Оркестър София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оркестър София
Създадена Flag of Bulgaria.svg София, България
Стил поп, джаз
Активност 1964 – 1984
Музикален издател Балкантон
Членове Вижте текста.

Оркестър „София“ е комбо формация, създадена през 1964 г. към Столичната община.

През 1960те и 1970те години е сред водещите оркестри на българската поп музика и има значителен принос в развитието на този жанр в страната. През него са минали и утвърдили много известни български поп изпълнители. По време на дългогодишното му съществуване в оркестъра са свирили много от известните български джаз музиканти. Може да се каже, че оркестър „София“ е школа за развитие и усъвършенстване на голям кръг от българската музикална общност за времето си.

Емил Георгиев е първият диригент на оркестъра при основаването му. С оркестър „София“ са работили големите имена в нашата музика.

Солисти[редактиране | редактиране на кода]

Оркестърът взима участие като съпровождаща група на много български и чужди фестивали – „Златният Орфей“, фестивала за забавна музика в Сочи, фестивала в Познан (Полша) и др., където акомпанира на световноизвестните изпълнители:

През 1981 г. заедно с певицата Камелия Тодорова участва в известния джазов фестивал „Jazz Jamboree“ във Варшава (Полша).

Музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Диригенти[редактиране | редактиране на кода]

Брас секция[редактиране | редактиране на кода]

Тромпетисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Данов
  • Атанас Шахов
  • Константин Носов – СССР
  • Генчо Въртовски

Саксофонисти[редактиране | редактиране на кода]

Тромбонисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Константин Драгнев
  • Махрам Белберян
  • Петър Попов
  • Иван Тошев
  • Георги Борисов

Ритъм секция[редактиране | редактиране на кода]

Китаристи[редактиране | редактиране на кода]

  • Християн Платов
  • Климент Гинин
  • Филип Малеев
  • Илия Караянев (Личо Стоунса) – 1971 г.
  • Николай Бусеров (Кольо Бусера)
  • Александър Дамянов (Картофа)
  • Николай Белев (Коко) – от 1977 до 1982 г.
  • Асен Гаргов (Гари) – от 1982 до 1984 г.

Пианисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Ненков
  • Николай Арабаджиев
  • Иван Янков
  • Даниел Гергов (Дуньо)
  • Любомир Георгиев (Графа)
  • Тодор Карапетков – от 1977 до 1982 г.
  • Рафи Жамакорцян
  • Румен Спиров – от 1983 до 1984 г.

Басисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Янко Торбов
  • Теодоси Стойков (Тошето)
  • Любомир Мицов
  • Симеон Венков (Мони) – от 1972 до 1975 г.
  • Чавдар Павлов (Чавето)
  • Руслан Купенов (Графа)
  • Крум Захариев
  • Орлин Лалов – от 1982 до 1984

Барабанисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Константин Лазаров
  • Петър Славов (Пъпеша)
  • Радул Начков (Ярката)
  • Крум Калъчев (Бузата) – от 1977 до 1982
  • Герган Герганов
  • Цветан Банов – от 1983

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

С основаването на оркестъра, чиято главна цел е била да акомпанира на известните поп певци в страната, музикантите в него започват да свирят и джазови пиеси, главно стандарти. Първата малка самостоятелна плоча е с четири джазови пиеси, издадена през 1968 г., а впоследствие музикантите започват да свирят по-задълбочени самостоятелни композиции. При самолетна катастрофа на път за Алжир на летището в София през 1971 г. загиват едни от най-добрите музиканти през този период – Н. Арабаджиев, Хр. Чолаков, Л. Мицов и певицата Паша Христова. Оцелелите от катастрофата изпадат в стрес и дълго време след това не могат да работят пълноценно. След този черен период за оркестъра музикантите работят главно като акомпаниращ състав на различни фестивали и турнета в България и в чужбина, но постепенно изработват и свой репертоар от песни и инструментални пиеси, които записват в два албума – „Аз танцувам буги“ (през 1980 г.) и „Питекантропус Робустус“ (1981 г.). Оркестър „София“ е гостувал във всички страни от Източна Европа, както и в Алжир, Куба, ФРГ, Турция, Швейцария и Финландия.

През периода 1979 – 1982 г. оркестърът взема дейно участие в джазовия живот в България. На Първият джаз фестивал в Зала България оркестърът има самостоятелна програма, а много от музикантите взимат участие в различни джаз формации и джемсешъни. В края на 1981 г. всички музиканти, без Д. Симеонов, напускат щатната работа в СГНС и заминават на работа в чужбина под името „Динамит брас бенд“, с ръководител – Георги Борисов, като след завръщането си в България, при някои от изявите си в края на 80-те и началото на 90-те се представят и като оркестър „София“ или „София-Динамит брас бенд“, като през този период работят с Тодор Колев (участват при издаване на албума „Немам нерви“, през 1991 г.) и са част от телевизионните шоута „Как ще ти стигнем... с Тодор Колев“ и „Вход свободен“. В края на съществуването си приемат името „Георги Борисов брас бенд“. От 1982 до 1984 г. на щат в оркестъра се води групата на Лили Иванова. През 1984 г. Оркестър „София“ (след смъртта на Георги Борисов) престава да съществува.

През 2014 година, по повод 50-годишнината от създаването на оркестъра, Димитър Симеонов (Мончо) събира част от останалите живи музиканти и изнасят няколко концерта в София и в други градове на страната, вземат участие и на традиционния джаз-фестивал в Банско. Снимат се и в документален филм „Оркестърът на София“. Оркестър „София“ от 2014 г. е в състав: Димитър Симеонов – тенор саксофон, Даниел Гергов (Дуньо) – клавишни, Радул Начков (Ярката) – ударни (на участието в Банско на барабаните е Крум Калъчев (Бузата)), Генчо Въртовски – тромпет, Чавдар Павлов (Чавето) – бас китара и други музиканти, свирили през годините в легендарния Оркестър „София“. Оттогава почти всяка година през месец април, около 16-ти, на която дата е основан оркестърът, музикантите се събират и изнасят поне по един концерт. Канени са и на частни партита, имат и други епизодични участия след 2014 година.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми
  • „Софийски естраден оркестър“ 1970
  • „Аз танцувам буги“ 1980
  • „Питекантропус Робустус“ 1981
     Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България