Направо към съдържанието

Антоанета Алипиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антоанета Алипиева
българска литературна историчка
Родена
8 август 1956 г. (67 г.)

Националност България
Работилауниверситетски преподавател
Научна дейност
Областлитературознание
Работила вШуменски университет
Белградски университет
Титлапрофесор
Семейство
БащаПетър Алипиев
МайкаВълка Алипиева
ДецаСтоил Алипиев, Петър Савов Алипиев

Антоанета Алипиева е българска литературна историчка, професор по „Нова и най-нова българска литература“ в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“[1] и Белградския университет[2].

Родена е на 8 август 1956 г. в гр. Койнаре, Врачанско. Дъщеря е на поета Петър Алипиев и на Вълка Алипиева – видна фигура в българското образование през 70-те и 80-те години от ХХ век. Научните ѝ интереси са в областта на литературната критика и литературната история. Автор е на монографии върху българската литература от края на ХIХ век до ден днешен и на множество статии и студии в България и чужбина.

  • „Четене на себе си“. Варна: Галактика, 1998 (2 изд. 2004)
  • „Национална идентичност в българската литература“. Пловдив: Макрос 2001, 1999 (2 изд. 2006)
  • „Български комплекси“. Варна: Славена, 2001 (2 изд. 2004)[3][4]
  • „Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността“. Велико Търново: Слово, 2004 (2 изд. 2010)
  • „Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век“. София: Просвета, 2007
  • „Българската лирика през 70-те години на ХХ век. Тенденции, модели, имена“. Велико Търново: Слово, 2010 (2 изд. 2012)[5]
  • „В театъра на литературата. Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото“. Велико Търново: Слово, 2012 (2 изд. 2016)[6][7]
  • „Българска лирика: „забутаното поколение“ от 80-те години на ХХ век“. Велико Търново: Слово, 2014 (2 изд. 2016)
  • „Литература и национализъм в България от последното десетилетие на ХХ век до ден днешен. Поглед отвътре“. Велико Търново: Слово, 2017 (2 изд. 2019)[8]
  • „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов“ (2019), в съавторство с Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков и Михаил Неделчев (2019)
  • „Вера Мутафчиева – между литературата, историята, политиката и геополитиката“. София: Издателство на НБУ, 2020[9]
  • „Вълкът единак. Богомил Райнов“. София: Издателство „Балкани“, 2022.[10][11]
Съставителство
  • сб. „Списание „Българска мисъл“ (1999)
  • „Петър Алипиев. Лирика“ (2000)
  • антологията „Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология“ (2004)

Удостоена е със златен медал от българското дружество „Иван Вазов“ в град Николаев, Украйна, за приноса ѝ в работата с български малцинства зад граница.[12]

  1. Биография в Литернет.
  2. Антоанета Алипиева в Scopus.com.
  3. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Български комплекси“, рец. в електронно списание LiterNet, 26 март 2002, № 3 (28).
  4. „Балансът на комплексите“ , интервю на Десислава Неделчева с Антоанета Алипиева по повод нейната книга „Български комплекси“, LiterNet, 19 септември 2002.
  5. Антония Велкова-Гайдаржиева, „За лирическото десетилетие на 70-те“, рец. в електронно списание LiterNet, 7 февруари 2012, № 2 (147).
  6. Яни Милчаков, „Колко може да е интересна душата на литературоведа“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, 31 октомври 2012, бр. 35, с. 3.
  7. Пламен Пенев, „Пътуване към сърцето на традицията“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 октомври 2015, № 10 (191).
  8. Биография на Антоанета Алипиева в „Приятели“ Архив на оригинала от 2017-12-28 в Wayback Machine..
  9. Георги Гроздев, „Непознатата и позната Вера Мутафчиева“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 29 от 2020 г.
  10. Десислава Неделчева, „Никъде етос“, рец. в сп. Култура, бр. 1 (2994), Януари 2023.
  11. Пламен Антов, „Опит за улавяне на единак“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2023.
  12. „Високо отличие за проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева“[неработеща препратка], сайт на Шуменския университет, 2017.