STS-66
STS-66 | |||||
Емблема | |||||
---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||
Данни за кораба | |||||
Име на кораба | „Атлантис“ | ||||
Полет на совалка № | 66 | ||||
Полет на "Атлантис" № | 13 | ||||
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39В | ||||
Старт | 3 ноември 1994 16:59:43 UTC | ||||
Кацане | 14 ноември 1994 15:33:45 UTC | ||||
Място на кацане | База на ВВС „Едуардс“, писта 22 | ||||
Продължителност на полета | 10 денонощия 22 часа 34 минути 2 секунди | ||||
Брой обиколки | 174 | ||||
Изминато разстояние | 7 330 226 км | ||||
Височина на орбитата | 304 км | ||||
Апогей | 310 км | ||||
Перигей | 296 км | ||||
Наклон на орбитата | 57,0° | ||||
Период | 90,6 мин | ||||
Маса | Полезен товар: 10 544 кг | ||||
NSSDC ID | 1994-073A | ||||
NORAD ID | 23340 | ||||
Данни за екипажа | |||||
Членове на екипажа | 6 | ||||
Снимка на екипажа | |||||
![]() от ляво надясно седнали: Клервоа, Паразински, Браун, Танър, Макмонагъл, Очоа | |||||
Свързани космически мисии | |||||
|
STS-46 e шестдесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Атлантис. Това е трети последен полет на изследователския модул „Атлас“ на космическата лаборатория Спейслаб.
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Доналд Макмонагъл трети космически полет |
Пилот | Къртис Браун втори космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Елен Очоа втори космически полет |
Специалист на мисията 2 | Джоузеф Танър първи космически полет |
Специалист на мисията 3 | Жан-Франсоа Клервоа (CNES) първи космически полет |
Специалист по полезния товар | Скот Паразински първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът[редактиране | редактиране на кода]
Това е третият и последен полет на лабораторията "АTLAS" (The Atmospheric Laboratory for Applications and Sciences). В екипажа на „Атлантис“ се намира вторият французин (след полета на Патрик Бодри през 1985 г.). С помощта на 7-те основни инструмента на ATLAS се проучва Слънцето, взаимодействието между горната част на атмосферата и космоса, състава на екзосферата и термосферата, озоновия слой, слънчевата енергия и радиация, химията и механиката на затоплянето на земната атмосфера, влиянието на озона върху глобалните температури и разпространението на атмосферните газове около Земята. Освен това се планира изучаване на дупката в озоновия слой над Антарктида, за да може да се прогнозира нейната еволюция и как тя влияе на усвояването на слънчевата радиация.
Втората основна цел на полета е разполагане и извличане след това на отделяемия спътник CRISTA-SPAS (от Cryogenic Infrared Spectrometers and Telescopes for the Atmosphere). Tой извършва 8-дневен самостоятелен полет за изследване на долните и средни слоеве на атмосферата. Изведена е на втория ден от полета и се прибира на борда предпоследния ден преди приземяването.
Планираното кацане в Космическия център „Кенеди“ във Флорида е отменено поради вятър и дъжд, причинени от тропическата буря „Гордън“ и е насочено за базата „Едуардс“.
Това е последният самостоятелен полет за совалката за следващите 14 години, когато е проведена последната мисия (STS-125) по обслужването на телескопа „Хъбъл“.
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса:
- Полезен товар: 10 544 кг
- Перигей: 296 км
- Апогей: 310 км
- Инклинация: 57,0°
- Орбитален период: 90.6 мин
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хронология на мисията ((en))
- STS-66 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. ((en))
|