Централноафрикански CFA франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централноафрикански CFA франк
Franc CFA BEAC
Купюра в 500 франков КФА. Лицевая сторона.jpg
Банкнота от 500 франка
Обща информация
ISO 4217 XAF
Символ FCFA
Разделение сантим (1100)
Страна
Монети и банкноти в обращение
Монети 1, 2, 5, 10, 25, 50, 100 и 500 франка
Банкноти 500, 1000, 2000, 5000 и 10 000 франка
Допълнителна информация
Централна банка Банка на централноафриканските държави
Курс BGN EUR USD
Инфлация 3% (2018 г.)
Уебсайт www.beac.int
Централноафрикански CFA франк в Общомедия

Централноафриканският CFA франк (на френски: Franc CFA BEAC, Franc de la Coopération Financière en Afrique centrale) е паричната единица на шест африкански държави, които са част от валутната зона на франка.

История[редактиране | редактиране на кода]

С указ на френското правителство от 26 декември 1945 г. CFA франкът е въведен като валута на френските територии на Западна и Централна Африка. Емитирането му на територията на Френска екваториална Африка е извършено от Централното бюро на отвъдморска Франция. На 20 януари 1955 г. е създаден Институтът по емисиите на Френска екваториална Африка и Камерун, на който са прехвърлени емисионните функции. На 14 април 1959 г. на базата на Института за емисии е създадена Централната банка на Екваториална Африка и Камерун.

С Конвенцията за парично сътрудничество от 22 ноември 1972 г. паричният съюз е реорганизиран, създадена е нова централна банка – Банка на централноафриканските държави. Тя започва дейността си на 2 април 1973 г.

Екваториална Гвинея се присъединява към паричния съюз през 1983 г., като заменя собствената си парична единица, Еквеле, с Централноафриканския CFA франк през 1986 г.[1]

Монети[редактиране | редактиране на кода]

Настоящите монети в обращение

През 1973 г. започва сеченето на монети с името на Банката на централноафриканските държави от 5 франка, през 1974 г. – 1 и 10 франка, през 1975 г. – 25 франка. Монетите от тези купюри са от една и съща серия за всички страни. През 1976 г. започва сеченето на монети от 50 и 500 франка, което показва буквеното обозначение на страната (A – Чад, B – Централноафриканска република, C – Конго, D – Габон, E – Камерун). От 1996 г. буквите на страната не са показани на монети.

Екваториална Гвинея (единствената испаноезична страна на съюза) през 1985 г. издава монети от 5, 25 и 50 франка, които се различават от монетите от общата валута, като посочват валутата на испански (франкос), както и пълното име на страната на лицевата страна (а не азбучен код, както върху монети на други страни). През 1986 г. е издадена само една монета от тази валута – 50 франка, в следващите години монети от този тип не са сечени.[2] През 1992 г. започва сеченето на монети от 100 франка, а през 1998 г. – 500 франка нова серия.[3] През 2006 г. започва пускането в обращение на монети от нов тип от 1, 2, 5, 10, 25, 50, 100 и 500 франка.[4]

Банкноти[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 г. е започнато издаването на банкноти от 1972 г. На банкнотите, емитирани от различни страни, в допълнение към името на банката, е посочено и името на страната. Дизайнът на банкнотите е различен за различните страни. Банката на държавите от Централна Африка предстои да пусне нов асортимент от банкноти в шест държави от Централната Африканска икономическа и парична общност. Те ще заменят старите банкноти, официално пуснати в обращение през ноември 2003 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бутаков, 1987, с. 72, 128, 142, 262, 274 – 275, 324 – 325
  2. Cuhaj 1901 – 2000, 2011, с. 755
  3. Cuhaj 1901 – 2000, 2011, с. 354 – 355
  4. Cuhaj 2001-, 2011, с. 165 – 167