] През 2008 г. сериалът получава първата си номинация за За най-добър драматичен сериал.[207] В същата категория е номиниран отново през 2009[208] и 2010 г.[209]

Шоуто получава награда Пийбоди през 2005 г., за това, което бордът на Пийбодитата нарича „неортодоксален главен персонаж – диагностик мизантроп“ и „случаи, подходящи за медицинска версия на Шерлок Холмс“, което подпомага за превръщането на „Д-р Хаус“ в „най-отличителна докторска драма на десетилетието“.[210] Американският филмов институт включва сериала в своя списък от 2005 г. на Десетте телевизионни предавания на годината.[211]

През 2011 г. „Д-р Хаус“ печели четири награди Изборът на публиката: любима ТВ драма; любими драматични актьор и актриса за Лори и Едълстийн; и любим ТВ доктор.[212]

Лори печели наградата на Гилдията на екранните актьори за Най-добро изпълнение на актьор в драматичен сериал през 2007 и 2009 г.[213] Сценаристът Лоурънс Каплоу печели наградата на Гилдията на американските сценаристи през 2005 г. за епизода „Autopsy“ от втори сезон.[214] През 2007 г. шоуто печели Еми за протетичен грим.[215]

През 2005 г. Лори се появява на корицата на TV Guide като „Най-сексапилният мъж по телевизията“.[178] През 2008 г. Грегъри Хаус е избран за втория най-сексапилен телевизионен доктор след Дъг Рос (Джордж Клуни) от „Спешно отделение“.[44][216]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. „Д-р Хаус“ е разпространяван в 66 страни. С публика над 81.8 милиона по света той е най-гледаното телевизионно шоу и далеч надминава гледаемостта на водещите телевизионни драми за предните две години – „От местопрестъплението“ и „От местопрестъплението: Маями“.[217][218] На следващата година е на второ място след „От местопрестъплението“.[219]

Премиерите на епизодите на „Д-р Хаус“ са по Fox в Съединените щати и по Global в Канада, които имат еднакво разписание.[220] Предаването е третото най-популярно по телевизията в Канада за 2008 г.[221] Същата година е най-гледаното в Германия,[222] второто в Италия,[223] и трето в Чехия.[224] Сериалът е много популярен и във Франция,[225] Испания,[226] Швеция и Холандия.[227] Във Великобритания първите четири сезона са излъчени по канал Five. Sky1 придобива правата за първото излъчване на пети сезон.[228] В Австралия се излъчва по Network Ten,[229] в Нова Зеландия по TV3,[230] а в Ирландия по 3e, който е кабелен канал на ирландската мрежа TV3.[231]

Епизодите от сериала са достъпни и за сваляне: Amazon Video on Demand, iTunes Store и Zune Marketplace предлагат епизоди от всичките сезони, а преди приключването на сериала, новите епизоди обикновено стават достъпни една седмица след излъчването си.[232] През 2007 г. NBC Universal (разпространителят на сериала) и Apple Inc. (собственикът на iTunes) не успяват да се споразумеят, което държи настрана четвърти сезон от iTunes.[233] В изявление към пресата Apple твърди, че NBC Universal да увеличи цената на епизод на 4.99 долара.[234] През септември 2008 г. е обявено, че проблемът между Apple и NBC е решен.[235] Епизоди могат да бъдат закупени и в HD формат на iTunes за 2.99 долара.[236]

Всички сезони са пуснати на DVD в региони 1, 2 и 4. Целият сериал е пуснат на 2 октомври 2012 в регион 1,[237] а в регион 4 ще бъде пуснат на 12 октомври.[238]

Мърчандайз[редактиране | редактиране на кода]

Тениски с надписа „Всички лъжат“ са продавани на благотворителен търг за ограничен период от време, започвайки от 23 април 2007 г. на Housecharitytees.com. Приходите от продажбите им, както и на такива с надпис „Нормалното е надценявано“, отиват за Националното дружество за психични заболявания.[239][240] Актьори и хора от екипа на сериала редовно посещават набирания на средства за за дружеството и участват в реклами за организацията, появяващи се в списанията „Севънтийн“ и „Ролинг Стоун“. Благодарение на сериала са събрани стотици хиляди долари за благотворителност. Джейкъбс казва, че чрез връзката им с дружеството, те се надяват да отнемат „част от стигмата от болестта“.[241]

Nettwerk пуска оригиналния саундтрак към сериала на 18 септември 2007 г.[242] Той включва пълните версии на песни, използвани в „Д-р Хаус“ и неиздавани песни, записани специално за сериала..[243] През 2008 г. испанската компания за игри Exelweiss създава игра за мобилни телефони, която е пусната във версии на испански и английски.[244]

През юни 2009 г. Legacy Interactive обявява споразумението си с Universal Pictures Digital Platforms Group за разработката на видеоигра, базирана на сериала, в която играчите влизат в ролите на диагностичния екип на Хаус и трябва да се справят с пет необичайни медицинския случая.[245] Играта е пусната през май 2010 г. и включва мини-игра, в която играчът да управлява гигантски сандвич и да избягва гладните лекари по пътя към кабинета на доктор Хаус. The A.V. Club ѝ дава слаба оценка.[246]

„Д-р Хаус“ в България[редактиране | редактиране на кода]

