STS-95

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-95
Емблема
Sts-95-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Дискавъри"
Полет на совалка № 92
Полет на "Атлантис" № 25
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт 29 октомври 1998 19:19:34 UTC
Кацане 7 ноември 1998 17:03:30 UTC
Място на кацане КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета 8 денонощия 21 часа 43 минути 57 секунди
Брой обиколки 135
Изминато разстояние ~5 800 000 км
Височина на орбитата 574 км
Апогей 561 км
Перигей 550 км
Наклон на орбитата 28,45°
Период 96 мин
Маса При кацането: 103 322 кг;
полезен товар: 11 130 кг
NSSDC ID 1998-064A
NORAD ID 25519
Данни за екипажа
Членове на екипажа 7
Снимка на екипажа
от ляво на дясно прави: Паразински, Робинсън, Мукаи, Дуке, Глен, седнали: Линдзи, Браун

от ляво на дясно прави: Паразински, Робинсън, Мукаи, Дуке, Глен, седнали: Линдзи, Браун

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-91 Sts-91-patch.png STS-88 Sts-88-patch.png

STS-95 e деветдесет и втората мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесет и пети полет на совалката Дискавъри. Като член на екипажа лети първият испански гражданин Педро Дуке и е поставен рекорд за най-възрастен астронавт - 77-годишния ветеран Джон Глен.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Къртис Браун
пети космически полет
Пилот Стивън Линдзи
втори космически полет
Специалист на мисията 1 Педро Дуке (ESA)
първи космически полет
Специалист на мисията 2 Скот Паразински
трети космически полет
Командир на полезния товар Стивън Робинсън
втори космически полет
Специалист на полезния товар 1 Чиаки Мукаи (NASDA)
втори космически полет
Специалист на полезния товар 2
Джон Глен
втори космически полет


Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Стартът на совалката "Дискавъри".
Седемте члена на екипажа преди тренировка.
Приземяването на совалката "Дискавъри", мисия STS-95.

STS-95 е дванадесети полет на модула Спейсхеб, седми в единична конфигурация. Той е разположен в предната част на товарния отсек на совалката и е свързан чрез тунел с кабината на совалката. В него се провеждат експерименти, спонсорирани от NASDA и ESA в областта на медицината, биологията, технологични експерименти в условията на микрогравитация и наблюдение на Земята.

На 1 ноември екипажът на совалката извежда в орбита научноизследователския спътник SPARTAN (от английски: Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for Astronomy) за наблюдение на слънчевата корона и изследване на слънчевия вятър. Това е неговия пети полет (за първи път през 1993 г., мисия STS-56). Поради неуспешният му четвърти полет по време на мисия STS-87 през 1997 г. сегашната програма е нейно повторение. След две денонощия автоматична работа на апарата, той е захванат с манипулатора на совалката и върнат в товарния отсек на совалката.

В товарния отсек на совалката се намира още и платформа HOST (от английски: Hubble Orbital Systems Test), върху която са разположени различни устройства и инструменти, предназначени за следващата трета обслужваща мисия на совалка към телескопа Хъбъл. Така се проверява тяхната пригодност за работа в космоса.

Астронавтът Джон Глен става най-възрастният човек, летял в космоса, както и третия политик, извършил това. Първият е сенатор Едуин Гарн, мисия STS-51D, а втория е сенатор Уилям Нелсън - STS-61C.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса на совалката при приземяването: 103 322 кг
  • Маса на полезния товар:11 130 кг
  • Перигей: 550 км
  • Апогей: 561 км
  • Инклинация: 28,45°
  • Орбитален период: 96.0 мин

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]