STS-88

STS-88
	STS-88
Данни за кораба
Име на кораба	„Индевър“
Полет на совалка №	93
Полет на „Индевър“ №	13
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39А
Старт	4 декември 1998 08:35:34 UTC
Скачване	7 декември 1998 02:07:00 UTC
Място на скачване	мкс
Разкачване	13 декември 1998 20:24:30 UTC
Кацане	16 декември 1998 03:53:33 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета	11 денонощия 19 часа 17 минути 59 секунди
Брой обиколки	185
Изминато разстояние	~7 600 000 км
Височина на орбитата	320 км
Апогей	401 км
Перигей	388 км
Наклон на орбитата	51,6°
Период	92,4 мин
Маса	При старта: 119 715 кг; ; При приземяването: 90 853 кг;
NSSDC ID	1999-030A
NORAD ID	25760
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7
Разкачване	--Свързани космически мисии -->
Свързани космически мисии
STS-95	STS-96
	STS-88 в Общомедия

STS-88 e деветдесет и третата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Индевър. Това е първият полет (2А) на совалка по строителството на МКС.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир	Робърт Кабана четвърти космически полет
Пилот	Фредерик Стъркоу първи космически полет
Специалист на мисията 1	Нанси Кюри трети космически полет
Специалист на мисията 2	Джери Рос шести космически полет
Специалист на мисията 3	Джеймс Нюман трети космически полет
Специалист на мисията 5	Сергей Крикальов (Роскосмос) четвърти космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия;
Сергей Крикальов лети за втори път на космическа совалка след STS-60 през 1994 г.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Това е първата „строителна“ мисия, изпълнена от НАСА по строителството на Международната космическа станция. Основната задача на мисията е доставка в орбита на американския модул Юнити (Unity) с два стиковъчни адаптера ХАС-1 и ХАС-2 (на английски: РМА-1 и РМА-2) и скачването му към намиращия се вече в космоса руски модул Заря. В товарния отсек на совалката се намират и два демонстрационни спътника MightySat и аржентински изследователски спътник. Тези спътници са пуснати след като се приключват работите, свързани с МКС, и откачането на совалката от станцията.

На третия ден от полета с помощта на роботизираната ръка на совалката е изваден от товарния отсек модулът „Юнити“ (маса 12,8 тона) и е скачен за скачващия възел на совалката. През това време продължава „преследването“ на модула „Заря“, което завършва на следващия ден. Когато последният влиза в обсега на манипулатора на совалката е „хванат“ от него и е скачен към свободния скачващ възел на „Юнити“ (РМА-1). Скачването завършва успешно в 02:48 UTC на 7 декември. В края на същия ден започва първото излизане в открития космос. Основните задачи на астронавтите Джери Рос и Джеймс Нюман са да свържат силови и комуникационни кабели на системите на двата модула. Осъществени са около 40 съединения. Монтирани са и ръкохватки за подпомагане придвижването на астронавтите при бъдещи космически разходки. По време на това излизане астронавтът Рос подобрява рекордът на Томас Ейкърс за продължителност на пребиваването в открития космос за американец. След един ден почивка е осъществено второ излизане от астронавтите, по време на което са демонтирани закрепващите съоръжения, поддържали модула в товарния отсек на совалката, монтират и включват антени за връзка и комуникация и доразкриват напълно антената за автоматично сквачване на руския модул. На осмия ден от полета са отворени всички междинни люкове (6 на брой) модулите и скачващите адаптери. В 19:55 на 10 декември е отворен люка на модула „Юнити“ и Робърт Кабана и Сергей Крикальов, като представители на САЩ и Русия влизат в станцията. В 21:12 е отворен и люка между „Юнити“ и „Заря“. Оттогава станцията става обитаема. До края на този и следващия ден екипажът е зает с активирането на всички системи на станцията. На десетия ден е проведена и третата „космическа разходка“ за монтиране на инструменти и приспособления, улесняващи придвижването по външната страна на станцията. На единадесетия ден совалката и станцията се разделят и совалката прави облитане около нея. В 04:31 на 14 декември е пуснат в орбита аржентинския спътник Argentine Satelite de Aplicaciones/Scientifico-A. На следващия ден екипажът започва подготовка за приземяване. На 15 декември са изстреляни и двата демонстрационни спътника MightySat.

Совалката успешно се приземява в 03:54 на 16 декември. Това е десетото в историята на совалките нощно кацане (22:54 местно време).

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Маса на совалката при старта: 119 715 kg
Маса на совалката при приземяването: 90 853 kg
Перигей: 388 km
Апогей: 401 km
Инклинация: 51,6°
Орбитален период: 92,4 мин.

Скачване с „МКС“

Скачване: 7 декември 1998, 02:07:00 UTC
Разделяне: 13 декември 1998, 20:24:30 UTC
Време в скачено състояние: 6 денонощия, 18 часа, 17 минути, 30 секунди.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

№	Участници	Начало	Край	Продължителност
1	Джери Рос и Джеймс Нюман	7 декември 1998 22:10 UTC	8 декември 1998 05:31 UTC	7 часа 21 минути
2	Джери Рос и Джеймс Нюман	9 декември 1998 20:33 UTC	10 декември 1998 03:35 UTC	7 часа 02 минути
3	Джери Рос и Джеймс Нюман	12 декември 1998 20:33 UTC	13 декември 1998 03:32 UTC	6 часа 59 минути