Антоанета Алипиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антоанета Алипиева
българска литературна историчка
Родена

Националност Флаг на България България
Професия университетски преподавател
Научна дейност
Област литературознание
Работила в Шуменски университет
Белградски университет
Семейство
Баща Петър Алипиев
Майка Вълка Алипиева

Антоанета Алипиева е българска литературна историчка, професор по „Нова и най-нова българска литература“ в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“[1] и Белградския университет[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 август 1956 г. в гр. Койнаре, Врачанско. Дъщеря е на поета Петър Алипиев и на Вълка Алипиева – видна фигура в българското образование през 70-те и 80-те години от ХХ век. Научните ѝ интереси са в областта на литературната критика и литературната история. Автор е на монографии върху българската литература от края на ХIХ век до ден днешен и на множество статии и студии в България и чужбина.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Четене на себе си“. Варна: Галактика, 1998 (2 изд. 2004)
  • „Национална идентичност в българската литература“. Варна: Макрос 2001, 1999 (2 изд. 2006)
  • „Български комплекси“. Варна: Славена, 2001 (2 изд. 2004)[3]
  • „Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността“. Велико Търново: Слово, 2004 (2 изд. 2010)
  • „Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век“. София: Просвета, 2007
  • „Българската лирика през 70-те години на ХХ век. Тенденции, модели, имена“. Велико Търново: Слово, 2010 (2 изд. 2012)[4]
  • „В театъра на литературата. Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото“. Велико Търново: Слово, 2012 (2 изд. 2016)[5]
  • „Българска лирика: „забутаното поколение“ от 80-те години на ХХ век“. Велико Търново: Слово, 2014 (2 изд. 2016)
  • „Литература и национализъм в България от последното десетилетие на ХХ век до ден днешен. Поглед отвътре“. Велико Търново: Слово, 2017 (2 изд. 2019)[6]
  • „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов“ (2019), в съавторство с Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков и Михаил Неделчев (2019)
  • „Вера Мутафчиева – между литературата, историята, политиката и геополитиката“. София: Издателство на НБУ, 2020[7]
Съставителство
  • сб. „Списание „Българска мисъл“ (1999)
  • „Петър Алипиев. Лирика“ (2000)
  • антологията „Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология“ (2004)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Удостоена е със златен медал от българското дружество „Иван Вазов“ в град Николаев, Украйна, за приноса ѝ в работата с български малцинствата зад граница.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

9. Пламен Пенев "Пътуване към сърцето на традицията" , рец. в Електронно списание LiterNet, 08.10.2015, № 10 (191)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България