Георги Гроздев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Гроздев
Роден 29 януари 1957 г. (60 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на България България
Активен период 1975 -
Жанр разказ, роман
Известни творби „Плячка“ (2004, 2005, 2011)
„Непотребния“ (2009, 2011)
„Ентропия (2014)
“Изчезващ вид. Срещи с майстори" (2011, 2013)
портрети на Генчо Стоев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Георги Мишев.
Уебсайт www.balkani.eu

Георги Гроздев е български писател, журналист и издател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1957 г. в село Мъглен, Бургаско. Потомък е на бежанци от село Ковчаз, Лозенградско. Завършва журналистика в Софийския държавен университет (1982).

Работил е във в. „Поглед“ (1983 – 1989). Води бунтарската рубрика „Неканени мисли“, в която участват знакови лица на българската култура – Генчо Стоев, Станислав Стратиев, Георги Мишев, Стефан Продев, Стефан Цанев, Георги Марковски и др.

През 1991 г. основава издателство „Балкани“ и в. „Балкани“ (1991 – 1993). През 2002 г. заедно с Женя Гроздева и Васил Гроздев основава тримесечното списание „Литературни Балкани“, на което е главен редактор до 2011 г.

Дебютира с разказа „Конфликт“, май 1975 г. в. „Сливенско дело“. Публикувал е сборниците с разкази и новели „Кръгът на неродените“ (1993), „Бесни корени“ (1998), „Пасбища за богати“ (1999), „Божии трохи“ (избрани разкази, съставител Генчо Стоев, 2002), „Снощи минах“ (балкански разкази, предговор Вера Мутафчиева, 2000).

Автор на трилогията „Плячка“ – романа „Плячка“ (2004, 2005, 2011; прев. на сръбски, английски, македонски, гръцки, хърватски, френски, арменски, немски, румънски и др.), романа „Непотребния“ (2009, 2011; прев. на немски) и романа „Ентропия“ (2014).

Автор на документалните книги „Мигове с Васко“ (2009; посветена на сина му Васил Гроздев). На „Изчезващ вид. Срещи с майстори“ (2011, 2013), портрети на българските класици Генчо Стоев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева,, Георги Мишев. На сборника „Жълт кълвач. Още срещи с майстори“ (2011) портрети на Юлия Огнянова, Исак Паси, Стоян Цанев, Христо Бойчев, Иван Теофилов, Георги Чапкънов.

Автор на „Книга за Ивайло Петров“, (2015), посветена на романа „Хайка за вълци“ и значението му за съвременната българска литература. [източник? (Поискан преди 12 дни)]На сборника с есета и размисли за българите от края на века – „Ние сме императорите!“ (1995), „Откриването на Балканите“ (2006), „Българската реклама“ (1995; в съавторство), „Книга с автограф“ (1999; прев. на английски) и „Не излъгахме!“ (2004, прев. на английски).

Автор на книгите с есета – „Протестът. Цивилизацията и ние“ (2014), „Свое и чуждо. Китайски разкази и загадки“, (2016), някои от които са публикувани в Шанхай в седемстотинхиляден тираж.

Носител на национална награда за къс разказ на името на Елин Пелин (2002). Член на българския ПЕН-център.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]