Крайна необходимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Крайна необходимост е правен термин.

Определение за нея е дадено в чл. 13, ал. 1 от Наказателния кодекс на България: "Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените."

Тук са нужни няколко важни разяснения. Първо, за разлика от неизбежната отбрана, при която се нанасят вреди на нападател с цел отблъскване на негово нападение, при крайната необходимост е налице СЪСТОЯНИЕ НА ОПАСНОСТ. При тази опасност се налага да се жертват правно защитени интереси, за да се предотвратят по-съществени вреди при липса на друга възможност за това.

Опасността при крайната необходимост трябва да е непосредствена – да е налице вероятност от предстоящо засягане на правно защитени интереси. Причините за тази опасност могат да бъдат различни: стихийни или обществени бедствия (буря, наводнение, пожар, бомбардировка, транспортна катастрофа), действие на други сили (аварии в инсталации или съоръжения), внезапни остри болестни състояния или злополуки, нападения на животни и др. Тук няма значение чии интереси са застрашени от това състояние на опасност, нито какъв е техния характер (държавни или обществени интереси, свързани със собствеността на гражданите, тяхната личност и пр). Освен това положението на крайна необходимост съществува, докато трае непосредствената опасност, но то се прекратява с преминаването на тази опасност.

Второ, действието при крайна необходимост е насочено към спасяване на застрашените интереси. Но тук не се нанасят вреди на нападател, а се засягат ИНТЕРЕСИ НА ДРУГИ, ТРЕТИ ЛИЦА, които нямат отношение към опасността.

За да е налице крайна необходимост, трябва да са изпълнени още две условия, посочени кумулативно (едновременно):

1) да не съществува друг начин за избягване на опасността. Т. е. става дума за едно крайно, последно средство за избягване на опасността;

2) причинените от деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Тази хипотеза ще бъде налице, ако, например, за спасяването живота на хора при стихийно бедствие (наводнение, пожар) се наложи причиняване на вреда върху чужд недвижим имот.

При наличие на всички предпоставки, изброени по-горе, деянието ще бъде извършено при крайна необходимост и за причинените вреди няма да се носи наказателна отговорност.