Побит камък (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

Побит камък
Общи данни
Население  (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 643 (НСИ)
Землище 47,684 km²
Надм. височина 1271 m
Пощ. код 4638
Тел. код 03547
МПС код РА
ЕКАТТЕ 59224
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Сърница
Неби Бозов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Медени поляни
Абдула Абдулах
(ГЕРБ)

Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Сърница, област Пазарджик. Създадено е с Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. (обнародван, ДВ, бр. 101 от 26 декември 1978 г.) при отделяне от село Сърница в тогавашните община Сърница, Пазарджишки окръг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Побит камък е разположено в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград. Селото съществува като отделно населено място от декември 1978 г. и носи името си от побита скала̀ с височина около 4 м в ливадите на местността „Азмако“. Има предположения, че скалата е менхир или езически идол на Богинята-майка, издигнат от древните траки. Разположено в приказната долина на река Доспат, обхващаща го от всички страни, селото е обградено с планински възвишения – на югозапад „Дивите кози“, на юг извисеният на 1938 м връх Беслет (наричан от местното население Беслен), на север от селото е „Дерменка“, на изток се намират местността „Стойчов чарк“ и „Дзюле“ – между които е пътят за близката (на около 1,5 – 2 км) обитавана местност „Селище“ (където до края на 20 век е имало минно предприятие), а на запад е местността „Бейовото“.

Други близки населени места по течението на река Доспат са село Медени поляни от северозапад и градовете Сърница и Доспат на югоизток.

История[редактиране | редактиране на кода]

Има сведения, че около селото е имало 8 поселения на траките от племето беси. Те издигнали най-високия менхир на Балканите и редица скални светилища в района. По-късно по тези места се заселват и славяни, които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на местното население. През Средновековието населението и околните местности преминават последователно от Византия в пределите на България и обратно, а по-късно и в Латинската империя на Балдуин Фландърски до 1207 г. Между 1207 и 1230 г. местностите около село Побит камък са във владението на Деспот Слав, чиято резиденция е била крепостта Цепина – тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори. След падането на Българското царство под властта на османците през 1396 г. и по-късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема исляма. Имало е и временни поселения на юруци, които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“[1] и „Юрто“. За известно време през 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места, а само временни колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878 г.) тези земи остават като пограничен район между автономната област „Източна Румелия“ и Османската империя според Берлинския договор. След Балканската война 1912-1913 г. тези територии влизат в границите на Царство България. В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници – българи-мюсюлмани, от околностите на село Бабяк и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран, собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от партизаните. През лятото на 1943 г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между отряд „Антон Иванов“ и отряда на Никола Парапунов, а през лятото на 1944 г. – между отрядите Чепинец и Анещи Узунов. През 1950 г. е открито и селско училище до четвърти клас, носещо името на Никола Вапцаров, като в сградата се е намирал и магазинът, а през 1999 г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото изповядва исляма. Поради този факт местното население бива наричано българомохамедани, чийто майчин език е българският. В селото има джамия, построена през 1995 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна родопска кухня[3], в която преобладават ястията с картофи, месо и различни видове баници.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юрт или юртище (от турски: yurt) – празен запустял двор между къщи.
  2. 1. Косене на трева за сено; коситба. 2. Времето, когато се коси.
  3. Ястията, които се готвят.