В България сериалът започва излъчване на 2 февруари 2007 по Нова телевизия[247], първоначално всеки понеделник и петък от 21:00 и е дублиран на български. След кратка пауза, втората част от епизоди на първия сезон започва на 24 април, всеки понеделник, вторник, сряда и четвъртък, но този път от 22:30. След последния епизод от първи сезон, който е на 7 май, на 8 май започва и втори сезон, като завършва на 19 юни. На 16 юли започват да се излъчват повторения, всеки делник от 18:25. Те завършват на 31 август, като стигат до тринадесети епизод на втори сезон. Трети сезон започва на 17 септември с начален час 21:00, също всеки делник и завършва на 18 октомври. На 2 февруари 2008 г., една година след премиерата си в България, сериалът започва повторения на трети сезон, всяка събота от 15:00 и завършват на 12 юли. Четвърти сезон започва на 15 април 2008 г., всеки вторник и четвъртък от 20:00 и завършва на 5 юни. На 9 декември започва повторното му излъчване, всеки делник от 22:30 и завършва на 2 януари 2009 г. Пети сезон започва на 8 юни 2009 г., всеки понеделник, сряда, четвъртък и петък от 21:00. От 22 юни се излъчва всеки делник. Той приключва на 13 юли. На 11 май 2010 г. започва повторно излъчване на пети сезон, всеки вторник, сряда и петък от 23:30. На 28 юни започва шести сезон, всеки делник от 21:00 и приключва на 27 юли. На 24 септември започва седми сезон, всеки петък от 20:00. След първите пет епизода има двуседмично прекъсване, като новите епизоди продължават на 12 ноември, а нова пауза започва от 3 декември. На 21 юни 2011 г. започват повторенията на вече излъчените епизоди с разписание всеки делник от 21:00, а веднага след тях стартират и премиерните. Последният епизод за сезона се излъчва на 21 юли. На 15 август започва повторно шести сезон, всеки делничен ден от 18:00. На 6 февруари 2012 г.[248] започва осми сезон с разписание от понеделник до сряда от 20:00. След първите шест епизода има пауза, а новите започват на 6 март, всеки делник от 21:00. На 12 март няма излъчен епизод, а на 13 март е пуснат нов и след това отново следва пауза. На 4 юни започва осми сезон отново от първи епизод, всеки делник от 21:00. На 19 юни започват премиерно останалите епизоди и последният епизод е излъчен на 4 юли. Дублажът е на Арс Диджитал Студио, чието име се споменава от седемнадесети епизод на пети сезон. Ролите се озвучават от артистите Ани Василева, Йорданка Илова, Даниел Цочев, Силви Стоицов, Тодор Николов от първи до седми сезон и Димитър Иванчев в осми. В шести епизод от седми сезон Тодор Николов е заместен от Ивайло Велчев, а текстът в края на епизода се чете от Даниел Цочев.

На 1 декември 2007 г. започва повторно по Fox Life. Дублажът на втори сезон е презаписан в студио Доли. Даниел Цочев озвучава във всички епизоди. Юлия Станчева, Йорданка Илова, Силви Стоицов и Тодор Николов озвучават от първи до четвърти епизод. От пети до осми епизод са Ани Василева, Таня Димитрова, Ивайло Велчев и Тодор Николов. От девети до единадесети са Юлия Станчева, Йорданка Илова, Силви Стоицов и Тодор Николов. От дванадесети до петнадесети епизод са Ани Василева, Татяна Захова, Ивайло Велчев и Тодор Николов. От шестнадесети до деветнадесети епизод са Юлия Станчева, Йорданка Илова, Ивайло Велчев и Силви Стоицов. В двайсети епизод са Ани Василева, Юлия Станчева, Ивайло Велчев и Тодор Николов. От двадесет и първи епизод до края на сезона са Ани Василева, Таня Димитрова, Ивайло Велчев и Тодор Николов. При излъчването на последния епизод от втори сезон и неговите повторения, сцената, където тестисът на пациента се пръска, е изрязана.[249]

Повторенията започват и по AXN на 3 декември 2007 г., като някои серии са дублирани, други със субтитри, а понякога, и с дублаж, и със субтитри едновременно. Втори сезон, седми и осми сезон са със субтитри.

На 27 август 2010 г. започва повторно излъчване по Диема 2, който по-късно е преименуван на Кино Нова. Дублажът на втори сезон не е на Арс Диджитал Студио, а на студио Доли и сцената, където тестисът на пациента се пръска, си остава изрязана.

На 16 октомври 2012 г. започва повторно от пети сезон по Fox. На 21 октомври започва осми сезон и приключва на 19 ноември. На 20 ноември е излъчен премиерно специалният ретроспективен епизод „Лебедова песен“.

Издания на DVD в България[редактиране | редактиране на кода]

