Скот Паразински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скот Паразински
Scott parazynski.jpg
Информация
Роден 28 юли 1961 г. (58 г.)
Литъл Рок, Арканзас, САЩ
Националност американец
Друга професия лекар
Престой в космоса 57 денонощия 15 часа и 34 минути
Селекция Група НАСА-14 (1992)
Мисии STS-66, STS-86, STS-95, STS-100, STS-120
Емблема на мисията Sts-66-patch.pngSts-86-patch.svgSTS-95 Patch.svgSTS-100 patch.svgSts-120-patch.svg
Пенсиониране март 2009
Скот Паразински в Общомедия

Скот Едуард Паразински (на английски: Scott Edward Parazynski) е роден на 28 юли 1961 г. в Литъл Рок, Арканзас, САЩ. Американски астронавт, ветеран от пет космически полета и седем космически разходки. Единственият човек в света летял в космоса и изкачил най-високия връх на Земята Еверест (8848 м).

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Паразински завършва частен лицеи в Дакар, Сенегал и Бейрут, Ливан. Започва следването си в Техеран, Иран, но се налага да го продължи в Атина, Гърция. Завършва Американския свободен университет в Атина през 1979 г. През 1983 г. получава бакалавърска степен по биология от Университета Станфорд. Завършва обща медицина в Харвард през 1990 г. В продължение на две години работи в спешната медицинска помощ на Денвър, Колорадо. Не успява да вземе специалност, защото през 1992 г. започва работа в НАСА. В Научният институт на НАСА специализира космическа психология. Скот Паразински е дипломиран пилот и има в актива си 2500 полетни часа на различни типове самолети, най-вече хидроплани. Перфектно владее (писмено и говоримо) френски и руски език.

Служба в НАСА[редактиране | редактиране на кода]

На 31 март 1992 г., Скот Паразински е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №14. След приключване на курса за подготовка е включен в полетните графици на НАСА. Преминава допълнителен разширен курс на обучение за работа и дейности в открития космос (на английски: extra-vehicular activity (EVA). През октомври 1995 г. е изпратен в Русия и преминава пълен курс на подготовка за участие в полет до космическата станция Мир с руски кораб Союз. До момента на пенсионирането си има 1019 часа в космоса. Има в актива си и седем космически разходки с обща продължителност 47 часа и 05 мин.

Космически полети[редактиране | редактиране на кода]

Скот Паразински е взел участие в пет космически полета:

Космически полети на Скот Едуард Паразински
Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
1 3 ноември 1994 Атлантис“, мисия STS-66
Sts-66-patch.png
Специалист по полезния товар 10 денонощия 22 часа 34 мин. 02 сек.
2 25 септември 1997 Атлантис“, мисия STS-86
Sts-86-patch.svg
Специалист на мисията 10 денонощия 19 часа 22 мин. 12 сек.
3 29 октомври 1998 Дискавъри“, мисия STS-95
STS-95 Patch.svg
Специалист на мисията 8 денонощия 21 часа 44 мин. 56 сек.
4 19 април 2001 Индевър“, мисия STS-100
STS-100 patch.svg
Специалист на мисията 11 денонощия 21 часа 31 мин. 14 сек.
5 23 октомври 2007 Дискавъри“, мисия STS-120
Sts-120-patch.svg
Специалист на мисията 15 денонощия 02 часа 24 мин.
Сумарно време в космоса – 57 денонощия 15 часа и 34 минути

След НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Скот Паразински напуска НАСА през март 2009 г. и започва работа като бизнес консултант в частна фирма.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Скот е женен. Със съпругата си Гейл имат две деца. Семейството живее в Пало Алто, Калифорния и Евъргрийн, Колорадо. От младежките си години, Скот се увлича по скално катерене и постига забележителни успехи в този спорт. Преминал е по едни от най-трудните маршрути в САЩ и Канада. По-късно се появява и страстта му към височинен алпинизъм. Изкачва 53 върха в Колорадо само за няколко години. В актива си има Маккинли (6194 м.) в Аляска и Аконкагуа (6962 м.) в Южна Америка. През пролетта на 2008 г. участва в експедиция на Еверест, но поради заболяване се отказва от атака на върха в Лагер 3 (7350 м.) и се връща в САЩ. На следващата година Скот Паразински се включва в комерсиална експедиция за изкачване на Еверест с ръководител Ерик Саймънсън. В ранните сутрешни часове на 20 май, Скот достига върха и става единствения човек в света с космически полет и изкачване на Еверест. На 22 май същата година върха покорява и първата българка – Петя Колчева, участник в същата експедиция. Другата голяма страст на С. Паразински е спускането със шейни. По време на Зимните олимпийски игри в Калгари, Канада през 1988 г. той е треньор на националния отбор на Филипините. През февруари 2010 г. по време на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, Канада, той е капитан на националният мъжки отбор на САЩ.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Скот Паразински е носител на 21 научни и държавни отличия. Най-значимите от тях са:

  • NasaDisRib.gif Медал на НАСА за отлична служба (2002 и 2009 г.);
  • NASAExcepRib.gif Медал на НАСА за изключителни заслуги (1998 и 1999 г.);
  • SpaceFltRib.gif Медал на НАСА за участие в космически полет (1994, 1997, 1998, 2001 и 2008 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]