Космическа совалка
- Вижте пояснителната страница за други значения на совалка.
| Космическа совалка | |
|---|---|
 | |
| Данни за кораба | |
| Функция | Пилотиран космически кораб за извеждане на товари в Космоса, ремонти на космически апарати и връщане на космически апарати и техника на Земята |
| Тип | пилотиран |
| Производител | United Space Alliance |
| Страна |  САЩ |
| Основен потребител | НАСА |
| Производителност | |
| Екипаж | 4 – 8 |
| Товар | 25 061,4 кг |
| Размери | |
| Височина | 17,25 метра |
| Дължина | 37,24 метра |
| Маса при излитане | 109 000 кг |
| Маса при кацане | 104 000 кг |
| Оперативни данни | |
| Статут | изведен от употреба |
| Първи полет | 12 април 1981 |
| Общо полети | 135 |
| Космическа совалка в Общомедия | |
Космическата совалка (на английски: Space Shuttle, Спейс Шатъл) е американски пилотиран космически кораб за многократна употреба. Първият старт на совалката е на 12 април 1981 г., а последният – на 8 юли 2011 г. За този период са осъществени общо 135 космически полета.
Космическите совалки носят космонавти на борда си, както и товари, като изкуствени спътници и части за космическите станции в ниската околоземна орбита, в горната част на атмосферата или термосферата.[1] Обикновено екипажът се състои от 5 до 7 члена. Максималният товар, който може да бъде носен от совалката, е с тегло:
- 22 700 kg до ниска околоземна орбита
- 16 050 kg до Международната космическа станция
- 12 700 kg до полярна орбита
- 3810 kg до геостационарна орбита
- 14 400 kg обратно до Земята
Космическата совалка е първият космически кораб за многократно използване.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите космически кораби за многократно използване започват да се разработват на 5 януари 1972 г., когато президентът Ричард Никсън утвърждава програмата „Космическата совалка“ на НАСА. Силна поддръжка на програмата оказва Роналд Рейгън, тъй като совалките са ключово звено от програмата му „Звездни войни“.
Ентърпрайз е първата изградена совалка през 1976 г., но без двигатели и топлинен щит тя служи само за тестове в атмосферата – не може да извършва операции в Космоса. Първоначално са построени четири напълно функциониращи совалки: Колумбия, Чалънджър, Дискавъри и Атлантис. Като две от тях са изгубени при катастрофи – Чалънджър през 1986 г. и Колумбия през 2003 г. с общо 14 жертви. Индевър е петата совалка, конструирането на която е одобрено през 1987 г. с цел да замени Чалънджър.
Макети[редактиране | редактиране на кода]
През 1977 г. макетът „Патфайндър“ е построен от стомана и дърво в „Маршал Спейс Флайт Център“, за да се използва за проверка на пистата, възможностите на крана и др.
Пълномащабният макет „Иксплорър“ е инсталиран в „Кенеди Спейс Център Визитор Комплекс“ през 1993 г. Създаден е чрез схеми, чертежи и архивни документи, предоставени от НАСА и „Rockwell International“. Въпреки че много от функциите са симулирани, някои от основните части на модела, като гумите на Мишлен, използвани на колесниците, са автентични за програмата Спейс Шатъл. Макетът има дължина 37,4 m, височина 16 m и размах на крилете 24 m. Името на совалката е сменено на „Индипендънс“ на 5 октомври 2013 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ NASA. Earth's Atmosphere. // National Aeronautics and Space Administration, 1995. (на английски) Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
| ||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
