STS-64

	п • б • р STS-64
Емблема
	;
Данни за кораба
Име на кораба	„Дискавъри“
Полет на совалка №	64
Полет на "Дискавъри" №	19
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт	9 септември 1994 22:22:55 UTC
Кацане	20 септември 1994 21:12:51 UTC
Място на кацане	База на ВВС „Едуардс“, писта 4
Продължителност на полета	10 денонощия 22 часа 49 минути 57 секунди
Брой обиколки	176
Изминато разстояние	7 242 048 км
Височина на орбитата	259 км
Апогей	269 км
Перигей	259 км
Наклон на орбитата	56,9°
Период	89,5 мин
Маса	при старта: ? кг; при кацането: ? кг; полезен товар: 9260 кг
NSSDC ID	1994-059A
NORAD ID	23251
Данни за екипажа
Членове на екипажа	6
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно седнали: Хемънд, Ричардс, Хелмс, прави: Ли, Лененджър, Мийд
Свързани космически мисии
STS-65	STS-68

STS-64 e шестдесет и четвъртата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и деветнадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първият полет на технологията лидар (от английски: LIDAR – Light Identification, Detection and Ranging) и първата космическа разходка с вързан астронавт от 10 години насам (мисия STS-51A).

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир	Ричард Ричардс четвърти космически полет
Пилот	Лойд Хемънд втори космически полет
Специалист на мисията 1	Джери Лененджър първи космически полет
Специалист на мисията 2	Сюзан Хелмс втори космически полет
Специалист на мисията 3	Карл Мийд трети космически полет
Специалист на мисията 4	Марк Ли трети космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Мисията включвала изпълнение на експерименти в различни области, някои от които са: експеримент LITE (от английски: Lidar In-Space Technology Experiment)- летателни изпитания на Лидара, експерименти с възвръщаем спътник (SPARTAN 201), оборудван с астрономична апаратура, изпробване на средства за автономно придвижване на астронавти SAFER, експеримент SPIFEX – събиране на данни от системата за орбитални маневри и други.

Лидарът представлява технология за получаване на информация за отдалечени обекти, чрез активни оптични системи, използващи явленията на отражение на светлината и нейната дисперсия в прозрачна и полупрозрачна среда. По време на експеримента са получени картини на облачни структури, облаци прах, дим от горски пожари и други замърсители от атмосферата над Северна Европа, Индонезия и южната част на Тихия океан, Русия и Африка.

Специалистите на полета Карл Мийд и Марк Ли провеждат една космическа разходка, по време на която изпитват нови раници за придвижване и спасяване на астронавти (експеримент SAFER).

На петия ден е освободен за втория си автономен полет спътникът SPARTAN-201 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-201). Задачите на спътника са събиране на данни за ускорението и скоростта на слънчевия вятър, както и да се заснеме слънчевата корона. Данните са записани, а са възпроизведени след завръщането на Земята. SPARTAN-201 е прибран обратно на борда след 2 дни.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Маса:
- При старта: ? кг
- При кацането: ? кг
- Полезен товар: 9260 кг
Перигей: 259 км
Апогей: 269 км
Инклинация: 56,9°
Орбитален период: 89.5 мин