STS-125

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-125
Емблема
STS-125 patch.svg
Данни за кораба
Име на кораба "Атлантис"
Полет на совалка № 126
Полет на "Атлантис" № 30
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт 11 май 2009 18:01:49 UTC
Кацане 24 май 2009 15:39:05 UTC
Място на кацане База на ВВС "Едуардс", писта 22
Продължителност на полета 12 денонощия 21 часа 37 минути 9 секунди
Брой обиколки 197
Изминато разстояние ~8 490 898 км
Височина на орбитата 570 км
Апогей 571 км
Перигей 565 км
Наклон на орбитата 28,47°
Период 96,2 мин
NSSDC ID 2009-025A
NORAD ID 34933
Данни за екипажа
Членове на екипажа 7
Снимка на екипажа
от ляво на дясно: Масимино, Гуд, Джонсън, Олтман, Макартър, Грунсфелд,  Фойстъл

от ляво на дясно: Масимино, Гуд, Джонсън, Олтман, Макартър, Грунсфелд, Фойстъл

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-119 STS-119 patch.png STS-127 STS-127 patch.png

STS-125 (HST-SM04) e сто и двадесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, тридесети полет на совалката Атлантис и петата мисия по обслужването на космическия телескоп Хъбъл. Според означението полет - HST-SM04 (Hubble Space Telescope — Servicing Mission 04, или Hubble Servicing Mission (HSM)) тя трябва да е 4-та, но третата мисия (SM-3) е разделена на два полета - SM-3A и SM-3B.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Скот Олтман
четвърти космически полет
Пилот Грегъри Карл Джонсън
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Майкъл Гуд
първи космически полет
Специалист на мисията 2
Катрин Макартър
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Джон Грунсфелд
пети космически полет
Специалист на мисията 4
Майкъл Масимино
втори космически полет
Специалист на мисията 5 Ендрю Фойстъл
първи космически полет

Любопитното е, че командирът на мисията Скот Олтман е бил командир и на последната мисия по обслужването на телескопа SM-3B, а в екипажа е бил и Майкъл Масимино. Астронавтът Джон Грунсфелд участва и в двете последни мисии по обслужването на Хъбъл - SM-3A и SM-3B.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Основната цел на мисия STS-125 е обслужване на космическия телескоп Хъбъл. Последната обслужваща мисия (STS-109) е проведена през 2002 г. По предварителните оценки на специалистите към 2009 г. се предполагало че телескопът "Хъбъл" ще завърши своята работа около края на 2010 г. Настоящата експедиция удължава работоспособността му поне до 2014 г.

По време на експедицията астронавтите провеждат 5 излизания в открития космос, по време на които монтират на телескопа шест нови жироскопа за стабилизация, шест нови никел-водородни акумулатори, нов компютър, отговарящ за обработката на данните, нова камера (Wide Field Camera 3), работеща в широк спектър от дължини на вълната (от инфрачервената до ултравиолетовата област) и нов спектрограф за космическа радиация, работещ в ултравиолетовия диапазон (Cosmic Origins Spectrograph). Стойността на новата широкоъгълна камера е 126 милиона долара, а стойността на спектрографа — 81 милиона долара. Астронавтите също така възстановили работоспособността на записващия спектрограф (Space Telescope Imaging Spectrograph), на който през 2007 г. излиза от строя електрозахранващата система и модернизират обзорната камера (Advanced Camera for Surveys), която излиза от строя през 2007 г. Астронавтите монтират на телескопа усъвършенстван датчик за точно насочване (fine guidance sensor).

На телескопа е монтиран и захват, към който в бъдеще, когато "Хъбъл" окончателно излезе от строя, ще бъде прихванат спътник, който ще го изведе от орбита.

Това е първият полет на совалката от мисия STS-66 през 1994 г. досега, когато целта не е космическа станция. Това е и първата мисия на совалка, несвързана с МКС, от катастрофата на совалката "Колумбия" насам (2003 г.).

STS-400[редактиране | редактиране на кода]

Високата орбита на телескопа и големият риск от сблъсък с космически отломки налага подготовката на спасителна мисия. Поради това, че орбитите на МКС и Хъбъл значително се различават една от друга, при извънредна ситуация на борда на совалката екипажът няма да има "безопасно пристанище", каквото е станцията.

Екипажът на STS-400.
Емблема на мисията STS-400.

За такава е подготвена совалката Индевър (мисия STS-400). Тя има готовност за излитане до 7 дни след старта на "Атлантис" от площадка 39В. Екипажът на спасителната експедиция е следният:


Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Перигей: 565 км
  • Апогей: 571 км
  • Инклинация: 28,47°
  • Орбитален период: 96.2 мин

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Джон Грунсфелд и Ендрю Фойстъл 14 май 2009 12:52 UTC 14 май 2009 20:12 UTC 7 часа 20 минути
2 Майкъл Масимино и Майкъл Гуд 15 май 2009 12:49 UTC 15 май 2009 20:45 UTC 7 часа 56 минути
3 Джон Грунсфелд и Ендрю Фойстъл 16 май 2009 13:35 UTC 16 май 2009 20:11 UTC 6 часа 36 минути
4 Майкъл Масимино и Майкъл Гуд 17 май 2009 13:45 UTC 17 май 2009 21:47 UTC 8 часа 2 минути
5 Джон Грунсфелд и Ендрю Фойстъл 18 май 2009 12:20 UTC 18 май 2009 19:22 UTC 7 часа 2 минути

Астронавтът Джон Грунсфелд извършва своето 6-, 7- и 8-мо излизане в открития космос; Майкъл Масимино — 3- и 4-то, а Ендрю Фойстъл и Майкъл Гуд — своите първи космически разходки.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]