Фотоволтаични клетки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фотоволтаични клетки или наричани още соларни клетки, са ключовия елемент за приемане на слънчева енергия във фотоволтаичните панели.

Структура на соларна клекта

История[редактиране | редактиране на кода]

Откриване на фотоелектричеството[редактиране | редактиране на кода]

Шотландският учен Джеймс Максуел открива електрическата проводимост на полупроводников материал, произведени от селен, облъчени със светлина. Това откритие е направено през 1874-та година.[1] Уилоугби Смит през 60-те години на 19 век използва блокчета от селен за тестване на съпротивлението при прекарването на телеграфни кабели и открива, че той притежава фотопроводимост. Десет години по-късно британските учени Уилям Адамс и неговият студент Ричард Евън Дей започват редица експерименти със селена. Двамата учени дефинират тока, произведен от селеновия материал, като фотоелектричество. [2]

Първите клетки[редактиране | редактиране на кода]

Американският учен Чарлз Фритс създава една от първите селенови плочи които произвеждат постоянен ток. През 20-те години на XX-век учените задълбочават работата си върху фотоелектричеството. Този термин е бързо заменен с фотоволтаичен ефект, който е в основата на фотоволтаичните модули. Дарел Чапин през 1953-та година, със селенова клетка, получава мощност от 4,9 вата на квадратен метър.[3]

Граница на Шотки-Куисър

Структура[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от типа на клетката, размерите и варират от 2-3 сантиметра до милиметри и нанометри. P и N области от силиций се нанасят върху подложка, която служи за основа. Върху тях се нанася електропроводящ слой. Накрая за изолация се поставя анти-рефликтивен слой и диелектричен слой - най-често стъкло. Диаграмата на Шотки-Куисър, дефинира ефективността на фотоволтаичната клетка.[4]

Видове фотоволтаични клетки[редактиране | редактиране на кода]

  • Монокристални(еднокристални) Силициеви
  • Поликристални Силициеви
  • Тънкослойни (аморфни силициеви,органични фотоволтаични,кадмиево-телуридови,на основата на медно-индиум-галиеви-селенид)
  • Интегрирани Силициеви [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]