Екатерина Томова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Томова
Родена 7 юли 1946 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, новела, роман
Известни творби „Забравените от небето“
Награди Награда на СБП
Съпруг Александър Томов
Деца Роман Томов

Екатерина Томова Томова е българска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Томова е родена на 7 юли 1946 г. в Пловдив. Детството ѝ преминава в родопското село Орехово. Завършва българска филология в Софийския университет.[1] [2]

Работила е като журналист и редактор в столични вестници и издателства, както и в Министерство на културата (1997-2000 г.).

Преподава в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград в катедра „Филмова и телевизионна режисура“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книгата ѝ с документални разкази „Забравените от небето“ предизвиква един от големите литературни скандали в новата ни история. Екатерина Томова се сблъсква с Николай Хайтов, който се опитва да оспори авторството ѝ, представяйки ръкописите за свои. Изчерпала всички други възможности, Томова успява да се срещне с Тодор Живков, който признава авторството ѝ… Тогавашната власт потулва скандала, книгата е издадена, по нея са поставяни представления в театъра и е печелила много награди.[1] [3]

„Забравените от небето“ има повече от десет сценични постановки в България с режисьори Юлия Огнянова (моноспектакъл на Златина Тодева)[4], Атанас Атанасов, Иван Добчев, Илия Добрев, Светозар Кнезовски и др. (някои отличени с „Аскеер“), както и една в Дюселдорфския държавен театър (Германия), осъществена от Димитър Гочев с немски театрален състав, играна през 1994/95 г. По същото време едно от реномираните издателства в Кьолн издава книгата ѝ на немски език в популярната си поредица „Киви“. По книгата е заснет и филмът „Ханът между Черното и Бялото море“ (БНТ) от режисьора Димитър Шарков.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

За книгата си „Забравените от небето“ получава наградата на СБП.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
  • „Изгряващи хълмове“ (1975),
  • „Автопортрет“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 47 с.
Проза
  • „Забравените от небето“ (1994, документални разкази) (2 изд., 2007),
  • „Гости от другия свят“. София: Иван Вазов, 1994, 160 с. (роман),
  • „Празникът на мъртвите“ (1997, сборник с новели).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков“, сайт на издателство „Хермес“.
  2. CV на Екатерина Томова Томова.
  3. Ирина Вагалинска, „Капанът на книжните скандали“, сп. „Тема“, бр. 48 (319), 3-9 декември 2007.
  4. Патриция Николова, „И сам актьорът е актьор“, в. „Труд“, 17 декември 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]