STS-51
STS-51 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Дискавъри“ |
Полет на совалка № | 57 |
Полет на „Дискавъри“ № | 17 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39B |
Старт | 12 септември 1993 11:45:00 UTC |
Кацане | 22 септември 1993 07:56:11 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 15 |
Продължителност на полета | 9 денонощия 20 часа 11 минути 11 секунди |
Брой обиколки | 148 |
Изминато разстояние | 6 608 628 км |
Височина на орбитата | 296 км |
Апогей | 308 км |
Перигей | 300 км |
Наклон на орбитата | 28,45° |
Период | 90,6 мин |
Маса | при старта: ? кг при кацането: 92 371 кг полезен товар: 18 947 кг |
NSSDC ID | 1993-058A |
NORAD ID | 22795 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 5 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно: Кълбъртсън, Бурш, Уолц, Реди, Нюман | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-57 | STS-58 |
STS-51 в Общомедия |
STS-51 e петдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и седемнадесети полет на совалката Дискавъри.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Франк Кълбъртсън втори космически полет |
Пилот | Уилям Реди втори космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Джеймс Нюман първи космически полет |
Специалист на мисията 2 |
Даниел Бурш първи космически полет |
Специалист на мисията 3 | Карл Уолц първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]Стартът е отлаган три пъти (17 и 24 юли и 12 август) по различни технически причини, след като екипажът вече е заел местата си в совалката. Основната цел на мисията е извеждането в космоса на Advanced Communications Technology Satellite ACTS. Този спътник е тест на нови технологии и технически решения за спътникова комуникация. Той е изведен на първия ден от полета. 45 минути след извеждането се задейства двигателя на спътника, който го извежда на разчетната му геостационарна орбита. Малко преди и по време на извеждането на спътника има много технически проблеми с комуникацията с наземния контрол. Самото извеждане става без проблеми след възстановяването на комуникациите на друга честота.
Втората част от полезния товар е автономния спътникORFEUS (Orbiting and Retrievable Far and Extreme UV Spectrometer). Той представлява ултравиолетов телескоп и е изведен на първия ден от полета и след 6-дневен самотоятелен полет е прибран на борда с помощта на дистанционния манипулатор Канадарм.
По време на полета се осъществява и една космическа разходка, по време на която се изпробват различни инструменти и методи за предстоящото обслужване на космическия телескоп Хъбъл.
След 158 обиколки на Земята совалката се приземява в космическия център „Кенеди“ в 07:56:11 UTC. Това е първото нощно кацане на космическа совалка.
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса:
- При старта: ? кг
- При кацането: 92 371 кг
- Полезен товар: 18 947 кг
- Перигей: 300 км
- Апогей: 308 км
- Инклинация: 28,45°
- Орбитален период: 90.6 мин
№ | Участници | Начало | Край | Продължителност |
---|---|---|---|---|
1 | Джеймс Нюман и Карл Уолц | 16 септември 1993 08:40 UTC | 16 септември 1993 15:45 UTC | 7 часа 5 минути |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Стартът на совалката
-
Извеждането на ACTS.
-
Спътникът след изввеждането
-
„Залавянето“ на ORFEUS от Канадарм
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- STS-51 Видео от мисията Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine. ((en))
- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2009-03-02 в Wayback Machine. ((en))
|