Първи сезон е издаден на DVD в пет диска със субтитри на български.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gorman, BIll. 'House' Renewed For An Eighth Season By Fox. // 10 май 2011. Посетен на 10 май 2011.
  2. Seidman, Robert. Current Season to Be The Last for 'House'. // 8 февруари 2012. Посетен на 8 февруари 2012.
  3. Challen, p. 41.
  4. а б в Frum, Linda. Q&A with 'House' creator David Shore. // Maclean's. Rogers Communications, 14 март 2006. Посетен на 2 януари 2007.
  5. а б Gibson, Stacey. The House That Dave Built. // University of Toronto Magazine. University of Toronto, Март 2008.
  6. Challen, p. 96.
  7. а б в г д е MacIntyre, April. 'House M.D.' interview: Katie Jacobs talks Cuddy, Cameron and House triangle. // Monsters and Critics, 17 ноември 2008. Посетен на 6 януари 2009.
  8. а б в г д е House... and Holmes. // Radio Times. BBC Magazines Ltd., януари 2006. с. 57.
  9. а б в г д е Jensen, Jeff. Full 'House'. // Entertainment Weekly. 6 април 2007. с. 44 – 47. Посетен на 10 април 2009.
  10. а б в г Jacobs, Katie; Laurie, Hugh; Shore, David; Singer, Bryan. (2005). „House Season One, The Concept“. [DVD]. Universal Studios. 
  11. а б в Werts, Diane. Fox's medical marvel stays on top. // Variety. 29 януари 2009. Посетен на 5 април 2009.
  12. а б в Jensen, Jeff. Dr. Feelbad. // Entertainment Weekly. 8 април 2005. Посетен на 7 декември 2008.
  13. а б Shore, David. Developing The Concept. // Hulu.com. The Paley Center for Media, 2006. Посетен на 16 септември 2008.
  14. а б Shore, David; Jacobs, Katie. House's Disability. // Hulu.com. The Paley Center for Media, 2006. Посетен на 16 септември 2008.
  15. а б в г House and Holmes: A Guide to Deductive and Inductive Reasoning (PDF). // FactCheck. Посетен на 25 юни 2009.
  16. Slate, Libby. House Calls, An Evening with House. // Academy of Television Arts and Sciences, 17 април 2006. Посетен на 23 декември 2008.
  17. а б в г д е Wild, Diane Kristine. Review: House, M.D. Season 1 DVD. // Blogcritics, 2 септември 2005. Посетен на 27 май 2008.
  18. Ryan, Maureen. 'House'-a-palooza, part 2: Robert Sean Leonard. // Chicago Tribune. 1 май 2006. Посетен на 12 октомври 2007.
  19. Wittler, Wendell. Living in a 'House' built for one. // msnbc.com. 18 април 2005. Посетен на 12 октомври 2007.
  20. Murray, Scott. Is there a Dr Watson in the House?. // The Age. 26 април 2007. с. 21. In the pilot, the patient is Rebecca Adler, named, no doubt, after Irene Adler. 'To Sherlock Holmes, she was always the woman,' as Dr. Watson so tenderly described her.
  21. Wild, Diane Kristine. TV Review: House Season Finale – „No Reason“. // Blogcritics, 24 май 2006. Посетен на 26 септември 2008.
  22. "It's a Wonderful Lie". Writer: Davis, Pam. Director: Shakman, Matt. House. Fox. 29 януари 2008. No. 10, season 4.
  23. "The Itch". Writer: Blake, Peter. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 11 ноември 2008. No. 7, season 5.
  24. а б "Joy to the World". Writer: Blake, Peter. Director: Straiton, David. House. Fox. 9 декември 2008. No. 11, season 5.
  25. www.hitfix.com
  26. Bryan Singer from House. // Film.com. Посетен на 10 юни 2009.
  27. а б House Announces Casting News. // The Futon Critic, 18 юли 2007. Посетен на 13 декември 2008.
  28. Barnett, Barbara. House, MD Season Finale: A Conversation with Writers Garrett Lerner and Russel Friend. // Blogcritics, 18 май 2008. Посетен на 13 декември 2008.
  29. "Not Cancer" from Season 5 of House. // Film.com. Архив на оригинала от 18 януари 2010. Посетен на 10 юни 2009. Barnett, Barbara. TV Review: House, MD – „Not Cancer“. // Blogcritics, 24 септември 2008. Посетен на 10 юни 2009.
  30. "Adverse Events" from Season 5 of House. // Film.com. Архив на оригинала от 18 януари 2010. Посетен на 10 юни 2009.
  31. Andreeva, Nellie. Shore lands 2-yr. deal with NBC Uni. // The Hollywood Reporter. 30 март 2006. Архив на оригинала от 18 януари 2010. Посетен на 11 юли 2008.
  32. House TV Show. // Film.com. Посетен на 9 юни 2010.
  33. а б Bennett, Tara. The VFX Doctor in the House. // VFX World. 19 май 2008. Посетен на 17 юни 2009.
  34. Max, Jill. A doctor's passion for medical storytelling. // Yale Medicine Magazine, май 2008. Посетен на 3 октомври 2008.
  35. а б в Staff. Behind The Scenes At „House“. // Entertainment Tonight. CBS Studios Inc., 29 януари 2006. Архив на оригинала от 10 юли 2008. Посетен на 25 май 2008.
  36. Clune, Richard. Man about the House. // Дейли Телеграф. 28 декември 2007. Посетен на 19 декември 2008.
  37. а б в г Keveney, Bill. Hugh Laurie gets into 'House'. // USA Today. 16 ноември 2004. Посетен на 26 октомври 2008.
  38. Laurie, Hugh. (2004). „House Season One, Casting Session with Hugh Laurie“. [DVD]. Universal Studios. 
  39. Brioux, Bill. Compelling 'House' Doctor. // Toronto Sun. 14 ноември 2004. с. TV2.
  40. DeLeon, Kris. How Hugh Laurie Got into 'House'. // BuddyTV, 24 юни 2008. Посетен на 11 декември 2008.
  41. Challen, p. 39.
  42. "Hugh Laurie Interview". Inside the Actor's Studio. BRAVO Network. 31 юли 2006. No. 189, season 12. Cina, Mark. House's Hugh Laurie Battling „Mild Depression“. // Us Weekly. 30 октомври 2007. Посетен на 19 декември 2008.
