STS-38
| STS-38 | |
|---|---|
 | |
| Данни за кораба | |
| Име на кораба | „Атлантис“ |
| Полет на совалка № | 37 |
| Полет на „Атлантис“ № | 7 |
| Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39A |
| Старт | 15 ноември 1990 23:48:15 UTC |
| Кацане | 20 ноември 1990 21:42:42 UTC |
| Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 33 |
| Продължителност на полета | 4 денонощия 21 часа 54 минути 31 секунди |
| Брой обиколки | 79 |
| Изминато разстояние | 3 291 199 км |
| Височина на орбитата | 263 км |
| Апогей | 226 км |
| Перигей | 78 км |
| Наклон на орбитата | 28,5° |
| Период | 87,5 мин |
| Маса | Спътник: ~3000 кг; ускорител на спътника: ~18 000 кг; полезен товар: ~21 000 кг |
| NSSDC ID | 1990-097A |
| NORAD ID | 20935 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 5 |
| Снимка на екипажа | |
 от ляво надясно: Гимар, Кълбъртсън, Спрингер, Коуви, Мийд | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
STS-41  |
STS-35  |
| STS-38 в Общомедия | |
STS-38 e тридесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и седми полет на совалката Атлантис. Основната цел на мисията е извеждане в орбита на шпионския спътник „USA-67“ по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ.
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
| Пост | Астронавт |
|---|---|
| Командир | Ричард Коуви трети космически полет |
| Пилот | Франк Кълбъртсън първи космически полет |
| Специалист на мисията 1 | Робърт Спрингър втори космически полет |
| Специалист на мисията 2 | Карл Мийд първи космически полет |
| Специалист на мисията 3 |
Чарлс Гимар първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът[редактиране | редактиране на кода]
По време на седмия си полет в полза на Министерството на отбраната на САЩ, „Атлантис“ извежда разузнавателен спътник USA-67, който се предполага, че е тип Магнум-(ELINT – electronic intelligence, електронно разузнаване). Той е изведен от товарния отсек на совалката на седмата обиколка от полета и по-късно се разполага на геосинхронна орбита над територията на СССР. Други подобни спътници са изведени при мисии STS-51C и STS-33. Една от първите му задачи е наблюдение на събитията по време на първата война в Залива през 1990 г.
Кацането на совалката е забавено с 1 ден заради лошото време и силните ветрове в района на Военновъздушната база „Едуардс“. Прогнозата за продължаващо лошо време довежда до решението да се предприеме кацане в КЦ „Кенеди“. Това е първото кацане в КЦ „Кенеди“ за совалката и първото за совалка от април 1985 г., мисия STS-51D на совалката Дискавъри.
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса:
- На спътника: ~3000 кг
- Ускорител на спътника: ~18 000 кг
- Полезен товар: ~21 000 кг
- Перигей: 78 км
- Апогей: 226 км
- Инклинация: 28,5°
- Орбитален период: 87.5 мин
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Совалките „Атлантис“ и „Колумбия“ на стартовата площадка в КЦ „Кенеди“.
Совалката в орбита.
Слънчева светлина на повърхността на океана.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хронология на мисията ((en))
- STS-38 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. ((en))
| |||||||||
