Направо към съдържанието

STS-106

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-106
Данни за кораба
Име на корабаАтлантис
Полет на совалка №99
Полет на „Атлантис“ №22
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт8 септември 2000 12:45:47 UTC
Скачване10 септември 2000 05:51:25 UTC
Място на скачванеМКС
Разкачване18 септември 2000 03:46:00 UTC
Кацане19 септември 2000 07:56:48 UTC
Място на кацанеКЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета10 денонощия 19 часа 11 минути 1 секунда
Брой обиколки185
Изминато разстояние~7 900 000 км
Височина на орбитата328 км
Апогей386 км
Перигей375 км
Наклон на орбитата51,6°
Период92,2 мин
МасаПри старта: 115 259 кг;
при кацането: 100 369 кг;
полезен товар: 10 219 кг
NSSDC ID2000-053A
NORAD ID26489
Данни за екипажа
Членове на екипажа7
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Олтман, Уилкът, прави: Моруков, Мастрачио, Лу, Бърбенк, Маленченко
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-101 STS-92
STS-106 в Общомедия

STS-106 e деветдесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, двадесет и втори полет на совалката Атлантис и четвърти полет към необитаемата все още Международната космическа станция (МКС).

Пост Астронавт
Командир Терънс Уилкът
четвърти космически полет
Пилот Скот Олтман
втори космически полет
Специалист на мисията 1 Даниел Бърбенк
първи космически полет
Специалист на мисията 2
Ричард Мастрачио
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Борис Моруков (РКА)
първи космически полет
Специалист на мисията 4 Едуард Лу
втори космически полет
Специалист на мисията 5 Юрий Маленченко (РКА)
втори космически полет

Совалката „Атлантис“ се скача на втория ден на полета си с Международната космическа станция. Основните задачи са транспорт на доставките, разтоварване на скачения междувременно със станцията товарен кораб Прогрес М1-3, подготовка на станцията за пристигането на първия и постоянен екипаж и монтажни работи по станцията в открития космос. На 11 септември Едуард Лу и Юрий Маленченко правят излизане в открития космос с продължителност 6 часа и 14 минути за монтаж на магнитометър и няколко кабела между модулите „Заря“ и новоскачения модул „Звезда“. Магнитометърът е част от навигационната система, с която да може да се определя позицията на станцията в космоса по отношение посоката и силата на магнитното поле на Земята.

След скачването в продължение на 5 дни се разтоварват около 3 тона материали, доставени с двойния модул Спейсхеб, намиращ се в товарния отсек на совалката „Атлантис“ и скаченият със станцията товарен космически кораб „Прогрес М1-3“. Товарът се състои от храна, облекло, 6 контейнера с вода, медицинско оборудване, компютър, включително и аксесоари и лични вещи на първия постоянен екипаж на станцията. По време на съвместния полет, височината на орбитата на станцията е „повдигната“ с около 22.5 км.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса на совалката:
    • при старта: 115 259 кг
    • при приземяването: 100 369 кг
  • Маса на полезния товар:10 219 кг
  • Перигей: 375 км
  • Апогей: 386 км
  • Инклинация: 51,6°
  • Орбитален период: 92.2 мин

Скачване с „МКС“

  • Скачване: 10 септември 2000, 05:21:25 UTC
  • Разделяне: 18 септември 2000, 03:46:00 UTC
  • Време в скачено състояние: 7 денонощия, 21 часа, 54 минути, 35 секунди.
Участници Начало Край Продължителност
1 Едуард Лу и Юрий Маленченко 11 септември 2000 04:47 UTC 11 септември 2000 11:01 UTC 6 часа 14 минути

Това е шестата космическа разходка за обслужване на станцията и 50 в историята на Спейс шатъл. Тя е и втора съвместна американско-руска космическа разходка (първата е извършена през 1997 г. по време на мисия STS-86 около станцията Мир).