  43. Raise Prescribed for 'House' Star. // Zap2it, 23 февруари 2008. Посетен на 5 декември 2008.
  44. а б в Donnelly, Gabrielle. Is Hugh Laurie the new George Clooney? The House actor on how he's set pulses racing as TV's moodiest medic. // Daily Mail. 9 август 2008. Посетен на 24 декември 2008.
  45. Fox, Erin. House's Hugh Laurie Gets Huge Raise. // TV Guide. 12 септември 2008. Посетен на 9 юни 2009. New £5 million contract is sweet medicine for House's Hugh Laurie. // HelloMagazine.com, 13 септември 2008. Посетен на 10 юни 2009.
  46. а б в г Wolk, Josh. A Summer Away from the 'House'. // Entertainment Weekly. 3 юли 2007. Посетен на 18 септември 2008.
  47. а б Challen, p. 65.
  48. Staff. Doctor in the house. // The Star. 17 септември 2007. Посетен на 28 септември 2008.
  49. Marquand, Sarrah. Young doctor. // The Courier-Mail. 4 октомври 2006. Посетен на 27 септември 2008.
  50. Elfman, Doug. Actress makes 'House' call. // Buffalo Grove Countryside. 20 април 2006.
  51. Bennett, Geoff. Omar Epps Is Back in the 'House'!. // AOL, 11 октомври 2007. Архив на оригинала от 18 януари 2010. Посетен на 28 септември 2008.
  52. а б Challen, p. 83.
  53. Martin, Denise. Actress Jennifer Morrison to exit 'House'. // Los Angeles Times. 24 септември 2009. Посетен на 26 септември 2009.Ausiello, Michael. Exclusive: Jennifer Morrison leaving 'House'. // Entertainment Weekly. 24 септември 2009. Посетен на 26 септември 2009.
  54. а б в "Human Error". Writers: Kaplow, Lawrence; Moran, Thomas L. Director: Jacobs, Katie. House. Fox. 29 май 2007. No. 24, season 3.
  55. Hendrickson, Paula. Growing cast increases show's depth. // Variety. 29 януари 2009. Посетен на 18 юни 2009.
  56. а б Ausiello, Michael. Exclusive: Why House Fired „Cutthroat Bitch“. // TV Guide. 28 ноември 2007. Посетен на 1 ноември 2008.
  57. Rice, Lynette. Kal Penn joins 'House' as series regular. // The Hollywood Insider. 3 октомври 2007. Посетен на 30 ноември 2008.
  58. del Castillo, Valerie Anne. Penn and Jacobson Talk About Their Journey on 'House'. // BuddyTV, 15 октомври 2008. Посетен на 15 октомври 2008.
  59. Rizzo, Monica. The Hot New Star of House, Olivia Wilde. // People. 11 декември 2007.Johnson, Peter. 'House' story line keeps the actors on edge. // USA Today. 22 октомври 2007. Посетен на 19 декември 2008.Hendrickson, Paula. Guest spots can lead to full-time roles. // Variety. 9 май 2008. Посетен на 1 ноември 2008.
  60. Horowitz, Lisa. Playing House in Hollywood. // TelevisionWeek. 13 юни 2008. Посетен на 2 януари 2009.
  61. а б в "Saviors". Writers: Attie, Eli; Moran, Thomas L. Director: Penn, Matthew. House. Fox. 13 април 2009. No. 21, season 5.
  62. Ausiello, Michael. 'House' exclusive: The shocking story behind last night's big death. // Entertainment Weekly. 7 април 2009. Посетен на 10 април 2009.
  63. Ng, Philiana. Lisa Edelstein Isn't Returning to 'House' Next Season. // Hollywood Reporter, 17 май 2011. Посетен на 17 май 2011.
  64. а б Bordwell, David &Thompson, Kristin. Walk the talk. // David Bordwell's site on cinema, 9 февруари 2007. Посетен на 6 януари 2009.
  65. Franklin, Nancy. Playing Doctor. // The New Yorker. 29 ноември 2004. с. 168.
  66. а б в Bianculli, David. 'House' Gets Fine Treatment. // New York Daily News. 16 ноември 2004. Посетен на 3 юни 2009.
  67. а б в Holtz, Andrew. The Medical Science of House, M.D.. Berkley Trade, 2006. ISBN 0-425-21230-0. DOI:10.1097/01.COT.0000295295.97642.ae. Посетен на 19 юни 2009.
  68. Television. // University of Southern California. Посетен на 7 януари 2009.
  69. Ragonese, Lawrence. TV show 'House' to film at Greystone Park Psychiatric Hospital. // The Star-Ledger. 14 април 2009. Посетен на 25 април 2009.
  70. а б в г д "Pilot". Writer: Shore, David. Director: Singer, Bryan. House. Fox. 16 ноември 2004. No. 1, season 1.
  71. а б в "Paternity". Writer: Kaplow, Lawrence. Director: O'Fallon, Peter. House. Fox. 23 ноември 2004. No. 2, season 1.
  72. а б Lyford, Kathy. House Q&A: 'You live alongside your characters'. // Variety. 18 декември 2008. Посетен на 20 декември 2008.
  73. а б The 57th Primetime Emmy Awards and Creative Arts Emmys Nominations (PDF). // Academy of Television Arts & Sciences. Архив на оригинала от 16 февруари 2008. Посетен на 4 май 2008.
  74. Ausiello, Michael. 'House' boss on Huddy: 'I don't think we have a Sam and Diane problem'. // Entertainment Weekly. 3 август 2010. Посетен на 8 септември 2010.
  75. Ausiello, Michael. Ask Ausiello: Spoilers on 'Grey's,' 'House,' 'Bones,' 'NCIS,' 'The Office,' and more!. // Entertainment Weekly. 4 август 2010. Посетен на 8 септември 2010.
  76. а б в г д е Holland, Roger. House, Deserving. // PopMatters, 4 октомври 2005. Посетен на 23 декември 2008.
  77. Finley, Adam. Teardrops fall on House and Prison Break. // TV Squad, 5 май 2006. Посетен на 26 септември 2008.
  78. а б в "Wilson's Heart". Writers: Blake, Peter; Foster, David; Friend, Russel; Lerner, Garrett. Director: Jacobs, Katie. House. Fox. 19 май 2008. No. 16, season 4.
  79. Godwin, Jennifer. House Boss David Shore: Everybody Lies, Everybody Dies, Everybody.... // E! Online. 21 май 2008. Посетен на 21 октомври 2008.
  80. а б в г Challen, p. 42.
  81. Holtz, p. 3.
