STS-127

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-127
Емблема
STS-127 patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Индевър"
Полет на совалка № 127
Полет на "Атлантис" № 23
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт 15 юли 2009 22:03:00 UTC
Скачване 17 юли 2009 17:47:11 UTC
Място на скачване МКС
Разкачване 28 юли 2009 17:26 UTC
Кацане 31 юли 2009 14:48:08 UTC
Място на кацане КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета 15 денонощия 16 часа 44 минути 58 секунди
Брой обиколки 248
Изминато разстояние ~10 537 853 км
Височина на орбитата 225 км
Наклон на орбитата 51,6°
Период 94,0 мин
Маса на полезния товар: 13 645 кг
NSSDC ID 2009-038A
NORAD ID 35633
Данни за екипажа
Членове на екипажа 7
Снимка на екипажа
от ляво на дясно: Улф, Касиди, Хърли, Пайет, Полански, Маршбърн, Копра

от ляво на дясно: Улф, Касиди, Хърли, Пайет, Полански, Маршбърн, Копра

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-125 STS-125 patch.svg STS-128 STS-128 patch.png

STS-127 e сто и двадесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, двадесет и трети полет на совалката Индевър, полет 2J/А (29-ти на совалката) към Международната космическа станция (МКС).

Екипаж[редактиране | edit source]

При старта[редактиране | edit source]

На совалката[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Марк Полански
трети космически полет
Пилот Дъглас Хърли
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Кристофър Касиди
първи космически полет
Специалист на мисията 2
Томас Маршбърн
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Дейвид Улф
четвърти космически полет
Специалист на мисията 4
Жюли Пайет (CSA)
втори космически полет

От Експедиция 20[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Бординженер 2
Тимъти Копра
първи космически полет

При кацането[редактиране | edit source]

Екипажът на совалката плюс бординженерът от първия етап на Експедиция 20 на МКС

Пост Астронавт
Бординженер 2
Коичи Ваката (JAXA)
трети космически полет

Полетът[редактиране | edit source]

Старта на мисия STS-127.

Основната цел на полета е доставка и монтаж на последния компонент на модула "Кибо (ЯЕМ)". Монтирани са Външната експериментална платформа ЯЕМ-ВЕП (Japanese Experiment Module — Exposed Facility, JEM-EF) и Външната нехерметична секция (Experiment Logistics Module — Exposed Section, ELM-ES). Тези две секции представляват едно цяло и са експериментална площадка, която се намира на външната страна на модула. На нея се провеждат експерименти в условията на открития космос. В края на цилиндричния по форма модул "Кибо" се намира шлюзова камера, през която експерименталните материали могат да се изнесат от модул и да се експонират на Външната експериментална платформа, както и да се внасят обратно. За изпълнение на тези операции, на външната страна на японския модул има специален робот-манипулатор, аналогичен на тези, които са монтирани на совалките и на МКС. До сега това е трябвало да става с излизане на астронавти в открития космос.

Други задачи:

  • Доставка на резервни акумулаторни батерии за секция Р6 от Фермовата конструкция на станцията, която е в космоса от 2000 г. В товарния отсек на совалката, батериите са закрепени на т. нар. Integrated Cargo Carrier — Vertical Light Deployable (ICC-VLD).
  • Смяна на бординженер на Експедиция 20 на МКС: Тимъти Копра остава на станцията, а на Земята се завръща Коичи Ваката.
  • Извеждане в околоземна орбита на два миниспътника "Драгонсат" (на английски: DRAGONSAT, Dual RF Autonomous GPS On-Orbit Navigator Satellite). Тези два спътника имат размери 12,7×12,7×12,7 см (5×5×5 дюйма) всеки. Те са изведени от товарния отсек на совалката. Задачата им е отработване на автоматично сближаване и автоматично скачване, с използване на навигационни сигнали на глобалната спътникова система за позициониране (GPS).
  • Извеждане в орбита на два микроспътника ANDE-2 (Atmospheric Neutral Density Experiment-2). Тези два спътника имат сферична форма с диаметър 46 см (19 дюйма), маса 50 кг на единия и 25 кг на другия. Тези спътници са предназначени за изучаване плътността и състава на атмосферата на височина 350 км. Данните, получени от тези спътници, ще бъдат използвани за по-точен разчет на траекторията на космическите апарати.
  • Провеждане на експерименти по изучаване свойствата на йонната турбулентност в реактивните струи от двигателите на совалката (Shuttle Exhaust Ion Turbulence Experiments, SEITE). В определен момент в определена точка на траекторията и известна ориентация ще се включват двигателите за орбитални маневри на совалката. Параметрите на реактивните струи на двигателите ще се измерват от гледна точка на "сянката", която създават при навигацията и на радиовръзките. Това ще става от няколко спътника.
  • Експерименти по изследване взаимодействието на реактивната струя на двигателите на совалката с горните слоеве на атмосферата (MAUI, Maui Analysis of Upper-Atmospheric Injections).
  • Експерименти по изследване на турбулентността, възникваща в йоносферата под въздействието на реактивните струи на двигателите на совалката с помощта на радари, разположени на Земята (SIMPLEX, Shuttle Ionospheric Modification with Pulsed Local Exhaust).

Извършени са и пет планирани излизания в открития космос за подготовка на модула "Кибо" за скачване, изваждане от товарния отсек и подмяната на акумулаторите на ферма Р6, инсталиране на две телевизионни камери на модула "Кибо" и др.

В случай на повреда на совалката "Индевър" при старта и невъзможност за нейното безопасно завръщане на Земята, се предвиждало екипажът да остане на МКС и да дочака спасителната експедиция (STS-328), която ще се проведе със совалката Дискавъри. Тази мярка е предвидена в съответствие с препоръките на комисията, която провеждала разследването на обстоятелствата около катастрофата на совалката "Колумбия".

Мисията е седемдесет и първата кацнала в КЦ Кенеди. Няколко часа след приземяването совалката е вкарана в хангара, където започва следполетното и обслужване и подготовката за следващата мисия STS-130.

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса на полезния товар: 13 645 кг
  • Инклинация: 51,6°
  • Орбитален период: 94.0 мин

Скачване с "МКС"

  • Скачване: 17 юли 2009, 17:47 UTC
  • Разделяне: 28 юли 2009, 17:26 UTC
  • Време в скачено състояние: 10 денонощия, 23 часа, 41 минути.

Космически разходки[редактиране | edit source]

Участници Начало Край Продължителност
1 Дейвид Улф и Тимъти Копра 18 юли 2009 16:19 UTC 18 юли 2009 20:51 UTC 5 часа 32 минути
2 Дейвид Улф и Томас Маршбърн 20 юли 2009 15:27 UTC 20 юли 2009 22:20 UTC 6 часа 53 минути
3 Дейвид Улф и Кристофър Касиди 22 юли 2009 14:32 UTC 22 юли 2009 20:31 UTC 5 часа 59 минути
4 Кристофър Касиди и Томас Маршбърн 24 юли 2009 13:54 UTC 24 юли 2009 21:06 UTC 7 часа 12 минути
5 Кристофър Касиди и Томас Маршбърн 27 юли 2009 11:33 UTC 27 юли 2009 16:27 UTC 4 часа 54 минути

Това са 126-, 127-, 128-, 129- и 130-то излизане в открития космос, свързано с МКС, 5- и 6-то за Дейвид Улф и първи излизания за останалите астронавти.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]