STS-88

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 п  б  р STS-88
Емблема
Sts-88-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Индевър"
Полет на совалка № 93
Полет на "Индевър" № 13
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39А
Старт 4 декември 1998 08:35:34 UTC
Скачване 7 декември 1998 02:07:00 UTC
Място на скачване мкс
Разкачване 13 декември 1998 20:24:30 UTC
Кацане 16 декември 1998 03:53:33 UTC
Място на кацане КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета 11 денонощия 19 часа 17 минути 59 секунди
Брой обиколки 185
Изминато разстояние ~7 600 000 км
Височина на орбитата 320 км
Апогей 401 км
Перигей 388 км
Наклон на орбитата 51,6°
Период 92,4 мин
Маса При старта: 119 715 кг;
При приземяването: 90 853 кг;
NSSDC ID 1999-030A
NORAD ID 25760
Данни за екипажа
Членове на екипажа 7
Разкачване --Свързани космически мисии -->
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-95 Sts-95-patch.png STS-96 Sts-96-patch.png

STS-96 e деветдесет и третата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Индевър. Това е първият полет () на совалка по строителството на МКС.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Робърт Кабана
четвърти космически полет
Пилот Фредерик Стъркоу
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Нанси Кюри
трети космически полет
Специалист на мисията 2 Джери Рос
шести космически полет
Специалист на мисията 3 Джеймс Нюман
трети космически полет
Специалист на мисията 5
Сергей Крикальов (Роскосмос)
четвърти космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия;
  • Сергей Крикальов лети за втори път на космическа совалка след STS-60 през 1994 г.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Стартът на мисия STS-88, 4 декември 1998 г.

Това е първата "строителна" мисия, изпълнена от НАСА по строителството на Международната космическа станция. Основната задача на мисията е доставка в орбита на американския модул Юнити (Unity) с два стиковъчни адаптера ХАС-1 и ХАС-2 (на английски: РМА-1 и РМА-2) и скачването му към намиращия се вече в космоса руски модул Заря. В товарния отсек на совалката се намират и два демонстрационни спътника MightySat и аржентински изследователски спътник. Тези спътници са пуснати след като се приключват работите, свързани с МКС и откачането на совалката от станцията.

На третия ден от полета с помощта на роботизираната ръка на совалката е изваден от товарния отсек модулът "Юнити" (маса 12,8 тона) и е скачен за скачващия възел на совалката. През това време продължава "преследването" на модула "Заря", което завършва на следващия ден. Когато последният влиза в обсега на манипулатора на совалката е "хванат" от него и е скачен към свободния скачващ възел на "Юнити" (РМА-1). Скачването завършва успешно в 02:48 UTC на 7 декември. В края на същия ден започва първото излизане в открития космос. Основните задачи на астронавтите Джери Рос и Джеймс Нюман са да свържат силови и комуникационни кабели на системите на двата модула. Осъществени са около 40 съединения. Монтирани са и ръкохватки за подпомагане придвижването на астронавтите при бъдещи космически разходки. По време на това излизане астронавтът Рос подобрява рекордът на Томас Ейкърс за продължителност на пребиваването в открития космос за американец. След един ден почивка е осъществено второ излизане от астронавтите, по време на което са демонтирани закрепващите съоръжения, поддържали модула в товарния отсек на совалката, монтират и включват антени за връзка и комуникация и доразкриват напълно антената за автоматично сквачване на руския модул. На осмия ден от полета са отворени всички междинни люкове (6 на брой) модулите и скачващите адаптери. В 19:55 на 10 декември е отворен люка на модула "Юнити" и Робърт Кабана и Сергей Крикальов, като представители на САЩ и Русия влизат в станцията. В 21:12 е отворен и люка между "Юнити" и "Заря". От този момент станцията става обитаема. До края на този и следващия ден екипажът е зает с активирането на всички системи на станцията. На десетия ден е проведена и третата "космическа разходка" за монтиране на инструменти и приспособления, улесняващи придвижването по външната страна на станцията. На единадесетия ден совалката и станцията се разделят и совалката прави облитане около нея. В 04:31 на 14 декември е пуснат в орбита аржентинския спътник Argentine Satelite de Aplicaciones/Scientifico-A. На следващия ден екипажът започва подготовка за приземяване. На 15 декември са изстреляни и двата демонстрационни спътника MightySat.

Совалката успешно се приземява в 03:54 на 16 декември. Това е десетото в историята на совалките нощно кацане (22:54 местно време).

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса на совалката при старта: 119 715 кг
  • Маса на совалката при приземяването:90 853 кг
  • Перигей: 388 км
  • Апогей: 401 км
  • Инклинация: 51,6°
  • Орбитален период: 92.4 мин

Скачване с "МКС"

  • Скачване: 7 декември 1998, 02:07:00 UTC
  • Разделяне: 13 декември 1998, 20:24:30 UTC
  • Време в скачено състояние: 6 денонощия, 18 часа, 17 минути, 30 секунди.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Джери Рос и Джеймс Нюман 7 декември 1998 22:10 UTC 8 декември 1998 05:31 UTC 7 часа 21 минути
2 Джери Рос и Джеймс Нюман 9 декември 1998 20:33 UTC 10 декември 1998 03:35 UTC 7 часа 02 минути
3 Джери Рос и Джеймс Нюман 12 декември 1998 20:33 UTC 13 декември 1998 03:32 UTC 6 часа 59 минути

Това са първите 3 излизания в открития космос, свързани с МКС. Това са 5, 6 и 7-мо излизане за Джери Рос и 1-ви три за Джеймс Нюман.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]