STS-72

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-72
Емблема
Sts-72-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Индевър"
Полет на совалка № 74
Полет на "Индевър" № 10
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт 11 януари 1996 09:41:00 UTC
Кацане 10 януари 1996 07:41:40 UTC
Място на кацане КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета 8 денонощия 22 часа 00 минути 40 секунди
Брой обиколки 142
Изминато разстояние ~6 100 000 км
Височина на орбитата 463 км
Апогей 470 км
Перигей 185 км
Наклон на орбитата 28,45°
Период 91,1 мин
Маса при старта: 112 182
приземяването: 98 549 кг
полезен товар: 6510 кг
NSSDC ID 1996-001А
NORAD ID 23762
Данни за екипажа
Членове на екипажа 6
Снимка на екипажа
от ляво надясно: У. Скот, Джет, Чао, Ваката, Дъфи, Бари

от ляво надясно: У. Скот, Джет, Чао, Ваката, Дъфи, Бари

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-74 Sts-74-patch.png STS-75 Sts-75-patch.png

STS-72 e седемдесет и втората мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети полет на совалката Индевър. Основната задача на мисията е прибиране на японския изследователски спътник "SFU" (от английски Space Flyer UnitEuropean).

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Браян Дъфи
трeти космически полет
Пилот Брент Джет
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Лерой Чао
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Уинстън Скот
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Коичи Ваката (JAXA)
първи космически полет
Специалист на мисията 4 Даниел Бари
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

На третия ден от 9-дневния си полет екипажа на совалката "Индевър", с помощта на роботизираната ръка на совалката успешно "прибира" в товарния отсек японският възвръщаем спътник "SFU". Той е изстрелян от космодрума Танигашима с помощта на ракета-носител H-II на 18 март 1995 г. Масата му е 3 577 кг, а роботизираната ръка е управлявана от японският астронавт Коичи Ваката.

По време на мисията е "пуснат" в свободен полет и научноизследователския спътник SPARTAN-206 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-204) или OAST-Flyer (от английски: Office of Aeronautics and Space Technology Flyer). На борда му се извършват експерименти за изследване на влиянието на замърсяването на космическото пространство върху кораби на ниска околоземна орбита и влиянието на слънчевата радиация на експлозиви на борда на спътника, тестове на GPS-оборудване. След около 50 часа автономен полет на разстояние от совалката до 72 км спътникът е отново прибран в товарния отсек.

По време на полета са осъществени две излизания в открития космос. Тяхната цел е отработване на методи по монтажи, които ще се използват при строежа на Международната космическа станция. Първото е осъщественo от астронавтите Лерой Чао и Уинстън Скот, а във второто освен Чао участва и Даниел Бари. По време на второто астронавтът Скот изпитва нова система за терморегулация на скафандъра си в екстремни условия (температура до −75 °C).

По време на полета се провеждат медицински и биологични изследвания, както и на озоновия слой на атмосферата и върху точното измерване на разстоянието до Земята.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса:
    • При старта: 112 182 кг
    • При кацане: 98 549 кг
    • Маса на полезния товар: 6 510 кг
  • Перигей: 185 км
  • Апогей: 470 км
  • Инклинация: 28,45°
  • Орбитален период: 91.1 мин.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Лерой Чао и Даниел Бари 15 януари 1996 05:35 UTC 15 януари 1996 11:44 UTC 6 часа 09 минути
2 Лерой Чао и Уинстън Скот 17 януари 1996 05:40 UTC 17 януари 1996 12:34 UTC 6 часа 54 минути

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Галерия[редактиране | редактиране на кода]