Ред на сглобяване на МКС
Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.
Заря е първият изведен в орбита модул изстрелян с ракета-носител Протон на 20 ноември 1998 г. С полет STS-88 на космическата совалка две седмици по-късно е изведен модул Юнити и е скачен с модул Заря. Той е първият от общо три възела на станцията. С ядрото от тези два модула станцията остава необитаема за следващите година и половина до юли 2000 г., когато е изведен и скачен модул Звезда, който позволява постоянното обитаване на МКС от поне двама космонавти.
Когато станцията бъде завършена тя ще има обитаем обем около 1000 m3, маса от около 400 000 kg, мощност от 100 киловата, 109 m ширина, 74 m дължина и екипаж от шестина космонавти. Сглобяването на цялата станция изисква извършването на над 40 монтажни полета. Към март 2011 г. 26 полета на космически совалки са скачвани със станцията за да добавят компоненти, 9 други полета на космическите совалки са извършени за снабдяване на МКС без да бъдат добавяни компоненти. Последните два полета на совалките са предвидени за извеждане и добавяне към станцията на единия от двата оставащи компоненти на МКС, а другият компонент (Европейската роботизирана ръка) ще бъде изведен с ракета-носител Протон. Други модули добавени към станцията са изведени с Протон, а в случая на модули Пирс и Поиск е използвана ракета-носител Союз-У.
План на полетите[редактиране | редактиране на кода]
Международната космическа станция се състои от 15 модула: осем американски (Дестини, Юнити, Куест, Транквилити, Хармъни, Купола, Леонардо и Заря), четири руски (Звезда, Пирс, Поиск и Рассвет), два японски (Японски експериментален модул, съставен от херметизиран модул и нехерметизирана външна платформа) и един европейски (Кълъмбъс). Още един руски херметизиран модул (Наука) трябва да бъде добавен към станцията.
Въпреки че не е постоянна част от МКС, към нея често е скачван Многофункционалният товарен модул по време на някои мисии на Спейс Шатъл. Той е скачван основно с модул Хармъни (преди това с Юнити) и е използан за снабдителни мисии.
Космически кораби скачвани с МКС също увеличават обитаемия обем. Поне един кораб Союз е винаги скачен със станцията и служи като „спасителна лодка“ за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца заедно с подмяната на екипажа.
Таблицата по-долу показва реда на сглабяне на компонентите към станцията.
.jpg){kind=small}
.jpg){kind=small}
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимките са в ред на сглобяването
1 A/R
1R
7A.1
4R
LF 1
ULF 1.1
12A
12A.1
13A
13A.1
10A
1Е
1J/A
1J
15A
2J/A
5R
ULF3
20A
ULF4
ULF5
ULF6
3R
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wade, Mark. ISS Zarya. // Encyclopaedia Astronautica, 15 юли 2008. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Unity Connecting Module: Cornerstone for a Home in Orbit (PDF). // NASA, January 1999. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Zvezda Service Module. // NASA, 11 март 2009. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ US Destiny Laboratory. // NASA, 26 март 2007. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Space Station Extravehicular Activity. // NASA, 4 април 2004. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Space Station Assembly: Integrated Truss Structure. // NASA. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ P3 and P4 to expand station capabilities, providing a third and fourth solar array (pdf). // Boeing, Юли 2006. Архивиран от оригинала на 2 декември 2008. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ STS-118 MISSION OVERVIEW: BUILD THE STATION…BUILD THE FUTURE (PDF). // NASA PAO, Юли 2007. Посетен на 2 декември 2007.
- ↑ Columbus laboratory. // ESA, 10 януари 2009. Посетен на 6 март 2009.
- ↑ Zak, Anatoly. Docking Compartment-1 and 2. // RussianSpaceWeb.com. Посетен на 8 април 2011.
- ↑ Bergin, Chris. Russian module launches via Soyuz for Thursday ISS docking. // NASASpaceflight.com, 9 ноември 2009. Посетен на 8 април 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
- ESA: Изграждане на МКС
- Анимация за изграждането на МКС Архив на оригинала от 2008-01-19 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
