Стефан Продев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Продев
български писател, политик, есеист и публицист
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Професия писател, сценарист, журналист
Литература
Награди „Черноризец Храбър“ (2005),
„Георги Кирков“ (2007)
Политика
Партия БСП
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   
Семейство
Баща Иван Продев
Майка Надежда Продева
Съпруга Божана Продева

Стефан Иванов Продев (1927 - 2001) е български журналист, писател, есеист, публицист и филмов сценарист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева — чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Стефан Продев израства в софийския квартал Банишора. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г. Завършва гимназия в София през 1946 г.

Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945-1947). Репортер във в. „Труд“ (1946-1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950-1954). Дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 - 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и главен редактор на изданията на БТАЛик“ и „Паралели“ (1965 - 1979). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини“ (1957 - 1959), който е единствения вестник забранен от Тодор Живков, както и в сп. “Българска музика” (1965), главен редактор на сп. „София“ (1980-1984), на вестник „Народна култура“ („Култура“ в периода 1984 - 1988 и 1989 - 1990).  През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Сценарист е на игралния филм Поетът и дяволът (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов.[1] Сценарист е и на документалния филм Дни (1964), с режисьор Юлий Стоянов.[2]

Председател е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 - 2000) г. [3].

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930-1999).

Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП[4] по време на комунистическия режим в България.

Народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990-1997).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден е през 2005 г. посмъртно с наградата „Черноризец Храбър“, както и с наградата „Георги Кирков“ (2007 г.). Заслужил деятел на културата (1979)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Работнически вестник — разобличител на милитаризма и царската военщина 1900-1912 (1953)
  • Паралели, изд. „Български писател“ (1962)
  • Фред или Пролетта, изд. „Народна младеж“ (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996)
  • Отблясъци, изд. „Народна младеж“ (1968)
  • Редове, изд. „Христо. Г. Данов“ (1971)
  • Пътеписи — Виетнам или страданието. Известният град Виентян. Срещи с Русия. През Париж., изд. „Народна младеж“, (1973)
  • Червеното чудо. Есета за революцията, изд. „Народна младеж“ (1974, 1975)
  • С обич и гняв, изд. „Български писател“ (1977)
  • Живи теми, изд. „Партиздат“ (1978)
  • Мозайка, изд. „Профиздат“ (1980)
  • Пътуване към пижамата, изд. „Военно издателство“ (1982)
  • Раждането на шедьоврите, изд. „Народна младеж“ (1983)
  • Имало едно момче, изд. „Народна младеж“ (1986)
  • Разказът на палача, изд. „Български писател“ (1987)
  • В края на 80-те, изд. „Български писател“ (1990)
  • Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Христо Ботев“ (1993)
  • Забравени новели, изд. „Христо Ботев“ (1994)
  • Под знака на Дева, изд. „Български писател“ (1997)
  • Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2000, 2007)
  • Да се чете след сто години, изд. „Захарий Стоянов“ (2001)
  • Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия (по повод Неприятни разкази Виктор Пасков казва „Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!“)
  • Избрано за журналистиката, вестниците и хората, изд. „Дума“ (2002)
  • Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия
  • Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия
  • Под знака на дева. Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия
  • Сваляне от кръста Кн.1, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия
  • Сваляне от кръста Кн.2, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия
  • Векът ни, видян отблизо, изд. „Захарий Стоянов“ (2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Поетът и дяволът“ в IMDb.
  2. „Дни“ в IMDb.
  3. [1] (мъртъв линк)
  4. Календар на събитията, Нова гражданска трибуна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

In memoriam
Интервюта с Иван Продев