STS-59

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-59
Данни за кораба
Име на корабаИндевър
Полет на совалка №62
Полет на „Индевър“ №6
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39А
Старт9 април 1994 11:05:00 UTC
Кацане20 април 1994 16:54:29 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 22
Продължителност на полета11 денонощия 5 часа 49 минути 29 секунди
Брой обиколки183
Изминато разстояние7 571 762 км
Височина на орбитата224 км
Апогей218 км
Перигей204 км
Наклон на орбитата56,9°
Период88,7 мин
Масапри приземяването: ? кг
полезен товар: 12 490 кг
NSSDC ID1994-020А
NORAD ID23042
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа

от ляво надясно преден ред: Джоунс, Апт, среден ред: Годуин, Клифърд, заден ред: Чилтън, Гутиерес
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-62 STS-65
STS-59 в Общомедия

STS-59 e шевстдесет и втората мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и шести полет на совалката Индевър. Това е и първата мисия на: т. нар. „Космическа радарна лаборатория“ SRL-1 (Space Radar Laboratory), изведена с помощта на модула Spacelab.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Сидни Гутиерес
втори космически полет
Пилот Кевин Чилтън
втори космически полет
Командир на полезния товар
Специалист на мисията 1
Линда Годуин
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Джером Апт
трети космически полет
Специалист на мисията 3 Майкъл Клифорд
втори космически полет
Специалист на мисията 4 Томас Джоунс
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Стартът.
Стартът.

След две отлагания совалката стартира успешно за шести път на 9 април 1994 г. Основната цел на мисия STS-59 е изучаване на глобалните процеси в атмосферата на Земята и измененията на климата. Веднага след излизането в орбита екипажът активира намиращата се в товарния отсек на совалката „Космическа радарна лаборатория“ SRL-1 (Space Radar Laboratory), в състава на която влизат два радара: радар за радиолокационно заснимане SIR-C (Shuttle Imaging Radar) и Х-бандов радар със синтезирана апертура X-SAR (X-band Synthetic Aperture Radar). На борда се намира и прибор за наблюдение и изследване на замърсеността на атмосферата MAPS (Measurement of Air Pollution from Satellite). Екипажът е разделен на два екипа, тъй като работата трябва да се извършва денонощно.

На петия ден от полета, екипажът на совалката „Индевър“ се свързват с екипажа на орбиталната станция Мир с помощта на любителско радио и си разменят поздравления помежду си.

По време на полета са:

  • Събрани са данни за размера и разпределението на въглеродния окис в горните слоеве на атмосферата на Земята.
  • Направени са чрез радарните наблюдения, океанографско, геоложко, хидроложко и сеизмоложко проучване и наблюдение на движението на тектоничните плочи на планетата.
  • Данните, записани по време на мисия STS-59 са с еквивалентен обем от 20 000 писмени енциклопедии, а получените на борда радарни изображения, са от около 70 милиона кв. km от повърхността на Земята, включително суша и море, което представлява около 25% от цялата площ на планетата.

Полетът е удължен с един ден заради лошото време в района на кацането.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса:
    • При кацане: ? кг
    • Маса на полезния товар: 12 490 кг
  • Перигей: 204 км
  • Апогей: 218 км
  • Инклинация: 56,9°
  • Орбитален период: 88.7 мин.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]