Чалънджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чалънджър (совалка))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чалънджър.

Чалънджър
Чалънджър
Чалънджър излита, мисия STS-7
Обозначение OV-099
Държава САЩ
Спечелване на договор 26 юли 1972
Наречена на Британския кораб Чалънджър
Статус Унищожена 28 януари 1986
Първи полет STS-6
4 април 19839 април 1983
Последен полет STS-51-L
28 януари 1986
Брой мисии 10
Членове на екипажи 60
Прекарано време в космоса 62,41 дена
Брой орбити 995
Пропътувано разстояние 41 337 910 км
Изведени сателити 10
Скачвания с Мир 0
Скачвания с МКС 0

Космическата совалка „Чалънджър“ (на английски: Challenger) е втората американска космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл“. Първият ѝ полет е на 4 април 1983 г. Тя извършва общо 10 полета. Последният ѝ полет е на 28 януари 1986, когато 73 секунди след излитане совалката се взривява, при което загиват всички седем души на борда. Чалънджър е заместена от совалката Индевър, която прави първия си полет през 1992, шест години след катастрофата на „Чаланджър“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Совалката е взела името си от Чаланджър – британски военен кораб използван в изследователска морска експедиция през 1870.[1]

Катастрофата[редактиране | редактиране на кода]

Чалънджър се взривява 73 секунди след излитане
Екипажът на совалката при последния полет, мисия STS-51L

На 28 януари 1986 г. сутринта, на своето десето излитане, совалката се взривява 73 секунди след старта (Max Q – моментът, в който совалката се извежда в орбита и е подложена на огромно аеродинамично натоварване). Всички седем души от екипажа загиват. Последващото разследване установява, че е имало дефект в конструкцията: използвани са гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури, а в нощта преди старта е било особено студено. В резултат от това от десния спомагателен двигател се изпуска пламък, който попада върху главния горивен резервоар (централното тяло в конструкцията) и връзката на двигателя с него. Връзката се нарушава, двигателят се откача, вследствие на аеродинамичното натоварване цялата конструкция се разпада, главният горивен резервоар се деформира и се взривява.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

# Дата Полет Екипаж Бележки
1 4 април 1983 STS-6 Пол Уайтц (командир), Керъл Бобко (пилот), Доналд Питърсън и Стори Мъсгрейв. Извежда сателита TDRS-1. Първа космическа разходка от совалка.
2 18 юни 1983 STS-7 Робърт Крипън (командир), Фредерик Хоук (пилот), Джон Фейбиън, Сали Райд и Норман Тагард. Извежда комуникационен сателит. Сали Райд става първата американка в космоса.
3 30 август 1983 STS-8 Ричард Трули (командир), Даниел Бранденщайн (пилот), Дейл Гарднър, Гуйон Блъфорд и Уилям Торнтън. Извежда сателита Insat-1B. Първо нощно изстрелване на совалката. Гуйон Блъфорд става първият афроамериканец в космоса.
4 3 февруари 1984 STS-41B Ванс Бранд (командир), Робърт Гибсън (пилот), Брюс Маккендлес, Роналд Макниър и Робърт Стюарт. Извежда два комерсиални сателита – неуспешно. Първа космическа разходка без връзка с кораба с помощта на автономна маневрена единица (MMU). Осъществени са две такива от астронавтите Брюс Маккендлес и Робърт Стюарт с обща продължителност 12 ч. и 12 мин.
5 6 април 1984 STS-41C Робърт Крипън (командир), Френсис Скоби (пилот), Джордж Нелсън, Джеймс Ван Хофтен и Тери Харт. Сервизна мисия до научен сателит.
6 5 октомври 1984 STS-41G Робърт Крипън (командир), Джон Макбрайд (пилот), Кетрин Съливан, Сали Райд, Дейвид Листма, Марк Гарно (Канада) и Пол Скали-Пауър. Първа мисия с две жени на борда. Марк Гарно става първият канадски астронавт. Катрин Съливан е първата жена, която прави космическа разходка. Сали Райд става първата американка и втората жена в света с два космически полета. Извежда научен сателит.
7 29 април 1985 STS-51B Робърт Овърмайер (командир), Фредерик Грегори (пилот), Дон Линд, Норман Тагард, Уилям Торнтън, Лудвиг Ван ден Берг и Тейлър Уонг. Носи Спейслаб-3.
8 29 юли 1985 STS-51F Чарлс Фулъртън (командир), Рой Бриджес (пилот), Стори Мъсгрейв, Антъни Инглънд, Карл Хенице, Лорън Актън и Джон Бартоу. Носи Спейслаб-2.
9 30 октомври 1985 STS-61A Хенри Хартсфийлд (командир), Стивън Нейгел (пилот), Бони Дънбар, Джеймс Бакли, Гуйон Блъфорд, Райнхард Фурер (Германия), Ернст Месершмид (Германия) и Убо Окелс (Холандия). Носи Спейслаб Д-1. Единствения полет на совалката с екипаж от осем астронавта (рекорд за космически полет с най-многоброен екипаж). Интернационален екипаж. Гуйон Блъфорд става първият афроамериканец с два космически полета.
10 28 януари 1986 STS-51L Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Маколиф и Грегъри Джарвис. Совалката се взривява на 73 сек. след старта. Всичките седем астронавти загиват. Трябваше да изведе сателита TDRS-B.

Емблеми на полетите[редактиране | редактиране на кода]

Емблеми на мисиите на совалката „Чалънджър“
Sts-6-patch.png
Sts-7-patch.png
STS-8 patch.svg
Sts-41-b-patch.png
STS-41-C patch.png
STS-6 STS-7 STS-8 STS-41B STS-41C
STS-41-G patch.png
Sts-51-b-patch.png
Sts-51-f-patch.png
STS-61-a-patch.png
STS-51-L.svg
STS-41G STS-51B STS-51F STS-61A STS-51L

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NASA. Challenger Background. // NASA, 2000.