Антоанета Алипиева
| Антоанета Алипиева | |
| българска литературна историчка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Работила | университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | литературознание |
| Работила в | Шуменски университет Белградски университет |
| Титла | професор |
| Семейство | |
| Баща | Петър Алипиев |
| Майка | Вълка Алипиева |
| Деца | Стоил Алипиев, Петър Савов Алипиев |
Антоанета Алипиева е българска литературна историчка, професор по „Нова и най-нова българска литература“ в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“[1] и Белградския университет[2].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 8 август 1956 г. в гр. Койнаре, Врачанско. Дъщеря е на поета Петър Алипиев и на Вълка Алипиева – видна фигура в българското образование през 70-те и 80-те години от ХХ век. Научните ѝ интереси са в областта на литературната критика и литературната история. Автор е на монографии върху българската литература от края на ХIХ век до ден днешен и на множество статии и студии в България и чужбина.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Четене на себе си“. Варна: Галактика, 1998 (2 изд. 2004)
- „Национална идентичност в българската литература“. Пловдив: Макрос 2001, 1999 (2 изд. 2006)
- „Български комплекси“. Варна: Славена, 2001 (2 изд. 2004)[3][4]
- „Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността“. Велико Търново: Слово, 2004 (2 изд. 2010)
- „Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век“. София: Просвета, 2007
- „Българската лирика през 70-те години на ХХ век. Тенденции, модели, имена“. Велико Търново: Слово, 2010 (2 изд. 2012)[5]
- „В театъра на литературата. Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото“. Велико Търново: Слово, 2012 (2 изд. 2016)[6][7]
- „Българска лирика: „забутаното поколение“ от 80-те години на ХХ век“. Велико Търново: Слово, 2014 (2 изд. 2016)
- „Литература и национализъм в България от последното десетилетие на ХХ век до ден днешен. Поглед отвътре“. Велико Търново: Слово, 2017 (2 изд. 2019)[8]
- „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов“ (2019), в съавторство с Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков и Михаил Неделчев (2019)
- „Вера Мутафчиева – между литературата, историята, политиката и геополитиката“. София: Издателство на НБУ, 2020[9]
- „Вълкът единак. Богомил Райнов“. София: Издателство „Балкани“, 2022.[10][11]
- Съставителство
- сб. „Списание „Българска мисъл“ (1999)
- „Петър Алипиев. Лирика“ (2000)
- антологията „Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология“ (2004)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Удостоена е със златен медал от българското дружество „Иван Вазов“ в град Николаев, Украйна, за приноса ѝ в работата с български малцинства зад граница.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография в Литернет.
- ↑ Антоанета Алипиева в Scopus.com.
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Български комплекси“, рец. в електронно списание LiterNet, 26 март 2002, № 3 (28).
- ↑ „Балансът на комплексите“ , интервю на Десислава Неделчева с Антоанета Алипиева по повод нейната книга „Български комплекси“, LiterNet, 19 септември 2002.
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „За лирическото десетилетие на 70-те“, рец. в електронно списание LiterNet, 7 февруари 2012, № 2 (147).
- ↑ Яни Милчаков, „Колко може да е интересна душата на литературоведа“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, 31 октомври 2012, бр. 35, с. 3.
- ↑ Пламен Пенев, „Пътуване към сърцето на традицията“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 октомври 2015, № 10 (191).
- ↑ Биография на Антоанета Алипиева в „Приятели“ Архив на оригинала от 2017-12-28 в Wayback Machine..
- ↑ Георги Гроздев, „Непознатата и позната Вера Мутафчиева“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 29 от 2020 г.
- ↑ Десислава Неделчева, „Никъде етос“, рец. в сп. Култура, бр. 1 (2994), Януари 2023.
- ↑ Пламен Антов, „Опит за улавяне на единак“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2023.
- ↑ „Високо отличие за проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева“[неработеща препратка], сайт на Шуменския университет, 2017.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Антоанета Алипиева в „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine.
- Антоанета Алипиева в Elibrary.ru
- На българските писатели винаги някой им е виновен - интервю на Пламен Дойнов с Антоанета Алипиева, „Литературен вестник“, бр. 36, 2020
- „80-те години на ХХ в. и българският самиздат (Откъс от книгата на Антоанета Алипиева „Българската лирика: „Забутаното“ поколение от 80-те години“), Fakel.bg, 29 декември 2014
- „Въпросите и преплитанията в романа „Хавра“, „Литературен вестник“, 16 февруари 2018
- Интервю на Светлана Вълкова с Антоанета Алипиева по повод на книгата ѝ "Вълкът единак. Богомил Райнов", декември, 2022, БНР https://bnr.bg/varna/post/101752226/za-bogomil-rainov?fbclid=IwAR0dwP2LBVCYITmeplsfQRkRz8zh5F9kDLHKBrgS_AVaKg0wS9pxRbEVXQU
- Интервю на Светлана Дичева с Антоанета Алипиева - в: Графити по въздуха, https://bnr.bg/horizont/grafiti/broadcast, БНР, , ноември, 2022.
- Институт за изследване на близкото минало: Антоанета Алипиева - "Вълкът единак. Богомил Райнов", https://minaloto.bg/%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%ba-%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bb-%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%be%d0%b2/; "Дневниците на българските писатели през втората половина на ХХ век", https://minaloto.bg/%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%be/
|
