Димитър Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Симеонов .

Димитър Симеонов
български музикант
Роден
22 май 1932 г. (86 г.)
Националност Флаг на България България
Професия саксофонист, цигулар, диригент
Музикална кариера
Инструменти саксофон, цигулка

Димитър („Мончо“) Георгиев Симеонов е български саксофонист, цигулар, диригент и първият преподавател по саксофон в Консерваторията.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 май 1932 г. в София. Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в Царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка Недялка Симеонова. Баща му, Георги Димитров, е пианист.

Завършва музикалното училище в София 1951 г. и оттогава свири в „Джаза на младите“. В 1955 г. постъпва в Джаза на оптимистите и същата година завършва Музикалната академия. През 1960 г.е в Естрадния оркестър на Българско национално радио.

Свири в най-различни нашумели формации, работи в Сирия и Ливан. Основава оркестър „София“, където е диригент в продължение на 20 години. Има издадени седем учебни школи по саксофон.

Най-страшният ден в живота му е 21 декември 1971 г. Симеонов е заедно с много свои колеги от оркестър „София“ лети в злополучния самолет, който се разбива на летището в София и в който загива Паша Христова. Той е сред малкото оцелели.

От 1984 г. става главен художествен ръководител на група „Сребърни звезди“ от естрада на армията. За 40 години творческа дейност има над 3000 концерта из цяла Европа. Редовен участник е в „Златният Орфей“ и „Мелодия на годината“.

От 1973 г. членува в Съюза на българските композитори. Същата година става член на Асоциацията на саксофонистите класици в град Бордо във Франция.

Като диригент на оркестър „София“ е правил много рецитали на „Златният Орфей“ с много български и чуждестранни изпълнители.

През 1955 г. се жени за Екатерина Симеонова (гримьор в Българската национална телевизия), с която има 58-годишен брак, трима сина, двама внука и две внучки.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 г. – юбилеен медал „100 години София“
  • 1980 г. – Сребърна лира
  • 1981 г. – 1300 години България
  • 1982 г. – орден „Кирил и Методий“ първа степен
  • 1985 г. – заслужил артист
  • 2007 г. – Златна лира

Бележки[редактиране | редактиране на кода]