Буран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Буран
Буран
Корабът „Буран“ върху Ан 225
Държава Флаг на СССР СССР
Статус разрушен при инцидент
Първи полет 15 ноември 1988[1]
Последен полет 15 ноември 1988[1]
Брой мисии 1[1]
Членове на екипажи 0[1]
Прекарано време в космоса 3
Брой орбити 2[1]

„Буран“ (на руски език означава „снежна буря“) е космически кораб за многократно използване, създаден в СССР в средата на 80-те години на 20 век. За пръв и единствен път Буран е изстрелян в орбита на 15 ноември 1988 г. с помощта на ракетата-носител „Енергия“, без екипаж на борда – корабът се управлява от земята. Програмата е прекратена през 1993, а корабът е унищожен през 2002 г. при инцидент с хангара, в който се съхранявал.

Първи полет[редактиране | редактиране на кода]

Първият полет е осъществен в 3:00 UTC на 15 ноември 1988 г. Корабът е изведен в орбита с помощта на ракета-носител Енергия. Живото-подържаща система не е поставена, нито е инсталиран софтуер, с който да функционират компютрите.[1]

Буран обикаля Земята два пъти за 206-минутен полет[2]. При връщането си изпълнява автоматично кацане на площадката до космодрума Байконур, където въпреки скоростта на странично духащия вятър от 17 м/сек. каца само на 3 метра встрани и 10 м по-напред от обозначеното за кацане място[2]

Характеристика на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Космическият кораб е с тегло 105 тона. Масата на конструкцията съставлява 62 тона. Масата на полезния товар при височина на орбитата 250 km е 30 t, а при височина 450 km – 27 t. Обем на кабината на екипажа – 73 m3 за екипаж (от 2 до 4 човека) и пътници до 6 (общо до 10 човека). Масата на полезния товар, връщан от орбита на земята е до 15 тона.

Дължината на „Буран“ е 35,4 метра, височината му е 16,5 метра, размахът на крилете му е около 24 метра, а ширината на фюзелажа му е 5,6 метра.

Построяването му е възложено на Тушинските машиностроителни заводи, разположени в северозападната част на Москва. Буран е предназначен за многократно използване, като с негова помощ е било възможно извеждането на космически апарати в космоса.

На вид Буран прилича на американските совалки. Руснаците правят опити за нещо различно, но накрая се спират на точно аеродинамично копие. Има и значителни разлики. Космическият кораб няма двигатели и има повече полезен обем. В орбита го извеждат външни ракети носители. Това му дава четири пъти по-голяма товароподемна сила. За разлика от совалките на САЩ, чиито носители са с твърдо гориво, „Буран“ има носители с течно гориво, които могат да се изключват. Така могат да се избегнат трагедии като тази с „Чалънджър“.[3]

Програма Буран[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на СССР проектът „Буран“ първоначално е замразен, а към 1993 г. е прекратен. По план е трябвало да бъдат построени 5 орбитални кораба, от които са построени само два, а третият е недостроен. Първият кораб-изделие 1.01 е единственият летял в космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен, в резултат на разрушаване на покрива на зданието, в което е съхраняван, като при това загиват осем работници.[4]

Вторият кораб-изделие 1.02 се намира в Казахстан на космодрума Байконур и е собственост на тази република. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95 – 97%. Третият кораб-изделие 2.01 е недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно – от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Буран. // НАСА, 12 ноември 1997. Посетен на 15 август 2006.
  2. а б Chertok, Boris. Raketi i lyudi (trans. „Rockets and People“). NASA History Series, 2005. с. 179. Посетен на 3 юли 2006.
  3. Информацията е взета от филма на Discovery Channel, направен за Ан-225 (2002).
  4. Whitehouse, David. Russia's space dreams abandoned. // bbc.co.uk. BBC, 2002-05-13. Посетен на 14 ноември 2007.
  5. Shuttle Buran 2.01 current status. // Посетен на 5 август 2006.

Външни препртаки[редактиране | редактиране на кода]