  82. Albiniak, Paige. How „House“ Finds all Those Strange Diseases. // New York Post. 7 май 2006.
  83. Duffy, Mike. House calls: TV doctor's bedside manner is atrocious, but if you're sick, he's the one you want. // Detroit Free Press. 15 ноември 2004.
  84. Barnett, Barbara. Doing the Right Thing: The Ethics of Dr. Gregory House, Part I. // Blogcritics, 1 август 2008. Посетен на 27 септември 2008.
  85. Wilson, p. 78.
  86. Challen, pp. 103, 114; Wilson, pp. 78, 214 – 215.
  87. Challen, p. 103.
  88. Holston, Noel. Doctors find little humor in TV's handling of painkillers. // The Seattle Times. 22 февруари 2006. Посетен на 18 декември 2008.
  89. "Three Stories". Writer: Shore, David. Director: Barclay, Paris. House. Fox. 17 май 2005. No. 21, season 1.
  90. а б "Words and Deeds". Writer: Dick, Leonard. Director: Sackheim, Daniel. House. Fox. 9 януари 2007. No. 11, season 3.
  91. "Skin Deep". Writers: Friend, Russel; Lerner, Garrett; Shore, David. Director: Hayman, James. House. Fox. 20 февруари 2006. No. 13, season 2.
  92. "Merry Little Christmas". Writer: Friedman, Liz. Director: To, Tony. House. Fox. 12 декември 2006. No. 10, season 3.
  93. "The Softer Side". Writer: Friedman, Liz. Director: Sarafian, Deran. House. Fox. 23 февруари 2009. No. 16, season 5.
  94. а б в г д "The Right Stuff". Writers: Dick, Leonard; Egan, Doris. Director: Sarafian, Deran. House. Fox. 2 октомври 2007. No. 2, season 4.
  95. "Under My Skin". Writers: Davis, Pam; Kaplow, Lawrence. Director: Straiton, David. House. Fox. 4 май 2009. No. 23, season 5.
  96. а б в "Both Sides Now". Writer: Egan, Doris. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 11 май 2009. No. 24, season 5.
  97. "Broken". Writers: Lerner, Garrett; Friend, Russel; Shore, David; Foster, David. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 21 септември 2009. No. 1, season 6.
  98. "Bombshells". Writers: Freidman, Liz; Hess, Sara. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 7 март 2011. No. 15, season 7.
  99. "Out of the Chute". Writers: Kaplow, Lawrence; Moran, Thomas L. Director: Bookstaver, Sanford. House. Fox. 14 март 2011. No. 16, season 7.
  100. www.fox.com
  101. а б в www.imdb.com
  102. www.imdb.com
  103. www.fox.com
  104. m.fox.com
  105. www.fox.com
  106. Jauhar, Sandeep. Magical Medicine on TV. // The New York Times. 19 юли 2005. Посетен на 22 юни 2009.
  107. "Occam's Razor". Writer: Shore, David. Director: Singer, Bryan. House. Fox. 30 ноември 2004. No. 3, season 1.
  108. "Fidelity". Writer: Moran, Thomas L. Director: Spicer, Bryan. House. Fox. 28 декември 2004. No. 7, season 1.
  109. а б "Insensitive". Writer: Lewis, Matthew V. Director: Sarafian, Deran. House. Fox. 13 февруари 2007. No. 14, season 3.
  110. а б House—Show Information. // Fox.com. Архив на оригинала от 18 януари 2010. Посетен на 22 юни 2009.
  111. Barnett, Barbara. House in Love, Part 2: Cuddy – The Thin Line Between Love and Hate. // Blogcritics, 15 декември 2008. Посетен на 12 юни 2009.
  112. Ausiello, Michael. Lisa Edelstein on House-Cuddy Kiss: 'It Was a Big Moment'. // Entertainment Weekly. 21 септември 2008. Посетен на 12 юни 2009.
  113. Barnett, Barbara. Huddy, House, and 'Help Me': An Interview With the Season Finale's Writers. // Blogcritics, 19 май 2010. Посетен на 9 юни 2010.
  114. "Alone". Writers: Blake, Peter; Shore, David. Director: Sarafian, Deran. House. Fox. 25 септември 2007. No. 1, season 4.
  115. Note to 'House' fans: 'Things will never be the same' on the Fox medical drama. // USA Today. 24 юли 2007.
  116. а б "97 Seconds". Writers: Friend, Russel; Lerner, Garrett. Director: Platt, David. House. Fox. 9 октомври 2007. No. 3, season 4.
  117. "Guardian Angels". Writer: Hoselton, David. Director: Sarafian, Deran. House. Fox. 23 октомври 2007. No. 4, season 4.
  118. "Mirror Mirror". Writer: Foster, David. Director: Platt, David. House. Fox. 30 октомври 2007. No. 5, season 4.
  119. а б "Games". Writer: Attie, Eli. Director: Sarafian, Deran. House. Fox. 27 ноември 2007. No. 9, season 4.
  120. а б Catlin, Roger. 'House' Finalists. // Hartford Courant. 21 ноември 2007. Посетен на 17 юни 2009.
  121. "Simple Explanation". Writer: Dick, Leonard. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 6 април 2009. No. 20, season 5. Ausiello, Michael. 'House' exclusive: The shocking story behind last night's big death. // Entertainment Weekly. 7 април 2009. Посетен на 10 април 2009.
  122. "Hunting". Writer: Friedman, Liz. Director: Muzio, Gloria. House. Fox. 22 ноември 2005. No. 7, season 2.
  123. "Airborne". Writer: Hoselton, David. Director: Keene, Elodie. House. Fox. 10 април 2007. No. 18, season 3.
  124. Mittovich, Matt. House Episode Recap: „Both Sides Now“. // TV Guide. 11 май 2009. Посетен на 12 юни 2009.
  125. "Teamwork". Writer: Attie, Eli. Director: Straiton, David. House. Fox. 16 ноември 2009. No. 8, season 6.
  126. "Lockdown". Writers: Attie, Eli; Blake, Peter; Friend, Russel; Lerner, Garret. Director: Laurie, Hugh. House. Fox. 12 април 2010. No. 17, season 6.
  127. Keck, William. Amber Tamblyn Is in the House. // TV Guide, 8 ноември 2010. Посетен на 17 април 2011.
