Портал:Избрани статии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
P cal euro.png

Актуални избрани статии

Принципна електрическа схема на система за осветление и сигнализация на автомобил (европейска система)

Електрическа уредба на автомобила, задвижван от двигател с вътрешно горене, представлява съвкупност от устройства за генериране и съхранение на електрическа енергия, с която се захранват уреди и апарати или се задвижват електрически машини в автомобила. Подобна електрическа уредба имат и транспортните и строителните машини, тракторите и други мобилни машини или стабилни съоръжения, които се задвижват от ДВГ. Електроуредбата представлява еднопроводна кабелна система, при която ролята на т. нар. „маса“ изпълнява металната конструкция – шасито, металните части на двигателя и корпусът на транспортното средство. Системите за произвеждане и съхранение на електрическа енергия, системите за първоначален пуск на двигателя и запалване на горивната смес, начинът на осветление и сигнализация са почти еднакви във всички машини. Има и различия, наложени от предназначението и условията на експлоатацията на конкретната машина. Най-много системи и разнообразни консуматори на електрическа енергия има в автомобилите. Въвеждането на на електронен блок за управление към края на ХХ век прави по-лесно комплексното управление на двигателя с оглед неговата надеждна и икономична работа. Чрез електронни схеми и микроконтролери се осъществява и контрол и управление на трансмисията и ходовата част, на контролните прибори и устройства, на осветлението и сигнализацията. Към електрическата уредба в автомобилите се вграждат и използват допълнителни системи, свързани със сигурността, безопасността при експлоатация, охраната на превозното средство, удобството и комфорта на пътуващите. Вижте още »

Портретна снимка на Ватрослав Облак

Ва̀трослав Игна̀ций О̀блак е виден словенски австрийски славист от ΧΙΧ век, специалист по словенските диалекти и сравнителна славянска филология и езикознание. Облак изучава македонските български диалекти, като допринася за изследването на архаичния солунски говор, на генезиса на старобългарския език (старославянския) и за опровергаването на т. нар. панонска теория, според която Кирило-Методиевият език е този на панонските славяни. С тези си приноси Облак има важна роля в ранното развитие на българското езикознание.

Облак е роден на 15 май 1864 година в словенския град Целе, Австрийската империя, в семейството на художника и златар Игнаций Облак. Основно образование получава в родния си град и в 1874 година постъпва в гимназията в Целе. Повтаря 1-ви, 2-ри и 4-ти клас, като най-слабите му оценки са по словенски и латински език. По-късно обаче започва да напредва добре в училище. В 7-ми клас заболява от белодробна туберкулоза, за една година прекъсва обучението си и постъпва в 8-ми клас през есента на 1885 година. Облак става лидер на гимназиалната общност в Целе, но на 26 ноември 1885 година е изключен от всички австрийски гимназии, тъй като, за да демонстрират словенско национално съзнание, със съучениците си от хора на училището изпяват императорския химн на словенски език. За да завърши средно образование, се мести в Загреб, Австро-Унгария, където се дипломира в 1886 година.

В гимназията Облак първоначално се интересува от история и негов идол е Наполеон, но в 4-и клас започва да чете езиковедска литература и зарязва всички останали предмети. Чете ентусиазирано популярните езикови, исторически и етнографски статии в словенските списания и особено в годишника на Словенската матица „Летопис Матице Словенске“. Привлечен е от популярните, псевдонаучни, романтични статии на отец Даворин Тръстеняк, познат на баща му. Чрез Тръстеняк се запознава с трудовете за славянските наречия на Ян Бодуен де Куртене, виден и оригинален полски лингвист. На 28 декември 1881 година като ученик в 5-и клас Облак пише първото си писмо до Куртене в Казан с искане за книги и оттогава до края на живота си поддържа с него постоянна кореспонденция и става негов верен последовател. В горните класове на гимназията усърдно изучава славянско и общо езикознание, като си изписва книги от Университетската библиотека в Грац. Чете Миклошич, Шлайхер, Гайгер, Шмит, Лескин, Асколи, Паул и други лингвисти. Учи обща фонетика по Брюке, Сиеверс и Техмер, както и фонология и диалектология на славянските езици. В Загреб научава отлично и хърватски. От Загреб за пръв път пише на словенския лингвист Станислав Шкрабец, с когото по-късно редовно кореспондира и дискутира различни въпроси, особено такива, свързани с историята на словенския език. Основното му езиковедско самообразование в гимназията е направлявано от дистанционния му учител Бодуен, който допринася много за оформянето му като самостоятелно мислещ учен, неробуващ нито на традиционния сравнително-исторически подход в славянската филология, нито на възникващия младограматизъм. Вижте още »
P Architecture.png

Архитектура

P biology.svg

Биология

Purple geography icon.svg

География

P social sciences.png

Демография и население

P bg.png

Езикознание

P art.png

Изкуство

P Food.png

Кулинария

P literature.svg

Литература

P trade.png

Медицина и психология

P music.png

Музика

P history.png

Политика и история

P sport.png

Спорт

Speed1c.png

Техника и технологии

P physics.png

Физика и астрономия

P literature.svg

Философия

P yes.svg

Други


Архив
Уикипедия:Избрани статии