Направо към съдържанието

STS-27

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-27
Данни за кораба
Име на корабаАтлантис
Полет на совалка №27
Полет на „Атлантис“ №3
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт2 декември 1988 14:30:34 UTC
Кацане6 декември 1988 23:36:11 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 17
Продължителност на полета4 денонощия 9 часа 5 минути 37 секунди
Брой обиколки68
Изминато разстояние2 916 252 км
Височина на орбитата447 км
Апогей447 км
Перигей437 км
Наклон на орбитата57,0°
Период93,4 мин
Масаданните са секретни,
полезен товар: ~14 500 кг
NSSDC ID1988-106A
NORAD ID19670
Данни за екипажа
Членове на екипажа5
Снимка на екипажа

от ляво надясно клекнали: Рос, Шепърд, Гибсън, Малън, Гарднър
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-26 STS-29
STS-27 в Общомедия

STS-27 e двадесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и трети полет на совалката Атлантис. Полетът е извършен в интерес на Министерството на отбраната на САЩ.

Пост Астронавт
Командир Робърт Гибсън
трети космически полет
Пилот Гай Гарднър
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Ричард Малън
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Джери Рос
втори космически полет
Специалист на мисията 3
Уилям Шепърд
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Снимка на пораженията по „Атлантис“. Вижда се дори и разтопен алуминий.
Графично представяне на щетите по совалката

По време на мисията, повечето от детайлите на която са останали засекретни, е изведен в орбита разузнавателен спътник USA-34. В разсекретени архиви на НАСА е идентифициран като Лакрос 1. Той представлява радар, действащ при всякакви метеорологични условия за сателитно наблюдение и е собственост на американското Национално управление за военно космическо разузнаване (на английски: National Reconnaissance Office – NRO) и ЦРУ.

Мисията е първоначално насрочена да започне на 1 декември 1988 г., но изстрелването е отложено с един ден, заради облачна покривка и силни ветрове на площадката за изстрелване. Стартът е даден от площадка 39B (LC-39В) в космическия център Кенеди, Флорида на 2 декември 1988 г. в 09:30 EST. Приземява се на 6 декември 1988 г. на писта 17 в Edwards Air Force Base, Калифорния, в 18:35 EST. Общата продължителност на мисията е 4 денонощия 9 часа и 6 минути. „Атлантис“ е върната в космическия център „Кенеди“ на 13 декември.

Има предположения, че по време на тази мисия е извършено излизане в открития космос вероятно извършена от астронавтите Рос и Шепърд. Поради класифицираната изформация от мисията, подробности или потвърждение на това е няма.

По време на полета термозащитата на совалката претърпява много тежки щети и мисията е била близо до съдбата на совалката Колумбия, мисия STS-107 15 години по-късно. Парче изолация от десния твърдогоривен ускорител удря совалката 85 секунди след старта. При излизането в орбита с помощта на Канадарм2 е направен външен оглед, но ограничената резолюция и обхват на камерите прави невъзможно да се определи размера на щетите в пълна степен. Проблем създава и факта, че на екипажа е забранено да използват стандартния метод на изпращане на изображения към наземния контрол, поради класифицирания характер на мисията. Екипажът е принуден да използва бавен, криптиран метод за предаване и вероятно инженерите на НАСА получили изображения с лошо качество. Това ги подвежда да мислят, че щетите всъщност са „само светлини и сенки“. Отговорът им бил, че щетите на совалката не са по-тежки, отколкото на последните мисии.

При кацането се установява размерът на щетите – отдясно има над 700 повредени плочки, а една плочка изцяло липсва, а на лявата страна на „Атлантис“ поражения почти няма. В историята на програмата Спейс Шатъл, мисия „STS-27“ е претърпялата най-много повреди, върнала се успешно на Земята.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • При старта: данните са секретни
    • При кацането: данните са секретни
    • Полезен товар: ~14 500 кг
  • Перигей: 437 км
  • Апогей: 447 км
  • Инклинация: 57,0°
  • Орбитален период: 93.4 мин