Западноафрикански CFA франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Западноафрикански франк
franc CFA BCEAO
BCEAOFranc.png
Настоящите монети в обращение
ISO 4217
КодXOF
Номер952
Показател0
Деноминации
Разделениесантим (1100)
СимволCFA
Банкноти1, 5, 10, 25, 50, 100, 200, 250 и 500 франка
Монети500, 1000, 2000, 5000 и 10 000 франка
Демография
СтранаFlag of Benin.svg Бенин
Flag of Burkina Faso.svg Буркина Фасо
Flag of Guinea-Bissau.svg Гвинея-Бисау
Flag of Côte d'Ivoire.svg Кот д'Ивоар
Flag of Mali.svg Мали
Flag of Niger.svg Нигер
Flag of Senegal.svg Сенегал
Flag of Togo.svg Того
Издател
Централна банкаЦентрална банка на западноафриканските държави
www.bceao.int
Допълнителна информация
КурсBGN EUR USD
Инфлация1% (2018 г.)
Западноафрикански франк в Общомедия

Западноафриканският франк (на френски: franc CFA BCEAO) е паричната единица на осем африкански държави, включени във валутната зона на франка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Страните, използващи Западноафриканския CFA франк

Декрет на френското правителство от 26 декември 1945 г. въвежда CFA франка като парична единица на френските територии на Западна и Централна Африка. До октомври 1955 г. издаването на CFA франка във френска Западна Африка се извършва от частната френска банка на Западна Африка, а от 1959 г. – от Държавния институт за емисии на френска Западна Африка и Того.

На 4 април 1959 г. е взето решение Институтът за издаване да се преобразува в Централната банка на западноафриканските държави (на френски: Banque Centrale des États de l'Afrique de l'Ouest, BCEAO). Банката започва дейността си през 1962 г., превръщайки се в издаващ център на седем държави, които на 12 май същата година подписват споразумение за създаване на Валутния съюз на Западна Африка: Кот д'Ивоар, Дахомей, Горна Волта, Мали, Мавритания, Нигер и Сенегал. Мали обаче веднага напуска зоната на франка, въвеждайки на 1 юли 1962 г. своя собствена парична единица – малийския франк. На 20 ноември 1963 г. е подписано споразумение за присъединяване към валутния съюз на Того. През 1973 г. Мавритания напуска съюза, въвеждайки своя собствена парична единица – угията. През 1984 г. Мали се завръща в съюза, заменяйки малийския франк със CFA франка.[1]

На 10 януари 1994 г. в Дакар е подписано споразумение, което трансформира Паричния съюз на Западна Африка в Западноафрикански икономически и валутен съюз. На 2 май 1997 г. Гвинея-Бисау се присъединява към обединението, заменяйки перото на Гвинея-Бисау със CFA франка.

Във времето, когато Централната банка на Западна Африка започва да функционира (1962 г.), се установява съотношението 1 френски франк = 50 CFA франка. От 12 януари 1994 г. курсът е: 1 френски франк за 100 CFA франка. Съотношението на CFA франка към еврото е установено на 1 януари 1999 г., като 1 евро е 655,957 CFA франка.

5 000 CFA франка

Монети и банкноти[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 г. започва сеченето на монети с името на банката с номинална стойност 5 франка, през 1961 г. – 1 франк, през 1966 г. – 10 франка, през 1967 г. – 100 франка, през 1970 г. – 25 франка, а през 1972 г. – 50 франка. През 1976 г. вместо алуминиева монета от 1 франк започва производството на монети от стомана. През 1992, 1993 и 1996 г. са сечени монети от 250 франка. През 2003 г. се секат монети от 200 и 500 франка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бутаков 1987, с. 40, 52, 147, 159, 165 – 166, 179, 216, 322 – 323.