Направо към съдържанието

STS-125

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-125
Данни за кораба
Име на корабаАтлантис
Полет на совалка №126
Полет на „Атлантис“ №30
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт11 май 2009 18:01:49 UTC
Кацане24 май 2009 15:39:05 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 22
Продължителност на полета12 денонощия 21 часа 37 минути 9 секунди
Брой обиколки197
Изминато разстояние~8 490 898 км
Височина на орбитата570 км
Апогей571 км
Перигей565 км
Наклон на орбитата28,47°
Период96,2 мин
NSSDC ID2009-025A
NORAD ID34933
Данни за екипажа
Членове на екипажа7
Снимка на екипажа

от ляво надясно: Масимино, Гуд, Джонсън, Олтман, Макартър, Грунсфелд, Фойстъл
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-119 STS-127
STS-125 в Общомедия

STS-125 (HST-SM04) e сто и двадесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, тридесети полет на совалката Атлантис и петата мисия по обслужването на космическия телескоп Хъбъл. Според означението полет – HST-SM04 (Hubble Space Telescope – Servicing Mission 04, или Hubble Servicing Mission (HSM)) тя трябва да е 4-та, но третата мисия (SM-3) е разделена на два полета – SM-3A и SM-3B.

Пост Астронавт
Командир Скот Олтман
четвърти космически полет
Пилот Грегъри Карл Джонсън
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Майкъл Гуд
първи космически полет
Специалист на мисията 2
Катрин Макартър
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Джон Грунсфелд
пети космически полет
Специалист на мисията 4
Майкъл Масимино
втори космически полет
Специалист на мисията 5 Ендрю Фойстъл
първи космически полет

Любопитното е, че командирът на мисията Скот Олтман е бил командир и на последната мисия по обслужването на телескопа SM-3B, а в екипажа е бил и Майкъл Масимино. Астронавтът Джон Грунсфелд участва и в двете последни мисии по обслужването на ХъбълSM-3A и SM-3B.

Основната цел на мисия STS-125 е обслужване на космическия телескоп Хъбъл. Последната обслужваща мисия (STS-109) е проведена през 2002 г. По предварителните оценки на специалистите към 2009 г. се предполагало че телескопът „Хъбъл“ ще завърши своята работа около края на 2010 г. Настоящата експедиция удължава работоспособността му поне до 2014 г.

По време на експедицията астронавтите провеждат 5 излизания в открития космос, по време на които монтират на телескопа шест нови жироскопа за стабилизация, шест нови никел-водородни акумулатори, нов компютър, отговарящ за обработката на данните, нова камера (Wide Field Camera 3), работеща в широк спектър от дължини на вълната (от инфрачервената до ултравиолетовата област) и нов спектрограф за космическа радиация, работещ в ултравиолетовия диапазон (Cosmic Origins Spectrograph). Стойността на новата широкоъгълна камера е 126 милиона долара, а стойността на спектрографа – 81 милиона долара. Астронавтите също така възстановили работоспособността на записващия спектрограф (Space Telescope Imaging Spectrograph), на който през 2007 г. излиза от строя електрозахранващата система и модернизират обзорната камера (Advanced Camera for Surveys), която излиза от строя през 2007 г. Астронавтите монтират на телескопа усъвършенстван датчик за точно насочване (fine guidance sensor).

На телескопа е монтиран и захват, към който в бъдеще, когато „Хъбъл“ окончателно излезе от строя, ще бъде прихванат спътник, който ще го изведе от орбита.

Това е първият полет на совалката от мисия STS-66 през 1994 г., когато целта не е космическа станция. Това е и първата мисия на совалка, несвързана с МКС, от катастрофата на совалката „Колумбия“ насам (2003 г.).

Високата орбита на телескопа и големият риск от сблъсък с космически отломки налага подготовката на спасителна мисия. Поради това, че орбитите на МКС и Хъбъл значително се различават една от друга, при извънредна ситуация на борда на совалката екипажът няма да има „безопасно пристанище“, каквото е станцията.

Екипажът на STS-400.
Емблема на мисията STS-400.

За такава е подготвена совалката Индевър (мисия STS-400). Тя има готовност за излитане до 7 дни след старта на „Атлантис“ от площадка 39В. Екипажът на спасителната експедиция е следният:

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Перигей: 565 км
  • Апогей: 571 км
  • Инклинация: 28,47°
  • Орбитален период: 96.2 мин
Участници Начало Край Продължителност
1 Джон Грунсфелд и Ендрю Фойстъл 14 май 2009 12:52 UTC 14 май 2009 20:12 UTC 7 часа 20 минути
2 Майкъл Масимино и Майкъл Гуд 15 май 2009 12:49 UTC 15 май 2009 20:45 UTC 7 часа 56 минути
3 Джон Грунсфелд и Ендрю Фойстъл 16 май 2009 13:35 UTC 16 май 2009 20:11 UTC 6 часа 36 минути
4 Майкъл Масимино и Майкъл Гуд 17 май 2009 13:45 UTC 17 май 2009 21:47 UTC 8 часа 2 минути
5 Джон Грунсфелд и Ендрю Фойстъл 18 май 2009 12:20 UTC 18 май 2009 19:22 UTC 7 часа 2 минути

Астронавтът Джон Грунсфелд извършва своето 6-, 7- и 8 излизане в открития космос; Майкъл Масимино – 3- и 4-то, а Ендрю Фойстъл и Майкъл Гуд – своите първи космически разходки.