Исбул
Кавха̀н Исбу̀л е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на кановете Омуртаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) и Пресиан (836 – 852).
| Исбул | |
| български кавхан, регент и болярин | |
| Управление | 813? – след 837 |
|---|---|
| Регент на | кан Маламир/кан Пресиян I |
| Регентство | 831 – 836/836 – ? |
| Наследил | Иратаис |
| Наследник | Петър (дипломат) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Род на кавханите? |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Титлата „кавхан“ е втора по ранг в йерархията на Първото българско царство. Исбул заема този пост още по времето на хан Омуртаг. Когато Маламир наследява хан Омуртаг, мирният договор с Византия от 815 г. е потвърден от страна на прабългарите. Ромеите обаче решават, че моментът е удобен за нападение срещу България. Кавхан Исбул повежда българската армия, водейки със себе си и младия кан. Изтласква противника, навлиза във византийска територия и завзема крепостите Проват (до Одрин) и Бурдизон. След това мирният договор е подновен. Кавханът продължава строителната дейност на кан Омуртаг – в строителен надпис от времето на кан Маламир се съобщава, че неговият кавхан Исбул е направил водоскок и го е дарил на владетеля. След ранната смърт на Маламир престолът е зает от Пресиан, син на Звиница. Отново кавхан Исбул играе първостепенна роля в управлението на държавата.
В частично запазения надпис от Филипи[1] е посочено, че кан Пресиян е изпратил кавхан Исбул в земите на славянското племе смоляни, в Югозападните Родопи и Беломорието. Предполага се, че по време на този поход на кавхан Исбул България достига до беломорското крайбрежие.
Сведения за Исбул са дадени от Филипийския надпис:
| „ | На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и кавханът срещу смоляните.............
Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда. |
“ |
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Името на Исбул носи морският нос „Исбул“ на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, Антарктика.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer) // Архивиран от оригинала на 26 септември 2013. Посетен на 28 май 2014.
