Портал:Избрани статии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

P cal euro.png

Актуални избрани статии

Снимка на сепия от вида Metasepia pfefferi

Мекотелите (Mollusca) са огромен тип обединени в морфологично отношение безгръбначни трипластни животни, които отстъпват само на членестоногите по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди. Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, който е усвоил практически всички видове местообитания – пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.

Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида Condylonucula maya, чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър. За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата Ammonicera rota и Punctum pygmaeum, като последният е и най-дребният представител на малакофауната в България. Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно – колосалните калмари (Mesonychoteuthis hamiltoni), които достигат дължина с пипалата до 14 m. Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като октоподи, калмари и сепии заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.

Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас коремоноги, други 19% са от клас миди и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.

Повечето мекотели се придвижват с помощта на крак, който при главоногите е видоизменен в пипала. Една от характерните особености на групата е наличието на минерализирана раковина, чиято форма и строеж е също безкрайно разнообразна. При повечето главоноги раковина липсва. Друга особеност, която е характерна са този тип животни, е наличието на радула, която заедно с главата липсва при мидите.

Жизненият цикъл при мекотелите показва също голямо разнообразие. Сухоземните мекотели и главоногите се развиват без да преминават през междинни форми. При останалите представители той преминава през метаморфоза като при различните класове се наблюдават специфични особености. Вижте още »

Снимка на бял щъркел в полет, гледан отдолу

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е вид едра птица, представител на семейство Щъркелови. Гнезди и отглежда потомството си в Европа (включително и България), Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия. Извършва сезонна миграция в Субсахарска Африка, Западна Индия и по-рядко в южните части на Арабския полуостров.

Възрастната птица има характерен вид с почти напълно бяло оперение, черни махови пера, дълъг врат, дълги червени крака и дълъг червен заострен клюн. Дължината на тялото от върха на клюна до края на опашката е 100–115 cm, а размахът на крилете е 155–215 cm. Формата и размерът на крилете помагат при миграциите на дълги разстояния, като позволяват на птицата да се рее и да използва топлите въздушни течения, за да пести енергия.

Видът е синантропен и гнезди в селища или в непосредствена близост до тях. Изгражда гнездата си върху комини, стълбове от електропреносната мрежа, покриви, паметници и все по-рядко върху стари изсъхнали дървета. Гнездото е с големи размери, ежегодно се ремонтира и освен за гнездене на белия щъркел служи за подслон на други видове дребни птици. Образува постоянни двойки, които ежегодно отглеждат по едно поколение от 1 до 6 малки. Малките за няколко месеца укрепват и отлитат с родителите си при есенната миграцията на юг.

Белият щъркел носи разнообразна символика при различните народи, които са водили съвместен живот с него в продължение на столетия. Приема се, че носи семеен уют и щастие за дома, над който гнезди. Символ е на плодородието и родителските грижи. Щъркелът е хищник, като основната му плячка са дребни гризачи, които са вредители по полските култури. Счита се, че оказва пряко въздействие върху осигуряването на храната за хората. Ежегодните миграции, водещи до изчезването на птиците в края на лятото и повторната им поява след края на студената зима са предпоставка за възникването на множество митове. Щъркелът е птицата, която за българите символизира идването на пролетта. Обичаят на носенето на мартеници е също свързан с белия щъркел. Който види щъркел, трябва да свали мартеницата от гърдите си, да я остави под камък или завърже на разцъфнало клонче. Вижте още »

P Architecture.png

Архитектура

P biology.svg

Биология

Purple geography icon.svg

География

P social sciences.png

Демография и население

P bg.png

Езикознание

P art.png

Изкуство

P Food.png

Кулинария

P literature.svg

Литература

P trade.png

Медицина и психология

P music.png

Музика

P history.png

Политика и история

P sport.png

Спорт

Speed1c.png

Техника и технологии

P physics.png

Физика и астрономия

P literature.svg

Философия

P yes.svg

Други


Архив
Уикипедия:Избрани статии