  128. "Office Politics". Writer: Hoffman, Seth. Director: Bookstaver, Sanford. House. Fox. 8 ноември 2010. No. 6, season 7.
  129. "The Dig". Writers: Hess, Sara; Hoselton, David. Director: Shakman, Matt. House. Fox. 11 април 2011. No. 18, season 7.
  130. Keller, Richard. How About Some New Opening Credits for House Already?. // TV Squad, 25 септември 2008. Посетен на 10 април 2009.
  131. Episode Info: The Dig. // MSN TV. Посетен на 17 април 2011.
  132. а б в Sepinwall, Alan. Sepinwall on TV: 'House' season five review. // The Star-Ledger. 16 септември 2008. Посетен на 22 ноември 2008.
  133. а б Carter, Bill. House, Already Strong, Gets a Boost. // The New York Times. 30 януари 2007. Посетен на 19 април 2009.
  134. "Control". Writer: Kaplow, Lawrence. Director: Zisk, Randy. House. Fox. 15 март 2005. No. 14, season 1.
  135. а б "Honeymoon". Writers: Kaplow, Lawrence; Mankiewicz, John. Director: Keller, Frederick King. House. Fox. 24 май 2005. No. 22, season 1.
  136. "Need to Know". Writer: Davis, Pam. Director: Semel, David. House. Fox. 7 февруари 2006. No. 11, season 2.
  137. "Fools for Love". Writer: Blake, Peter. Director: Platt, David. House. Fox. 31 октомври 2006. No. 5, season 3.
  138. а б Johnson, Peter. Examine the doctors who are in the running on 'House'. // USA Today. 21 октомври 2007. Посетен на 19 декември 2008.
  139. Ryan, Maureen. The 'House' of love. // Chicago Tribune. 21 март 2008. Посетен на 19 декември 2008.
  140. "Frozen". Writer: Friedman, Liz. Director: Straiton, David. House. Fox. 3 февруари 2008. No. 11, season 4.
  141. "House's Head". Writers: Blake, Peter; Egan, Doris; Foster, David; Friend, Russel; Lerner, Garrett. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 12 май 2008. No. 15, season 4.
  142. Sepinwall, Alan; Fienberg, Daniel. More With House Creator David Shore. // The Star-Ledger. 5 август 2008. Посетен на 24 декември 2008.
  143. а б Ryan, Maureen. 'House' overcrowded with characters. // Chicago Tribune. 16 септември 2008. Посетен на 20 юни 2009.
  144. "Adverse Events". Writers: Green, Carol; Paddock, Dustin. Director: Bernstein, Andrew. House. Fox. 30 септември 2008. No. 3, season 5.
  145. Ausiello, Michael. Exclusive: Six Feet Under Alum Ready to Play House?. // TV Guide. 15 май 2008. Посетен на 24 декември 2008.Goldman, Eric. Spinoff for House?. // IGN, 7 май 2008. Посетен на 24 декември 2008.
  146. Wheat, Alynda. House: Is Romance the Best Rx?. // Entertainment Weekly. 10 септември 2008. Посетен на 24 декември 2008.
  147. Fall TV Schedule for Start of 2009 – 2010 Season. // TV Guide. Посетен на 24 август 2009.
  148. "Known Unknowns". Writers: Egan, Doris; Lewis, Matthew, V. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 9 ноември 2009. No. 7, season 6.
  149. "Help Me". Writers: Blake, Peter; Friend, Russel; Lerner, Garrett. Director: Yaitanes, Greg. House. Fox. 17 май 2010. No. 22, season 6.
  150. а б Davies, Hugh. Dr Laurie has viewers of US TV in stitches. // The Daily Telegraph. London, November 20, 2004. Посетен на 17 юни 2009.
  151. а б Stanley, Alessandra. With Terminal Witticism, Even Cancer Can Be Fun. // The New York Times. 16 ноември 2004. с. E5.
  152. Roush, Matt. Roush Review, Doctor Feel bad; Don't ask this grouch to make house calls. // TV Guide. 8 ноември 2004. с. 1.
  153. Gillette, Amelie; Murray, Noel & Phipps, Keith. A Guide for the Compulsive TV Fan. // The A.V. Club, 22 ноември 2004. Посетен на 23 ноември 2008.
  154. Leonard, John. Scrub Par. // Ню Йорк. 15 ноември 2004. с. 1. Посетен на 30 декември 2006.
  155. Gilbert, Matt. Strong Prognosis for medical show. // The Boston Globe. 16 ноември 2004. с. D1.
  156. Lowry, Brian. House Review. // Variety. 15 ноември 2004. Посетен на 23 декември 2008.
  157. а б Goodman, Tim. Network meddling by Fox execs starts the deathwatch for 'House'. // San Francisco Chronicle. 15 ноември 2004. Посетен на 24 октомври 2008.
  158. Fuchs, Cynthia. House, Humanity Is Overrated. // PopMatters, 22 ноември 2004. Посетен на 23 декември 2008.
  159. а б Shales, Tom. 'House': Watching Is the Best Medicine. // The Washington Post. 16 ноември 2004. Посетен на 30 декември 2006.
  160. а б Owen, Rob. TV Review: Hugh Laurie makes 'House' worth a visit. // Pittsburgh Post-Gazette. 14 ноември 2004. Посетен на 20 декември 2008.
  161. а б Bianco, Robert. There's a doctor worth watching in 'House'. // USA Today. 16 ноември 2004. Посетен на 23 декември 2008.
  162. McFarland, Melanie. Fox's medical drama 'House' is a welcome transfusion of quality programming. // Seattle Post-Intelligencer. 16 ноември 2004. Посетен на 20 декември 2008.
  163. Wilson, pp. 76 – 78.
  164. Flynn, Gillian. House (2004). // Entertainment Weekly. 3 декември 2004. Посетен на 23 декември 2008.
  165. Fretts, Bruce. Cheers: A House Divided. // TV Guide. 17 септември 2008. Посетен на 3 октомври 2008.Ausiello, Michael. Spoilery Video: 'House' Cast on Thirteen's Bisexuality, Wilson's Grief and More!. // Entertainment Weekly. 15 юни 2008. Посетен на 16 ноември 2008.
  166. а б Bianco, Robert. The finale word on the TV season. // USA Today. 7 януари 2008. Посетен на 17 ноември 2008.
  167. Fienberg, Daniel. TV Review: 'House' Fourth Season Premiere. // Baltimore Sun. 24 септември 2007. Посетен на 3 юни 2009.
