Едроплощен кофраж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Едроплощен кофраж (ЕПК) е технология за строителство на сгради от монолитен стоманобетон, при която се използват едроразмерни вертикални (до 16 m²) и хоризонтални (до 24 m²) кофражни платна за многократна употреба. Индустриализиран метод на строителство, изискващ средства за вертикален транспорт. В зависимост от последователността на изпълнение на вертикалните и хоризонтални елементи на етажната конструкция се дели на технология за разделно (едроплощен кофраж) и едновременно (тунел кофраж) изграждане. Етажната конструкция в план се изпълнява на части (тактове), които са оптимирани в технологичен проект.

Основна характеристика на едроплощните кофражи е високата скорост на строителство с тях.

Разделно изграждане (ЕПК)[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Едроплощните кофражи се появяват в Германия в резултат на голяма необходимост от бързо строителство на многоетажни сгради в градовете в началото на 60-те години на 20-ти век.

Те са продукт на индустриална революция в строителството, в комплект със средства за механизиран транспорт (хоризонтален и вертикален), като кулокранове, хидробункери, кюбели за бетон, бетонпомпи, бетонови възли, миксери за бетон, вибротехника и др.

За появата на едроплощните кофражи решаваща заслуга има масовото използване в производството на теорията за тънкостенните профили.

В началото на 70-те години на 20-ти век български строители от Техноекспортстрой започват работа в Германия с едроплощни кофражи на фирма NOE-Schaltechnik [1] Georg Meyer-Keller GmbH+Ko, KG. Придобитият опит е приложен в България на обекти първо в Стара Загора и София. С тази технология се свързват успехите на ТЕС и други задгранични организации в Германия, Африка и Близък изток, както и развитието на монолитно индустриализирано строителство в България от Софстрой, ГУСВ и др.

Закупуването на лицензи от NOE и внедряването им в ЗЕК Пловдив довежда до масово прилагане на едроплощни кофражи в строителството в България през 80-те години.

От 1992 г. технологията се прилага успешно от Главболгарстрой в ОНД (Русия).

Появата на рамкови кофражи и кризата в България през 90-те бележи края на масовото им използване.

Основни типове[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофражи за стени, колони и стълбищни клетки – универсален кофраж, комби 10, 20, 70
  • Кофражи за плочи – чекмеджета комби 10, 20, маси с H-рамки

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофражни платна за стени
  • Кофражни носещи скелета за стени – катерещи скелета, асансьорни платформи
  • Кофражни платна за плочи – чекмеджета, маси
  • Кофражни носещи скелета – конзоли, H-рамки
  • Кофражни принадлежности за притягане, окрупняване, отвесиране, декофриране, обезопасяване
  • Средства за декофриране и транспорт – транспортни колички, конзоли тип „патешка човка“ и др.

Едновременно изграждане (ТК)[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Тунел кофражът е естествено продължение в развитието на едроплощните кофражи с приложение на типизирани опростени конструкции от хотелски тип за бързо строителство на многоетажни сгради. През 70-те г. на 20-ти век намира приложение в жилищното строителство в Германия, Франция и др.

В началото на 80-те г. на 20-ти век тунел кофраж от NOE-Schaltechnik се използва от Софстрой за строителство на високи сгради. По същото време тунел кофраж от Outinord [2] се прилага от МВР Тил в София. Закупуването на лиценз от NOE и внедряването му от ЗЕК Пловдив в средата на 80-те довежда до експериментално строителство на жилищни сгради в Чепеларе, Хасково и др. Тунел кофражът е приложен в София от ГУСВ. Появата на рамкови кофражи и кризата в България през 90-те бележи края на използването на тунел кофраж.

Основни типове[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофражен тунел
  • Кофражен полутунел
  • Кофраж за стени – Масив 3000 и др.

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофражни платна за стени тунел - Масив 3000 или др.
  • Кофражни платна за плочи
  • Скелета за стени - катерещи скелета, асансьорни платформи
  • Декофражни платформи за тунели
  • Кофражни принадлежности за притягане, окрупняване, отвесиране, декофриране, обезопасяване
  • Кофражни форми за изготвяне на бетонови дистанционни кръстове
  • Техника за ускорено втвърдяване на бетона – инфрачервени излъчватели, калорифери и др.

Системност[редактиране | редактиране на кода]

Тунел кофражът е с най-висока степен на системност от едроплощните кофражи, което ограничава областта му на приложение. В сила от 1988 г. е типова проектна документация – СП-БМ.ТК'88.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статия за NOE в de.wiki, посетен на 08 юни 2015 г.
  2. Статия за Outinord, посетен на 10 юни 2015 г.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]