Авел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каин убива брат си Авел, стенопис от c. Радуил

Авел– дъх или още „преходен“ Според разказа в Битие, Авел (на иврит: הֶבֶל Héḇel; на гръцки: Ἅβελ,Abel; арабски: هابيل, Hābīl) е вторият син на Ева. Името му на иврит е съставено от същите три съгласни като корен, означаващ „дъх“. Джулиус Уолхаузен и много учени, които го следват, предложиха името да не зависи от корена. Еберхард Шрадер по-рано е представил акадския (староасирийски диалект) аблу („син“) като по-вероятна етимология.

В християнството понякога се правят сравнения между смъртта на Авел и смъртта на Исус, тъй като първият се разглежда като първи мъченик. В Матей 23:35 Исус говори за Авел като за „праведник“, а в Посланието към евреите се казва, че „Кръвта от поръсване... по-добре от тази на Авел“ (Евреи 12:24). Кръвта на Исус се тълкува като принасяща милост; но този на Авел като изискващо отмъщение (оттук и проклятието и знака)

Авел в Стария завет на Библията и в Корана е син на Адам и Ева, по-малкият брат на Каин. Каин е земеделец, а Авел животновъд. Даровете на Авел към Бог са приети с по-голямо благоразположение. Това води до поява на завист у брат му, който впоследствие го убива. Според преданието, Каин сам погребва брат си Авел. Според коптската книга на Адам и Ева (в 2: 1 – 15) и Сирийската пещера на съкровищата, тялото на Авел, след много дни на траур, било поставено в пещерата на съкровищата, пред която Адам и Ева, и потомци, поднесоха молитвите си. Освен това сетитската линия от поколенията на Адам се кълне в кръвта на Авел, за да се отделят от неправедните.

В Книгата на Енох (22: 7), разглеждана от повечето християнски и еврейски традиции като извънбиблейска, душата на Авел е описана като назначена за началник на мъчениците, плачеща за отмъщение, за унищожаването на семето на Каин. По-късно това мнение се повтаря в завета на Авраам, където Авел е издигнат до позицията на съдник на душите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]