Филип Киркоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Киркоров
Филип Киркоров. Витебск, 2014 г.
Филип Киркоров. Витебск, 2014 г.
Информация
Роден
Филип Бедросов Киркоров
30 април 1967 г. (1967-04-30) (51 г.)
Стил поп
Инструменти пиано
Глас тенор
Активни години 1985 –
Музикален издател Мелодия
Свързани изпълнители Алла Пугачова, Ани Лорак, Маша Распутина, Сакис Рувас, Анна Нетребко, Анастасия Стоцкая, Бедрос Киркоров
Уебсайт www.kirkorov.ru
Страница в IMDb
Филип Киркоров в Общомедия

Фи́лип Кирко́ров (на руски: Фили́пп Бедро́сович Кирко́ров) e роден в България, руски поп певец, актьор, народен артист на Руската федерация, Украйна, Чечения и Ингушетия, академик на Международната академия на духовното единство на народите на света.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 април 1967 г. в град Варна, в артистичното семейството на Бедрос Киркоров на български певец от арменски произход и руската му съпруга. Семейството още в детството му се мести в СССР. Възпитаник е на Държавното музикално училище „Гнесини“ в Москва, което завършва с червена диплома за отличен успех.

Той е женен за певицата Алла Пугачова, с която впоследствие се развежда.

През 2011 г. се ражда дъщеря му Алла-Виктория[1][2]. През 2012 г. се ражда синът му Мартин.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му изява е през ноември 1985 г. в предаването „Шире круг“, изпълнявайки песента „Альоша“ на български език.

Още в началото на 1990-те години става известен поп певец в Русия. Популярност добива с няколко кавъра на български хитове, писани от Тончо Русев, които превръща в руски шлагери. Сред песните са „Телефонна любов“, популярна в изпълнение на Васил Найденов, „Прегърни ме“ – на дует „Ритон“ и „Детски спомен“ – на Орлин Горанов и Кристина Димитрова. С песента „Небо и земля“ Киркоров печели гран при на конкурса Шлагер-90 в Ленинград. През 1992 г. записва песента „Атлантида“, която дава наименованието и на едноименното му шоу. Година по-късно получава премията „Овация“ в номинацията за певец на годината, както и премия от „Златният Орфей“.

Големият му успех идва, след като сключва брак с примата на руската попмузика Алла Пугачова. Бракът им, узаконен в Йерусалим, е в сила от 1994 до 2005 г. Алла, която е с 18 г. по-възрастна, дава мощен тласък на кариерата му. Те остават близки приятели и след приключването на брака им. Филип пее не само на най-значимите концерти в Русия и препълва многократно най-големите зали в Москва и Петербург, но и се изявява в цял свят, като постига голям успех в САЩ и Германия.

Артистичната му кариера се отличава с триумфални победи, скандали, престижни награди и изпълнения на известни световни сцени – Madison Square Garden, Friedrichstadt Palace, Grand Theater, Jubilee Theater, Taj Mahal, Roy Thompson Hall, MGM Grand, както и в прочутата Карнеги хол в Ню Йорк.

През 1995 г. участва на финала на Евровизия, но заема едва 17 място.

През 2008 г. изнася юбилейни концерти в Европа и САЩ – част от турне, посветено на 25-тата годишнина от старта на музикалната му кариера. Същата година е специален гост и част от журито на кастинга за „Мюзик Айдъл 2“ в България. Редовно гастролира и в България – участвал е в „Златният Орфей“, а през последните години прави концерти в зала 1 на НДК и родния си град Варна. Сред българските му приятели са дует „Ритон“, Георги Христов, Тончо Русев, Андрей Баташов, Ники Кънчев и Лили Иванова.

От април 2011 е водещ на предаването А фактор, където председател на журито е бившата му съпруга Алла Пугачова.

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Турнета и самостоятелни концерти[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни концерти

Концерти зад граница: САЩ, Италия, ОАЕ, Австрия, Белорусия, Казахстан, Турция, Монголия, Великобритания и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Русия“         Портал „Русия