Противоотрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Химическа структура на атропин

Противоотровите са химични вещества, които съкращават, потискат или напълно неутрализират действието на отровите[1]. Според начина си на действие, противоотровите се делят на две големи групи: общи и специфични противоотрови.

Общи противоотрови[редактиране | редактиране на кода]

Общите противоотрови забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите противоотрови се отнасят следните групи лекарства:

  • еметици – предизвикват повръщане
  • диуретици – силно увеличават бъбречната пропускливост
  • слабителни – силно ускоряват изхождането на чревното съдържание
  • адстрингенти – след вътрешно приемане силно свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт; така значително се забавя проникването на погълнатите отрови в кръвта
  • аб- и адсорбенти – порьозни и повърхностно-активни вещества, които след поглъщане аб- или адсорбират значителна част от стомашно-чревното съдържание

Специфични противоотрови[редактиране | редактиране на кода]

Химическа структура на Флумазенил

Специфичните противоотрови проявяват своето действие по два основни начина:

  • избирателно се свързват с проникналите в организма отрови и образуват с тях безвредни комплекси, или
  • избирателно активират само потиснатите от отровата функции на организма
Специфични противоотрови за някои често срещани отрови
ОТРОВА ПРОТИВООТРОВА
Парацетамол (Ацетаминофен) N-ацетилцистеин
Антихолинергици Физостигмин
Антикоагуланти Витамин „К“, Протамин
Бензодиазепини Флумазенил (но не винаги!)
Ботулинусово отравяне Ботулинов антитоксин
β-блокери Глюкагон
Блокери на калциевите канали Калций, Глюкагон
Холинергици Атропин, Пралидоксим
Цианиди Амилов и натриев нитрит, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин
Дигоксин Дигоксинни антитела
Желязо Дефероксамин
Изониазид Пиридоксин
Олово ЕДТА
Нитрати и нитрити Метиленово синьо
Опиати Налоксон
Етиленгликол (антифриз) Етанол, Фомапизол
Метанол Етанол, Фомапизол

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Золотухин С.И., Ивлева А.Я., Муратов В.К. Противоотрова (Противоядия) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 21. Преднизон – Разтворимост (Преднизон – Растворимость). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1983. с. 560. Посетен на 14 юли 2018. (на руски) ((ru))