- Blitzkrieg пренасочва насам. За едноименната компютърна игра вижте Blitzkrieg (игра).
Светкавичната война (от немското 
Blitzkrieg) е нападателна оперативна военна доктрина, която се състои от предварителна бомбардировка (с артилерия или ВВС) и последваща атака с моторизирани сили, които използват елементите на бързина и изненада за предотвратяване изграждането на хомогенна вражеска отбрана.[1]
Основният принцип на този тип операции е развит през XX век от няколко държави и приет през годините след Първата световна война, основно от немския Вермахт, за да вгради съвременни оръжия и моторизирани сили като метод за предотвратяване на патовото положение, създадено от ровове и окопи в бъдещи конфликти. Първото практическо осъществяване на тази доктрина се провежда от Вермахта през Втората световна война.
Стратегията представлява ефективно решение за немската инвазия в Западна Европа и вътрешните операции в СССР. Тези операции зависят от изненадващи прониквания във вражеска територия, фундаментална липса на готовност във врага и невъзможността за бързи противодействия на офанзивата на нападателя - примерно разгрома на Полша през есента на 1939 година е причинен от това, че тя е на практика обкръжена от съвместно нападналите я Нацистка Германия, съюзната на Германия Словакия и СССР, настъплението се е водело на удобен за това открит терен, столицата Варшава е била на 230 километра от тогавашната граница между Полша и основната територия на Германия и на 110 километра от границата с Източна Прусия, което улеснява логистиката и снабдяването на настъпващите сили, но въпреки това на 15 септември 1939 година Вермахта започва да изпитва недостиг на гориво, ден преди това Луфтвафе изчерпва авиобомбите и без започналото след 2 дни Съветско нахлуване в Полша полската армия е щяла да успее да стабилизира фронта,[2] падането на Франция през 1940 година се дължи основно на това, че главния удар на Вермахта е нанесен в Ардените, където не е имало силни укрепления и големи количества съюзнически войски, рухването на Кралство Югославия след година до голяма степен е ускорено от нежеланието на хърватите, македонските българи, словенците, албанците и унгарците да се бият в защита на Великосръбския шовинизъм, което играе важна роля и за падането на Гърция, защото след освобождението на Вардарска Македония от сръбска окупация немските войски нахлуват през нея на гръцка територия, обхождайки отбранителната линия "Метаксас", изградена по протежение на българо-гръцката граница, а оперативната победа на Операция „Барбароса“ е освен заради изненадата, че някой въобще се е решил да нападне страната с най-мощната сухопътна армия в света и заради факта, че много червеноармейци не са желаели да се бият за обезправилия ги напълно и убил милиони техни сънародници съветски тоталитарен режим и масово са се предавали в плен.[3] Руският изследовател Виктор Суворов подчертава факта, че в доктрината на блицкрига не са разработени тактиките на пробив на дълбокоешелонирана вражеска отбрана, още повече - ако тя е усилена със или изградена изцяло от стоманобетонни бункери, и са добавени противотанкови защитни ровове, заграждения от бодлива тел, препятствия и минни полета, за разлика от съзадената със същата цел съветска доктрина за Дълбока операция, чиито основи са заложени още от армията на Царска Русия при Настъплението на Брусилов в Галиция през 1916 година. Този недостатък на блицкрига е една от причините, довели до чисто тактическите успехи и стратегическия провал на немското настъпление в района на Курската дъга през юли 1943-та година, където Червената армия в месеците преди очакваното немско нападение е изградила отбранителни позиции, простиращи се на стотици километри дълбочина.[4]
Blitzkrieg) е нападателна оперативна военна доктрина, която се състои от предварителна бомбардировка (с артилерия или ВВС) и последваща атака с моторизирани сили, които използват елементите на бързина и изненада за предотвратяване изграждането на хомогенна вражеска отбрана.[1]