Портал:Избрани статии
|
Актуални избрани статии |
 Множествената склероза (Encephalomyelitis disseminata, известна още и като Дисиминативна склероза или съкратено МС) е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена етиология и вероятна генетична предразположеност. Като ключов фактор в развитието ѝ могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми. Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените. Разпространението му варира в широки граници между 2 до 150 болни на 100 000 души. МС е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко. Множествената склероза засяга способността на нервните клетки на главния и гръбначния мозък да комуникират помежду си. Нервните клетки комуникират, като си изпращат електрически сигнали, наречени потенциал на действие, по своите дълги израстъци, наречени аксони, които са обгърнати от изолираща субстанция – миелин. При МС собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие. Когато миелинът бъде загубен, аксоните не могат да провеждат ефективно сигналите. Името „множествена склероза“ идва от склеротирането (образуването на плаки или лезии) в бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък, което е изградено предимно от миелин. Въпреки обширните познания за протичането и прогресирането на заболяването, пусковият механизъм остава засега неизвестен. Различни теории предлагат като причини генетичната предиспозиция или инфекция, както и влиянието на рискови фактори от обкръжаващата среда. Почти всички неврологични симптоми могат да съпровождат заболяването, като често се стига до физическа и ментална инвалидизация. МС има няколко форми. Новите симптоми се появяват като дискретни атаки (пристъпна форма) или бавно се натрупват с времето (прогресивна форма). В периодите между пристъпите симптомите може да изчезват напълно, но често се явяват трайни неврологични проблеми, особено с напредване на болестта. Не съществува познато лекарство за множествена склероза. Лечението е насочено към възстановяване на функциите след пристъп, превенция от нови пристъпи и предотвратяване на трайната инвалидизация. Медикаментите използвани за лечение на МС могат да имат негативен ефект или да са слабо поносими от пациентите. Въпреки липсата на подкрепящи научни изследвания, много от заболелите се насочват към алтернативни методи на лечение. Трудно е да се прави прогноза. Тя зависи от формата на заболяването, индивидуалните характеристики и особености на болния, от началните симптоми, както и от степента и темпа на развитие и инвалидизация. Средната продължителност на живот при засегнатите пациенти е с 5 до 10 години по-ниска от останалата част на населението. Вижте още » |
 Никола Стоянов Митов е български икономист и финансист. Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза като първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“. Никола Стоянов участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Никола Стоянов е роден на 3 февруари 1874 в Дойран, днес в границите на Република Македония. Баща му Стоян Митов е виден гражданин, за известно време кмет на града. Тъй като Дойран остава извън границите на освободена България, през 1880 година семейството му се премества в София. През 1892 година Никола Стоянов завършва Първа софийска мъжка гимназия. Той има желание да изучава инженерство в чужбина, но получава държавна стипендия за Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“), където постъпва във Физико-математическия отдел. През 1895 година се дипломира и започва работа като учител, първоначално в гимназията във Видин, а след това в Първа софийска мъжка гимназия. Като студент и по-късно по време на неговото учителство Стоянов се интересува от астрономия и през 1898 година става един от основателите на Българското физико-математическо дружество. През 1899 година, с личните си спестявания и изтеглен заем от 1500 лева от Българската народна банка, заминава да учи в университета в Тулуза. През 1903 година се дипломира със степен лисансие по математически науки и става асистент по математика във Висшето училище в София. Година по-късно заминава на специализация по математическа физика в Гьотингенския университет, която продължава до 1906 година. През 1906-1907 отново е гимназиален учител, след което е назначен за извънреден професор по астрономия в Софийския университет по време на Университетската криза през 1907-1908 (когато след протестите на студентите по време на откриването на Народния театър от княз Фердинанд I правителството на Димитър Петков затваря висшето училище за шест месеца, уволнява професорите и ограничава академичната автономия). През същия период прави специализация и в астрономическа обсерватория в Марсилия. Вижте още » |
