Кончино Кончини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кончино Кончини
(итал. Concino Concini)
френски политик
Кончино Кончини  (итал. Concino Concini) 
Роден: 1575 г.
Починал: 24 април 1617 г. (42 г.)

Кончино Кончини (итал. Concino Concini, францизирано Conchine; около 1575 г., Флоренция – 24 април 1617 г., Париж) е италиански политик, фактически главен министър на крал Луи XIII като фаворит на регентката кралицата майка Мария Медичи, носещ титлите граф дьо Пена, барон дьо Лесини и маркиз д'Анкър. След смъртта на френския крал Анри IV през 1610 г., Кончини става най-влиятелният човек във Франция в продължение на седем години.

Гербът на Кончино Кончини, маркиз д'Анкър

Благородник, син на флорентински нотариус, Кончини съпровожда Мария Медичи във Франция, където се жени за нейната млечна сестра и придворна дама Леонора Дори, известна още като Галигаѝ (Galigaï). Благодарение на влиянието на съпругата си Кончини печели до такава степен благоволението на кралицата, че кралят на няколко пъти заплашва да го изгони извън пределите на Франция.

След убийството на Анри IV през 1610 г. Кончини получава титлата маркиз д'Анкър, назначен е от кралицата за първи камерхер на нейните покои, получава последователно управлението на Амиен и Нормандия, назначен е за губернатор на Перон, Роа и Мондидие, през 1613 г. получава жезъла на маршал на Франция, а от 1616 г. е главен министър и фактически държи управлението на страната в свои ръце. Той протежира в началото на неговата кариера бъдещия кардинал Ришельо, който благодарение на Кончини на 25 май 1616 г. е назначен на важните постове министър на войната и на външните работи. Скоро обаче си спечелва омразата на аристокрацията, преди всичко на Анри II дьо Бурбон, принц дьо Конде, а също така през април 1616 г. влиза в конфликт с канцлера и пазител на печатите Никола Брюлар дьо Силри, в резултат на което на последния са отнети държавните печати (което прави невъзможно изпълняването на задълженията му при пожизненост на длъжността на канцлер), и другите съсловия, както и на младия крал Луи XIII. Със знанието на последния Шарл дьо Люин, фаворит на краля, устройва заговор срещу Кончини. Началникът на кралската стража Никола дьо л'Опитал, маркиз – по-късно херцог – дьо Витри, получава заповед в името на краля да арестува Кончини. Когато в утрото на 24 април 1617 г. маркиз д'Анкър, съпровождан от 50 – 60 човека, отива в Лувъра, Н. дьо Витри, щом прецелява, че маркизът ще се съпротивлява на ареста, застрелва последния на място.

След убийството на Кончини кралицата майка получава нареждането да се оттегли в Блоа, като по този начин е отстранена от управлението на Франция.

Съпругата на Кончини, Леонора Дори, е арестувана, държана под стража в Блоа и обвинена в магьосничество. Тя е обезглавена и тялото ѝ изгорено на клада на пл. Грев в Париж на 8 юли същата година.

Синът на Кончини, Анри, роден през 1605 г., напуска Франция, но е убит през 1631 г. във Флоренция.

Замъците и цялата собственост на Кончини са конфискувани от крал Луи XIII, като в частност замъкът Лесини и дворецът на ул. Турнон в Париж са дадени на Ш. дьо Люин.