Портал:Избрани статии
|
Актуални избрани статии |
 София е столицата и най-големият град в България. Тя е 14-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 241 675 души (към 31.12.2018 г.). По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града „Света София“. Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране. още » |
 Сър Майкъл Франсис Адисън Удръф е английски хирург, имунолог и пионер в областта на трансплантацията на органи. По време на престоя си в японски военнопленнически лагер през Втората световна война Удръф измисля оригинален метод за извличане на витамини от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците. След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания и Нова Зеландия, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания. Основната част от тях са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. На 30 октомври 1960 г. Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация. В продължение на четиридесет години публикува множество студии, които водят до усъвършенстване на хирургическите методи и допълване на познанията за отхвърлянето на присадки, имунната толерантност и рака. За приносите му към медицината още през 1960-те години е приет в Британското кралско научно дружество и му е присъдено рицарско звание (Knight Bachelor). Майкъл Удръф е роден на 3 април 1911 г. в лондонския квартал Мил Хил. Ранните му години преминават в чести пътувания между Великобритания и Австралия. През 1913 г. баща му Харолд Удръф, който е професор по ветеринарна медицина, е назначен за директор на ветеринарния институт на Мелбърнския университет и се мести със семейството си в Мелбърн. С избухването на Първата световна война бащата е командирован в Кайро, а майката Маргарет се връща в Англия с Майкъл и брат му. През 1915 г., на четиригодишна възраст, Майкъл боледува от дребна шарка и като усложнение развива отит на средното ухо. Майка му, която го кърми по време на болестта, получава отравяне на кръвта със стафилококи и умира. През 1917 г. двете деца се връщат в Мелбърн, придружавани от леля си Елзи Купър. Почти по същото време се завръща и бащата, за да се грижи за тях. Две години по-късно Харолд Удръф се жени повторно. още » |