  168. Douglass Jr., Todd. House, M.D. – Season Four. // DVD Talk, 19 август 2008. Посетен на 17 юни 2009.
  169. а б McNamara, Mary. 'Grey's,' 'Private Practice,' 'House' get healthy. // Los Angeles Times. 7 октомври 2008. Посетен на 17 юни 2009.
  170. Gill, A. A.. Hugh Laurie must hate House. // The Sunday Times. London, 7 юни 2009. Посетен на 17 юни 2009.
  171. Ryan, Maureen. Thirteen + 'House' = wrong number. // Chicago Tribune. 11 декември 2008. Посетен на 29 май 2009.
  172. Breaking up is hard to do, even with TV shows. // Ottawa Citizen. Canwest News Service, 4 април 2009. Посетен на 29 май 2009.
  173. Tucker, Ken. 'House' series finale review: All's well that ends musically. // Ken Tucker's TV. Entertainment Weekly, 21 май 2012. Посетен на 3 юни 2012.
  174. Lyons, Margaret. House Series Finale: The Show Was a Meditation on Misery. // Vulture blog. New York Magazine, 21 май 2012. Посетен на 3 юни 2012.
  175. www.hitfix.com
  176. The New Classics: TV. // Entertainment Weekly. 18 юни 2007. Посетен на 5 февруари 2012.
  177. Schillaci, Sophie A.. Johnny Depp, 'The Dark Knight,' 'Lost' Named to IMDb's Top 10 of the Last Decade. // The Hollywood Reporter. 25 януари 2012. Посетен на 10 февруари 2012.
  178. а б Winters, Rebecca. Doctor Is in... a Bad Mood. // Time. 4 септември 2005. Посетен на 9 октомври 2007.
  179. Challen, pp. 43 – 44.
  180. 2006 – 07 primetime wrap. // The Hollywood Reporter. Nielsen Business Media, 25 май 2007. Архив на оригинала от 16 юли 2008. Посетен на 19 юни 2009.
  181. Challen, p. 44.
  182. Gorman, Bill. American Idol, Dancing With The Stars Top Average Viewership For 2008 – 9 Season. // TV by the Numbers, 27 май 2009. Посетен на 28 май 2009.
  183. Ryan, Maureen. House post-Super Bowl episode to air again, plus Bones news. // Chicago Tribune. 5 февруари 2008. Посетен на 24 декември 2008.
  184. Kubicek, John. Exclusive Interview: 'House' Star Robert Sean Leonard. // BuddyTV, 9 октомври 2007. Посетен на 8 септември 2008.
  185. Kubicek, John. House: Post-Super Bowl Episode „Frozen“ Recap. // BuddyTV, 4 февруари 2008. Посетен на 18 октомври 2008.
  186. Gorman, Bill. Top Fox Primetime Shows, Jan 28 – Feb 3. // TV by the Numbers, 5 февруари 2008. Посетен на 24 декември 2008.
  187. Gorman, Bill, (February 24, 2008) "Top Time-Shifted Broadcast Shows, January 28 – February 3", TV by the Numbers. Посетен на 24 декември 2008.
  188. "ABC Television Network 2004 – 2005 Primetime Ranking Report". (June 1, 2005). ABC Medianet. Посетен на 6 ноември 2007.
  189. "ABC Television Network 2005 – 2006 Primetime Ranking Report". (May 31, 2006). ABC Medianet. Посетен на 6 ноември 2007.
  190. "ABC Television Network 2006 – 2007 Primetime Ranking Report". (May 30, 2007). ABC Medianet. Посетен на 31 май 2011.
  191. "ABC Television Network 2007 – 2008 Primetime Ranking Report". (May 28, 2008). ABC Medianet. Посетен на 3 юли 2009.
  192. "ABC Television Network 2008 – 2009 Primetime Ranking Report". (June 2, 2009). ABC Medianet. Посетен на 31 май 2011.
  193. Final 2009 – 10 Broadcast Primetime Show Average Viewership. // TV by the Numbers, 16 юни 2010. Посетен на 29 юли 2010.
  194. Gorman, Bill. 2010 – 11 Season Broadcast Primetime Show Viewership Averages. // TV by the Numbers. 1 юни 2011. Посетен на 1 юни 2011.
  195. House on Fox. // The Futon Critic. Посетен на 23 май 2012.
  196. Gorman, Bill. Complete List Of 2011 – 12 Season TV Show Viewership: 'Sunday Night Football' Tops, Followed By 'American Idol,' 'NCIS' & 'Dancing With The Stars'. // TVbytheNumbers, 24 май 2012. Посетен на 24 май 2012.
  197. [1]
  198. First Set Of Presenters Announced for the 60th Primetime Emmy Awards Airing Sunday, September 21, on ABC. // Academy of Television Arts & Sciences, 21 август 2008. Посетен на 26 септември 2008.
  199. The 58th Primetime Emmy Awards and Creative Arts Emmys Nominations. // Academy of Television Arts & Sciences. Посетен на 2 март 2008. The 59th Primetime Emmy Awards and Creative Arts Emmy Awards Nominees are... // Academy of Television Arts & Sciences. Посетен на 2 март 2008. The 60th Primetime Emmy Awards and Creative Arts Emmy Awards Nominees are... // Academy of Television Arts & Sciences. Посетен на 24 декември 2008. The 61st Primetime Emmy Awards and 2009 Creative Arts Emmy Awards Nominees are... // Academy of Television Arts & Sciences. Посетен на 1 октомври 2009.
  200. Full list of Emmy winners. // The Sydney Morning Herald. 19 септември 2005. Посетен на 25 януари 2009.
  201. 32nd Humanitas prize winners announced (PDF). // Humanitas Prize, 28 юни 2006. Архив на оригинала от 6 април 2008. Посетен на 26 януари 2009.
  202. Academy of Television Arts and Sciences 60th Primetime Emmy Awards (PDF). // Academy of Television Arts & Sciences, 21 септември 2008. Архив на оригинала от 4 август 2009. Посетен на 18 октомври 2008.
  203. Golden Globe Nominations and Winners (2006). // Hollywood Foreign Press Association. Посетен на 26 септември 2008.
  204. Асошиейтед Прес. Golden Globe Winners. // Ню Йорк Таймс, 16 януари 2006. Посетен на 2 април 2012.
  205. Golden Globe Nominations and Winners (2007). // Hollywood Foreign Press Association. Посетен на 26 септември 2008.
