Димитър Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Симеонов .

Димитър Симеонов
български музикант, диригент и преподавател
Димитър Симеонов при удостояването му с „Почетен гражданин на София“, 17 септември 2018 г.
Димитър Симеонов при удостояването му с „Почетен гражданин на София“, 17 септември 2018 г.

Роден
Починал
2 януари 2019 г. (86 г.)
Националност Флаг на България България
Професия саксофонист, цигулар, диригент, преподавател
Музикална кариера
Стил поп, джаз
Инструменти саксофон, цигулка
Семейство
Съпруга Екатерина Симеонова
Деца 3

Димитър Георгиев Симеонов, известен и с прякора си „Мончо“, е български саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият преподавател по саксофон в Консерваторията, автор на учебни помагала по специалността.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 май 1932 г. в София. Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в Царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка Недялка Симеонова. Баща му, Георги Димитров, е пианист.

Завършва музикалното училище в София 1951 г. и оттогава свири в „Джаза на младите“. В 1955 г. постъпва в Джаза на оптимистите и същата година завършва Музикалната академия. През 1960 г. е в Естрадния оркестър на Българско национално радио.

Свири в най-различни нашумели формации, работи в Сирия и Ливан. Основава оркестър „София“, където е диригент в продължение на 20 години. Има издадени седем учебни школи по саксофон.

Най-страшният ден в живота му е 21 декември 1971 г. Симеонов е заедно с много свои колеги от оркестър „София“ лети в злополучния самолет, който се разбива на летището в София и в който загива Паша Христова. Той е сред малкото оцелели. Колегите му го избират за ръководител на състава и той остава начело на формацията до края на съществуването ѝ през 1984 г.[2]

От 1984 г. става главен художествен ръководител на група „Сребърни звезди“ от естрада на армията. За 40 години творческа дейност има над 3000 концерта из цяла Европа. Редовен участник е в „Златният Орфей“ и „Мелодия на годината“.

Автор е на редица композиции, включително на пиесите Фантазия за камерен оркестър, сопран саксофон, флейта и пиано (посветена на майка му – проф. Недялка Симеонова), „Софийски хоризонти“ и др. За репертоара на ЕОБРТ пише инструментални парафрази на популярни песни. С аранжимента си на „Имам земя“ в изпълнение на Мария Нейкова печели награда от „Златният Орфей“.

От 1973 г. членува в Съюза на българските композитори. Същата година става член на Асоциацията на саксофонистите класици в град Бордо във Франция.

Като диригент на оркестър „София“ е правил много рецитали на „Златният Орфей“ с много български и чуждестранни изпълнители.

През 1955 г. се жени за Екатерина Симеонова (гримьор в Българската национална телевизия), с която има 62-годишен брак, трима синове, двама внуци и две внучки.

През юни 2018 г. музикантът представя своята автобиографична книга „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“.

Умира на 2 януари 2019 г. в София.[3]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 г. – юбилеен медал „100 години София“
  • 1980 г. – Сребърна лира
  • 1981 г. – 1300 години България
  • 1982 г. – орден „Кирил и Методий“ първа степен
  • 1985 г. – заслужил артист
  • 2007 г. – Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци
  • 2018 г. – Кристално огърлие от Съюза на българските музикални и танцови дейци
  • 2018 г. – Почетен гражданин на София[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]