Портал:Избрани статии

Актуални избрани статии

ПФК ЦСКА (София) е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989, 2006 и 2008 година. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 година след обединение на ЦДВ и Септември (София), като още същата година става за първи път шампион на България.

ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за Купата на европейските шампиони (1967, 1982) и 1 полуфинал за Купата на носителите на национални купи (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за Купата на европейските шампиони.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 година (2:0 и 0:1), „Нотингам Форест“ през 1981 година (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 година (2:0 и 0:1). През 2005 година ЦСКА отново среща европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го елиминира, ЦСКА успява да го победи (1:0) и то на известния стадион „Анфийлд“.

В ЦСКА са се състезавали едни най-добрите български футболисти, като бронзовите медалисти от световното първенство по футбол в САЩ '94 треньора Димитър Пенев и футболистите Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов, олимпийските сребърни медалисти от Мексико '68 Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов, олимпийските бронзови медалисти от Мелбърн '56 треньора Стоян Орманджиев и футболистите Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев, както и футболисти на националният отбор Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Александър Тунчев, Валентин Илиев и други. още »

Флавий Валерий Аврелий Константин, известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.

Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις – Градът на Константин), след смъртта на Константин през 337 Константинопол остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. още »