  206. Associated Press. Winners of the 64th Annual Golden Globe Awards. // Fox News Channel, 16 януари 2007. Посетен на 2 април 2012.
  207. HFPA – Nominations and Winners. // Hollywood Foreign Press Association. Hollywood Foreign Press Association. Посетен на 4 юли 2008.
  208. Williams, Don. Golden Globes: 'True Blood','Mad Men' Among Nominees. // BuddyTV, 11 декември 2008. Посетен на 11 декември 2008.
  209. Golden Globe Winners 2010 | List of Golden Globes Winners and Nominees. // Moviefone. Посетен на 24 януари 2010.
  210. Eggerton, John. South Park, House Get Peabodys. // Broadcasting & Cable. Reed Business Information, 5 април 2006. Посетен на 31 август 2008.
  211. AFI TV Programs of the Year-Official Selections. // Американски филмов институт. Посетен на 26 септември 2008.
  212. Nordyke, Kimberly. 'Twilight,' 'House' Top People's Choice Awards. // Hollywood Reporter. 6 януари 2011. Посетен на 6 юни 2011.
  213. 15th Annual Screen Actors Guild Awards Nominee's and Recipients. // Screen Actors Guild Award. Архив на оригинала от 18 януари 2010. Посетен на 10 май 2009.Woo, Kelly. And the Actor Goes to... SAG Award Winners. // TV Squad, 28 януари 2007. Посетен на 10 май 2009.
  214. 2006 Awards winners. // Writers Guild of America Awards. Посетен на 23 септември 2008.
  215. 2006 – 2007 Creative Arts Primetime Emmys (PDF). // Academy of Television Arts & Sciences, 8 септември 2007. Архив на оригинала от 4 август 2009. Посетен на 29 май 2009.
  216. Diaz, Glen L.. Move over Clooney, 'House' is Here. // BuddyTV, 11 август 2008. Посетен на 4 октомври 2008.
  217. 'House' Is World's Most Popular TV Show: Ratings. // AFP, 12 юни 2009. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 13 юни 2009.
  218. 'House' Becomes World's Most Popular TV Show. // Huffington Post, 12 юни 2009. Посетен на 8 май 2009.
  219. Porter, Rick. 'CSI': The world's most-watched show. // Zap2it, 11 юни 2010. Посетен на 6 юни 2011.
  220. House. // Global Television Network. Посетен на 9 май 2009.
  221. McLean, Thomas. Canada: U.S. imports hold sway, but a two-way street emerges. // Variety. 3 октомври 2008. Посетен на 11 юни 2009.
  222. Meza, Ed. Germany: Channels duke it out with mostly U.S. fare. // Variety. 3 октомври 2008. Посетен на 11 юни 2009.
  223. Vivarelli, Nick. Italy: Industry marches to global drummers. // Variety. 3 октомври 2008. Посетен на 11 юни 2009.
  224. Nadler, John. Czech Republic: Opening the digital floodgates. // Variety. 3 октомври 2008. Посетен на 11 юни 2009.
  225. Davies, Lizzy. France falls in love with Hugh Laurie, 'the greatest seducer in the world'. // Observer. London, 12 април 2009. Посетен на 10 юни 2009.
  226. Thompson, Emma. Hugh Laurie: the house-master gets quizzed. // Interview. June–July 2008. Посетен на 10 юни 2009.[мъртъв линк]Wilson, Douglas. Spain: The good, the bad, and the digital. // Variety. 3 октомври 2008. Посетен на 11 юни 2009.
  227. Levine, Stuart. 'House' connects across the globe. // Variety. 29 януари 2009. Посетен на 18 юни 2009.
  228. Holmwood, Leigh. Sky1 to Air Hugh Laurie Drama House. // Гардиан. London, 20 април 2009. Посетен на 9 май 2009.
  229. TV Shows: House, M.D. // Network Ten. Посетен на 9 май 2009.
  230. House, M.D. // TV3. Архив на оригинала от 10 юни 2008. Посетен на 9 май 2009.
  231. House. // TV3. Посетен на 9 май 2009.
  232. Watch House. // Amazon Video on Demand. Посетен на 9 май 2009.
  233. Sassone, Bob. New Episodes of Fox's House Won't Be on iTunes. // TV Squad, 2 октомври 2007. Посетен на 9 май 2009.Weprin, Alex. New Episodes of Fox's House Won't Be on iTunes. // Broadcasting & Cable. 10 януари 2007. Посетен на 9 май 2009.
  234. Claustro, Lisa. House to Cease Being Carried on iTunes. // BuddyTV, 12 октомври 2007. Посетен на 9 май 2009.
  235. NBC shows return to iTunes. // The Hollywood Reporter. 9 септември 2008. Посетен на 15 юни 2009.
  236. Love, Brett. NBC returns to iTunes, in HD. // TV Squad, 10 септември 2009. Посетен на 15 юни 2009.
  237. House – Universal Announces 'The Complete Series' Set: Date, Cost, More. // Посетен на 26 юли 2012.
  238. House, M.D.: Season 1 – 8. // Ezy DVD. Посетен на 14 август 2012.
  239. "House" Items for Sale and Charity Auction. // TV Fodder, 23 април 2007. Посетен на 18 юни 2009.
  240. NBC Universal Store – House Charity Tees. // NBC Universal. Посетен на 18 юни 2009.
  241. Weisman, Jon. NAMI benefits from 'House' support. // Variety. 29 януари 2009. Посетен на 6 април 2009.
  242. Claustro, Lisa. Get Ready for Some 'House' Music. // BuddyTV, 4 септември 2007. Посетен на 8 ноември 2008.
  243. Staff. House Gets A Soundtrack. // IGN Music, 14 август 2007. Посетен на 8 ноември 2008.
  244. House, the mobile game based on the TV series. // Exelweiss. Посетен на 21 август 2008.
  245. Companies Announce House M.D. for the PC and Nintendo DS and Murder, She Wrote for the PC. // Legacy Interactive, 2 юни 2009. Посетен на 5 юни 2009.
  246. House M.D. // The A.V. Club, 17 май 2010. Посетен на 17 май 2010.
  247. tv.dir.bg
  248. www.avtora.com
  249. www.vbox7.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 26 декември 2012. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.