Направо към съдържанието

Георги Марковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Марковски
български писател и издател
Роден
Починал
9 януари 1999 г. (57 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Предприемаческа дейност
Областкнигоиздаване
Работил виздателство „Сребърен лъв“
Литература
Жанроверазказ, роман, новела
Известни творби„Хитър Петър“ (1978)
Наградидва пъти носител на годишната награда на СБП – за романа „Хитър Петър“ (1978) и за сборника философски фрагменти „Христоматия за двама“ (1996)

Георги Борисов Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт.

Георги Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956 г., а през 1959 г. приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967).[1]

Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод „Фармахим“ в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник „Студентска трибуна“, завеждащ редактор в издателство „Народна младеж“ (1973-79), заместник-завеждащ отдел „Култура“ във вестник „Работническо дело“ (1979-80), завеждащ отдел „Белетристика“ в списание „Септември“ (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание „Отечество“ (1986-90). Директор на основаната от него Издателска къща „Сребърен лъв“ до смъртта си (1991-99).[1]

Член на Съюза на българските писатели от 1978 г., два пъти носител на годишната му награда – за романа „Хитър Петър“ за 1978 г. и за сборника философски фрагменти „Христоматия за двама“ за 1996.[1]

Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особеностите на наративната му поетика – доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал („Приказка за щастието“, „Повест за Истатко Бирков“ и други).[2]

По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите „Хитър Петър“ и „Разказвачът и Смъртта“ изследват – първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В „Хитър Петър“ се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В „Разказвачът и Смъртта“ целенасочено се демаскира митологемата за „елитарното“ изкуство.[2]

Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца „Селски календар“, на книгата „Достойно ест“ – личен прочит на класици от българската литература, на „Триножник“ – опит за лична равносметка на автора.[2]

Публикува в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски „Хитър Петър“ е преведен на немски, руски и унгарски език. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.[2]

  • „По желязната стълба“ (новели). София: Народна младеж (библиотека „Смяна“), 1971
  • „Успоредни светове“ (новели). София: Народна младеж, 1975
  • „Хитър Петър“ (роман). Пловдив: Христо Г. Данов, 1978
    • „Хитър Петър“, второ издание. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980
    • „Der schlaue Peter“. Roman. Aus dem bulgarischen von Egon Hartman. Berlin: Verlag „Volk und Welt“, 1981
    • „Хитър Петър“, трето издание. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985
    • „Хитър Петър“, четвърто издание. София: Български писател“, 1988
    • „Хитрый Петр“. Роман. Перевод с болгарского Татьяна Нанчева. София: София-Прес, 1990
    • „Huncut Petar“, forditotta es az utoszot irta Szondi Gyorgy. Budapest: Krater, 1997
    • „Хитър Петър“, пето издание. Велико Търново: Слово (поредица „Нова българска литература“), 2002
  • „Както за праведен, тъй и за грешник“ (новели). Варна: Георги Бакалов, 1978
  • „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри“ (разкази). София: Отечество, 1980
    • „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри“, второ поправено издание. София: Отечество, 1987
  • „Кълна се в Лукавия“ (новели). Варна: Георги Бакалов, 1981.
    • „Кълна се в Лукавия“, второ поправено издание. София: Народна младеж (библиотека „Прилив“), 1987
  • „Разказвачът и Смъртта“ (роман) Варна: Георги Бакалов, 1985
  • „Достойно ест. Похвално слово за българската литература“ (есета). Пловдив: Христо Г. Данов, 1986
  • „Триножник“ (публицистика). София: Христо Ботев, 1990
  • „Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си“ (фрагменти). София: Сребърен лъв, 1996
  • „Апокриф за Вавилонската кула“ (пиеса за четене). София: Балкани (поредица „Книга с автограф“), 1998
  • „Вътрешен емигрант“ (сборник интервюта по националния въпрос). София: Балкани (библиотека „Избрани интервюта“), 2001
  • „Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски“. София: Сребърен лъв, 2003
  1. а б в Г. Марковски, „Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски“, ИК „Сребърен лъв“, София, 2003, стр. 10-16.
  2. а б в г М. Иванова, „Речник по нова българска литература 1878-1992“, Българска академия на науките, Институт за литература, издателство „Хемус“, София, 1994, стр. 219-220.