STS-37

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-37
Емблема
Sts-37-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Атлантис"
Полет на совалка № 39
Полет на "Атлантис" № 8
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт 5 април 1991 14:22:44 UTC
Кацане 11 април 1991 11:55:29 UTC
Място на кацане База на ВВС "Едуардс", писта 33
Продължителност на полета 5 денонощия 23 часа 32 минути 44 секунди
Брой обиколки 144
Изминато разстояние 3 952 972 км
Височина на орбитата 459 км
Апогей 462 км
Перигей 450 км
Наклон на орбитата 28,5°
Период 93,7 мин
Маса при старта: 116 040 кг
при кацането: 86 651 кг
полезен товар: 17 204 кг
NSSDC ID 1991-027A
NORAD ID 21224
Данни за екипажа
Членове на екипажа 5
Снимка на екипажа
от ляво на дясно: Камерън, Апт, Нейгел, Рос, Годуин

от ляво на дясно: Камерън, Апт, Нейгел, Рос, Годуин

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-35 Sts-35-patch.svg STS-39 Sts-39-patch.png

STS-37 e тридесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и осми полет на совалката Атлантис. Основната задача на тази мисия е извеждането в космоса на рентгеновата гама-обсерватория "Комптън".

Екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Стивън Нейгел
трети космически полет
Пилот Кенет Камерън
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Джери Рос
трети космически полет
Специалист на мисията 2
Джером Апт
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Линда Годуин
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | edit source]

Стартът на мисията е планиран и осъществен за 5 април 1991 г. в 14:18 UTC.

Основният полезен товар е гама-лъчевата обсерватория (CGRO) е изведен на третия ден от полета. Това е втората от четирите планирани големи космически обсерватории на НАСА (първата е космическия телескоп Хъбъл, стартирала с мисия STS-31 през април 1990 г.). С негова помощ се наблюдават в продължение на 2 години високоенергийни гама излъчвания, които не могат да проникнат през земната атмосфера. Със своето тегло от повече от 15 тона, той е най-тежкият спътник, намиращ се в ниска орбита и изведен от космическа совалка. Той е и първият спътник, имащ възможност за дозареждане с гориво от совалката. След пет месеца в космоса, през които носи името "Gamma Ray Observatory" е наречен на името на Нобеловия лауреат Артър Холи Комптън (Compton Gamma Ray Observatory) След няколко месеца той е бил в чест на физик и Нобелов лауреат Артър Холи Комптън в Compton Gamma Ray обсерватория преименува.

При извеждането от товарния отсек се установява, че антената за контрол на телескопа не се е разтворила. Затова се налага да се направи извънредно излизане в открития космос. Това е първата непланирана космическа разходка от мисия STS-51D насам (април 1985 г.). На следващия ден се осъществява първата планирана космическа разходка от мисия STS-61B насам (ноември 1985 г.). По време на някое от излизанията се оказва, че ръкавицата на някой от астронавтите (не се разкрива кой от двамата), е пробита вероятно от космически боклук. Любопитното е, че пробивът е забелязан на борда на совалката, след приключване на излизанията в открития космос и не е имало спад на налягане в костюма.

Кацане става на 11 април 1991 г., в 13:55 UTC на писта 33 на военновъздушната база "Едуардс" в Калифорния. Заради лошото време в района на базата кацането е отложено с 1 ден. Седмица по-късно совалката е транспортирана до космическия център "Кенеди".

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса:
    • При старта: 116 040 кг
    • При кацането: 86 651 кг
    • Полезен товар: 17 204 кг
  • Перигей: 450 км
  • Апогей: 462 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 93.7 мин

Космически разходки[редактиране | edit source]

Участници Начало Край Продължителност
1 Джером Апт и Джери Рос 7 април 1991 18:39 UTC 7 април 1991 23:05 UTC 4 часа 26 минути
2 Джером Апт и Джери Рос 8 април 1991 14:43 UTC 8 април 1991 20:30 UTC 5 часа 47 минути

Галерия[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]