Пеньон де Велес де ла Гомера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изглед от Пеньон де Велес де ла Гомера от мароканското крайбрежие

Пеньон де Велес де ла Гомера (на испански: Peñón de Vélez de la Gomera) е част от испанските територии на мароканското крайбрежие, заедно със Сеута, Мелиля, Алхусемас и Чафаринските острови. Управлява се от Мелиля, има малко население, съставено изцяло от военен персонал.

Велес де ла Гомера е разположен на 119 km югоизточно от Сеута, която е най-голямата испанска територия в Африка. Някога е бил остров, но сега е полуостров, постоянно свързан с Мароко от дълга 85 m пясъчна ивица, която е и най-късата граница в света. Има площ от 15 000 м2.

През 1508 г. островът е превзет от испанците, водени от Педро Наваро при експедиция срещу пиратите, които го ползват като база за нападения над южна Испания. През 1522 г. е отново превзет от берберите, като целият гарнизон загива в битката. През 1564 г. испанците си го връщат завинаги, въпреки неколкократните обсади през 1680, 1701, 1755, 1781 и 1790 г.

През 1871 г. в испанския Конгрес се водят дебати за изоставянето на Пеньон де Белес де ла Гомера поради загубата на стратегическата и военната му стойност, но решението е да се запази.

Испанските владения в Северна Африка.