STS-64
STS-64 | |||||
Емблема | |||||
---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||
Данни за кораба | |||||
Име на кораба | „Дискавъри“ | ||||
Полет на совалка № | 64 | ||||
Полет на "Дискавъри" № | 19 | ||||
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39B | ||||
Старт | 9 септември 1994 22:22:55 UTC | ||||
Кацане | 20 септември 1994 21:12:51 UTC | ||||
Място на кацане | База на ВВС „Едуардс“, писта 4 | ||||
Продължителност на полета | 10 денонощия 22 часа 49 минути 57 секунди | ||||
Брой обиколки | 176 | ||||
Изминато разстояние | 7 242 048 км | ||||
Височина на орбитата | 259 км | ||||
Апогей | 269 км | ||||
Перигей | 259 км | ||||
Наклон на орбитата | 56,9° | ||||
Период | 89,5 мин | ||||
Маса | при старта: ? кг при кацането: ? кг полезен товар: 9260 кг | ||||
NSSDC ID | 1994-059A | ||||
NORAD ID | 23251 | ||||
Данни за екипажа | |||||
Членове на екипажа | 6 | ||||
Снимка на екипажа | |||||
![]() от ляво надясно седнали: Хемънд, Ричардс, Хелмс, прави: Ли, Лененджър, Мийд | |||||
Свързани космически мисии | |||||
|
STS-64 e шестдесет и четвъртата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и деветнадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първият полет на технологията лидар (от английски: LIDAR – Light Identification, Detection and Ranging) и първата космическа разходка с вързан астронавт от 10 години насам (мисия STS-51A).
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Ричард Ричардс четвърти космически полет |
Пилот | Лойд Хемънд втори космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Джери Лененджър първи космически полет |
Специалист на мисията 2 |
Сюзан Хелмс втори космически полет |
Специалист на мисията 3 | Карл Мийд трети космически полет |
Специалист на мисията 4 | Марк Ли трети космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът[редактиране | редактиране на кода]
Мисията включвала изпълнение на експерименти в различни области, някои от които са: експеримент LITE (от английски: Lidar In-Space Technology Experiment)- летателни изпитания на Лидара, експерименти с възвръщаем спътник (SPARTAN 201), оборудван с астрономична апаратура, изпробване на средства за автономно придвижване на астронавти SAFER, експеримент SPIFEX – събиране на данни от системата за орбитални маневри и други.
Лидарът представлява технология за получаване на информация за отдалечени обекти, чрез активни оптични системи, използващи явленията на отражение на светлината и нейната дисперсия в прозрачна и полупрозрачна среда. По време на експеримента са получени картини на облачни структури, облаци прах, дим от горски пожари и други замърсители от атмосферата над Северна Европа, Индонезия и южната част на Тихия океан, Русия и Африка.
Специалистите на полета Карл Мийд и Марк Ли провеждат една космическа разходка, по време на която изпитват нови раници за придвижване и спасяване на астронавти (експеримент SAFER).
На петия ден е освободен за втория си автономен полет спътникът SPARTAN-201 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-201). Задачите на спътника са събиране на данни за ускорението и скоростта на слънчевия вятър, както и да се заснеме слънчевата корона. Данните са записани, а са възпроизведени след завръщането на Земята. SPARTAN-201 е прибран обратно на борда след 2 дни.
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса:
- При старта: ? кг
- При кацането: ? кг
- Полезен товар: 9260 кг
- Перигей: 259 км
- Апогей: 269 км
- Инклинация: 56,9°
- Орбитален период: 89.5 мин
Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]
№ | Участници | Начало | Край | Продължителност |
---|---|---|---|---|
1 | Марк Ли и Карл Мийд | 16 септември 1994 14:42 UTC | 16 септември 1994 21:33 UTC | 6 часа 51 минути |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Астронавтите Марк Ли и Карл Мийд по време на космическата си разходка
Карл Мийд „виси“ над совалката
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- STS-64 Видео от мисията Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine. ((en))
- Хронология на мисията ((en))
|