Направо към съдържанието

STS-37

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-37
Данни за кораба
Име на корабаАтлантис
Полет на совалка №39
Полет на „Атлантис“ №8
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт5 април 1991 14:22:44 UTC
Кацане11 април 1991 11:55:29 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 33
Продължителност на полета5 денонощия 23 часа 32 минути 44 секунди
Брой обиколки144
Изминато разстояние3 952 972 км
Височина на орбитата459 км
Апогей462 км
Перигей450 км
Наклон на орбитата28,5°
Период93,7 мин
Масапри старта: 116 040 кг
при кацането: 86 651 кг
полезен товар: 17 204 кг
NSSDC ID1991-027A
NORAD ID21224
Данни за екипажа
Членове на екипажа5
Снимка на екипажа

от ляво надясно: Камерън, Апт, Нейгел, Рос, Годуин
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-35 STS-39
STS-37 в Общомедия

STS-37 e тридесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и осми полет на совалката Атлантис. Основната задача на тази мисия е извеждането в космоса на рентгеновата гама-обсерватория „Комптън“.

Пост Астронавт
Командир Стивън Нейгел
трети космически полет
Пилот Кенет Камерън
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Джери Рос
трети космически полет
Специалист на мисията 2
Джером Апт
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Линда Годуин
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Стартът на мисията е планиран и осъществен за 5 април 1991 г. в 14:18 UTC.

Основният полезен товар е гама-лъчевата обсерватория (CGRO) е изведен на третия ден от полета. Това е втората от четирите планирани големи космически обсерватории на НАСА (първата е космическия телескоп Хъбъл, стартирала с мисия STS-31 през април 1990 г.). С негова помощ се наблюдават в продължение на 2 години високоенергийни гама излъчвания, които не могат да проникнат през земната атмосфера. Със своето тегло от повече от 15 тона, той е най-тежкият спътник, намиращ се в ниска орбита и изведен от космическа совалка. Той е и първият спътник, имащ възможност за дозареждане с гориво от совалката. След пет месеца в космоса, през които носи името Gamma Ray Observatory е наречен на името на Нобеловия лауреат Артър Холи Комптън (Compton Gamma Ray Observatory) След няколко месеца той е бил в чест на физик и Нобелов лауреат Артър Холи Комптън в Compton Gamma Ray обсерватория преименува.

При извеждането от товарния отсек се установява, че антената за контрол на телескопа не се е разтворила. Затова се налага да се направи извънредно излизане в открития космос. Това е първата непланирана космическа разходка от мисия STS-51D насам (април 1985 г.). На следващия ден се осъществява първата планирана космическа разходка от мисия STS-61B насам (ноември 1985 г.). По време на някое от излизанията се оказва, че ръкавицата на единия от астронавтите (не се разкрива кой от двамата) е пробита вероятно от космически боклук. Любопитното е, че пробивът е забелязан чак след приключване на мисията по излизането в открития космос и връщането на борда на совалката, тъй като не е имало спад на налягане в костюма.

Кацане става на 11 април 1991 г., в 13:55 UTC на писта 33 на военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния. Заради лошото време в района на базата кацането е отложено с 1 ден. Седмица по-късно совалката е транспортирана до космическия център „Джон Ф. Кенеди“.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • При старта: 116 040 кг
    • При кацането: 86 651 кг
    • Полезен товар: 17 204 кг
  • Перигей: 450 км
  • Апогей: 462 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 93.7 мин
Участници Начало Край Продължителност
1 Джером Апт и Джери Рос 7 април 1991 18:39 UTC 7 април 1991 23:05 UTC 4 часа 26 минути
2 Джером Апт и Джери Рос 8 април 1991 14:43 UTC 8 април 1991 20:30 UTC 5 часа 47 минути